Усещането за бъдеще: И все пак ще се върви напред
Има нещо, което е на пръв поглед отвлечено, но всъщност много съществено – нещо, което може да е решаващо за политическия избор на България. Усещането за бъдеще – чувството, че нещо се раздвижва и ще се върви напред.
Когато в България някой реши да направи нещо, каквото и да е то, околните тутакси започват да му обясняват защо нещото няма да стане и как точно няма да стане нещото. И това май не е само нашенска си раздумка.
Кирил Петков и Асен Василев заговориха за възможни инвестиции на известна фирма за производство на литиево-йонни батерии в България. И отвсякъде – и от политици, и от журналисти, и от различните видове разбирачи се посипаха укори и подигравки. Това били измишльотини, такова производство било невъзможно и – тук вече се намесва и изконната нашенска мнителност – „тия искат нещо да се облажат за наша сметка“. Вестник „Труд“, например, започва статията си за възможната инвестиция по следния начин: „Бившият премиер Кирил Петков и вицето му Асен Василев са подготвили схема да прилапат 1 млрд. евро от ЕС и след като вече не са на власт“. Тоест не в България ще влязат един милиард евро, а Кирил Петков и Асен Василев ще ги „прилапат“ чрез схема.
Скандална идея?
Бившият финансов министър на Бойко Борисов Делян Добрев пък, нарече идеята скандална и се обърна към Кирил и Асен с обвинението: „Европейската комисия няма да ви разреши да фиксирате в поръчката батериите да бъдат произведени в България. Това го казвате, за да напудрите тази скандална идея“.
Всички тези политически и икономически разбирачи, които осмяха намерението да се построи завод за батерии в България, или не разбират, или се правят, че не разбират значението на батериите за съхраняване и използва на енергията, получена от възобновяеми източници, както и възможността тя да бъде използвана, когато няма достатъчно вятър или слънце. И не знаят (или се правят, че не знаят) колко много пари и средства влагат и Европа, и развитият свят за производство и усъвършенстване на такива батерии.
Но в края на краищата огромна фабрика за литиево-йонни автобатерии вече се строи. Само че не в България, а в румънския град Галац. Така поради невежество, злонамереност или по други някакви причини България се лиши от вложения на стойност 1,4 милиарда евро и нови 8000 работни места.
Стартъпи или обществени тоалетни
Пак същите „разбирачи“ осмяха и намерението на Кирил Петков да подкрепи „стартъпите“. Вероятно защото това им прозвуча като някаква чуждоземска измишльотина. Друго нещо са обещаните от Ваня Григорова обществени тоалетни за столицата. Много по-истинско, по-земно и по-човешко звучи някак.
И все пак кроежите на тия, които съзнателно насаждаха недоверие и подозрителност към новите политици от „Продължаваме промяната“ нямаха очаквания от тях успех. Може би защото подигравчиите не бяха схванали нещо на пръв поглед отвлечено, но всъщност много съществено – нещо, което дори може да се окаже решаващо за политическия избор на България.
Усещането за бъдеще. Чувството, че нещо се раздвижва, че нещо може да бъде постигнато и че трябва все пак да се върви напред. Усещане, което – макар и несъзнателно, макар и донякъде непохватно и не съвсем обмислено, вдъхват водачите на „Продължаваме промяната“.
Усещане за раздвижване
Васил Терзиев също създава такова усещане. Той е от онези съвременни делови хора, които спокойно могат да се похвалят с успехите си и с онова, което са създали. Изначалният произход на парите му би могъл да бъде (и е) оръжие на противниците му в предизборната битка, но самият Терзиев не предизвиква съмнения за неправомерни действия, както се случва при други едни така наречени бизнесмени. Дали някой може да каже, например, какво точно е създал и с какво е бил полезен на хората Делян Пеевски. Дали въобще някой смее, като изключим финансовото министерство на САЩ, да го проверява и разследва. Още се помни наглата шега на бившия главен прокурор Гешев, който по този повод изрече: „вие може да искате и Путин да разследвам…“.
Усещане за раздвижване има и при лявата кандидатка за кмет Ваня Григорова. Само че при нея движението е назад. Към онова минало, което някои възрастни си припомнят с умиление, и което младите не познават (или за което са погрешно осведомени). В миналото, където загниващият капитализъм все навлиза в своя последен стадий, все загнива и все не ще да пропадне, докато пропадат и се сриват съвсем други режими.
Мирис на застой
При Бойко Борисов пък няма нито движение, нито усещане за помръдване даже. Езиковото му попадение: „Било каквото било, вече всичко ще бъде, както си беше“ звучи като мрачна прокоба за връщане в онези застойни времена на управлението му, когато България беше заседнала на последното място в Европа по всички възможни показатели.
А това, че предците на Терзиев били обвързани с Държавна сигурност, което беше използвано срещу него в предизборните схватки, при евентуална победа на Григорова ще накара пръснатите из обкръженията на кандидатката, а и на Румен Радев, бивши агенти на ДС доволно да потриват ръце и да се подиграват на всички негласували или подкрепили Григорова десни, наричайки ги помежду си „полезни идиоти“.