Тресавището от корупция, което пак потопи България
Всичко е разплатено до стотинка, но дигите са ремонтирани също като пътищата – закърпени са криво-ляво и разкриват тресавището по високите места в държавата. И няма изчистване. Затова сега отново газим в кал.
Тоновете кал и тиня, в които се валят боклуци, клони, дървета и покъщнина от залетите домове в три общини могат да послужат и за метафора на предизборната кампания в България. Няма изчистване. Боклуците, които всеки изхвърля където му падне, затлачват дерета, корита на реки и отводнителни канали. (Не)законната сеч оголва склоновете. Дигите се ремонтират както пътищата – нямат акт 16, но пък всичко е разплатено до стотинка. Добре, че е глобалното затопляне, за да извини и калта по селските улици, и тресавищата по високите места в държавата.
Фалшиво съчувствие – и несвършена работа
Заради разрушенията, предизвикани от придошлите води на река Стряма в общините Карлово, Калояново и Марица, ГЕРБ-СДС и БСП съобщиха, че спират предизборната си кампания в Пловдив-област в знак на съпричастност с пострадалите и отиват да помагат. Което пак си е кампания. Вместо съпричастност и фалшиво съчувствие, да бяха си свършили работата, когато управляваха. В края на 2021 г. бившият вече земеделски министър Иван Иванов (БСП) разпореди пълна проверка в държавното дружество “Напоителни системи”.
Причината е, че ремонтираните в последните две години диги нямат акт 16 – но всички дейности са разплатени и така са били изхарчени 107 млн. лева. Поводът за проверката през декември стана скъсана на няколко места дига на река Чая край Садово, в резултат на което се наводниха земеделски земи. Но същата дига се къса на два пъти и през лятото на 2018 г., а местните хора настояваха и тогава да се чисти коритото и да се направи основен ремонт, а не кърпене на дигата.
Кметът на община Марица Димитър Иванов съобщи, че за повредената дига на река Стряма край с. Калековец са уведомявали няколко правителства от 2011 г. насам. И така допреди няколко дни, когато дигата се скъсва, водата препълва каналите на “Напоителни системи” и приливната вълна залива село Трилистник. Заради обилните дъждове Стряма е станала по-пълноводна дори от Марица – най-голямата река не само в България, но и на Балканите – и отнася мостове и дори цяла улица в село Богдан.
А министър Иванов забрави да съобщи какви са резултатите от проверката на “Напоителни системи”. Преди него служебният министър Христо Бозуков също разпореди проверка на дружеството и подаде сигнал в прокуратурата за “Напоителни системи”. И настоящият земеделски министър Явор Гечев се отчете с проверка, но заради депутат от БСП, ползвал шофьор и автомобил на “Напоителни системи”. Все едно какъв е броят на проверките – няма досъдебно или съдебно производство срещу когото и да било от шефовете на “Напоителни системи”.
Оставени на произвола
За кратко бедствия като тези разкриват как живеят хората в малките селища, оставени на произвола. Пороите са отнесли дървата, с които тъкмо са успели да се сдобият за зимата, също и зимнината, която им помага да преживяват, а при високата инфлация ще е още по-необходима. Някои са изгубили и единствения си дом – друг едва ли ще успеят да вдигнат.
Когато се случиха големите наводнения през 2005-2006 г., специалисти изчислиха, че само през август 2005 г. около 1 млрд. литра вода са се изсипали върху 6000 кв. км от територията на България, а обемът на язовирите в пострадалите райони е бил четири пъти по-малък.
Но освен неизбежността на катастрофата тогава, стана ясно и това, че коритата на реките не са почиствани 15 години. Дежурното оправдание на кметовете и областните управители, чиято отговорност са речните корита и деретата, е, че няма пари и затова са занемарени. Но не са малко случаите, при които почистване няма, а парите са усвоени.
Хлябът, ножът и контролът – в изпълнителната власт
Басейновите дирекции са органите, които трябва да контролират има ли речна проводимост и рискови участъци, заедно с областните управи, които обявяват обществените поръчки и подготвят плановете. Тяхната отговорност е най-голяма, тъй като фирмите, които извършват почистването на речните корита извън населените места, представят проект, който се съгласува с областната управа и последната дума е на Басейнова дирекция, която го утвърждава. В тези проекти са разписани всички дейности – бреговете за почистване, растителността за премахване и какви наноси да бъдат иззети. Контролът също е задължение на областните ръководства (освен на съответната Басейнова дирекция), които сключват договори с фирми да инвеститорски контрол.
Проблемът е, че години наред не се отпускат средства на областните управи за почистване на речните корита от Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към МС. Но дори и някои да са получили, за последните 17 месеца областните управи бяха сменяни три пъти – и договорите за почистване, сключени от едните, са прекратявани от следващите по различни причини.
Вината за непочистените речни корита и лошото състояние на защитните съоръжения е на изпълнителната власт, която би трябвало да разполага с изчерпателна и актуална информация за състоянието на застрашената от бедствия инфраструктура – основните реки и язовирите, каналите, дигите, хвостохранилищата. Само че единственото, което прави, е публично да дава отчет за бездействието на предишни управляващи. Удобно е също така за виновник да се посочат климатичните промени.
Опити за извинение
Признае ли се за затлачените корита и изсечени гори, някой ще трябва да поеме отговорност. А може би няма – пак природата и лошото време ще са виновни, както беше с експертизата за потопа в Мизия през 2014 г. и прекратените досъдебни производства в Бургас за три жертви на наводнение през 2017 г. Толкова дъжд се изсипал, че настъпването на бедствията било неизбежно – а срещу природата не се рита. Същото каза и земеделският министър Явор Гечев – дори работата по дигите да е била свършена, пак щели да се скъсат, защото водата била много.
В наводнените села сега предстои почистване на калта и възстановителни работи на разрушените улици, мостове и пътища, спешни ремонти на дигите, овладяване на свлачища край Подбалканската линия. Същото се случи и през 2005-2006 г., когато след правителството на Сакскобургготски, тройната коалиция раздаде милиони за тази цел. А десните в парламента поискаха вот на недоверие и обявиха, че 118 млн. лева са отишли в приятелски кръгове.
Сега отново газим в кал.