Мляко от месечина, или в какви магии са вярвали българите
Имало е обикновени магии, но е имало и силни магии, достъпни само за големите магьосници. Магическото мислене е било присъщо на старите българи. Веселина Божилова разказва в какво са вярвали хората по българските земи.
Магията населява онази територия, която дели желаното от възможното. И която може да е тънка като косъм, но и дълбока като пропаст. „Магията ще умре, когато на Земята останат само роботи“, казва доц. д-р Ангел Янков, директор на Етнографския музей в Пловдив. На магията и магическите вярвания в българската народна култура е посветена последната изложба на музея, открита на 15 март. Интересът на публиката е голям и това е съвсем обяснимо – и при най-високото ниво на новите технологии, много от които сами по себе си са като магия спрямо минали времена, винаги остава ирационалната вяра на човека, че може да направи още нещо, за да се сбъднат желанията му.
Българската народна култура е богата на магии. Още основоположникът на родната етнография Димитър Маринов (роден през 1846 година) описва 13 вида магии, сред които магия за превръщане на човек в животно, лечебна магия, магия за обиране на житото, магия за сваляне на месечината. Впрочем, свалянето на месечината, превръщането ѝ в крава и издояването ѝ е според народните вярвания най-силната магия, достъпна само за прочути магьосници. Защото с издоеното от месечина мляко всичко може да се постигне.
Добри и лоши магии
Два са основните типа магии в българската народна култура – имитативна и контагиозна. Първата влияе на подобното с подобно – като обичаят „Пеперуда“. Когато сушата заплашва да унищожи реколтата, възрастни жени поливат с вода най-малкото момиче в семейството или някое сираче. Правят го, за да завали дъжд. При контагиозната, или контактна магия, се вярва, че допирът до вещи, притежание на някой човек, ще пренесат върху него заклинанията. Такива са лошите магии, извършвани върху човешки коси или нокти. За да бъдат развалени, в миналото са се обръщали към билкарки, разказват уредничките на изложбата Биляна Попова и Лора Христозова.
Друг пример за контактна магия са потурите на мъжа, които са го представлявали на собствената му сватба, докато той е бил запилян далече на гурбет или на война. Освен на потурите на отсъстващия младоженец, понякога булката се е вричала и на калпака му.
Съществува и вербална магия, почиваща на силата на словото, при която се произнасят едни и същи заклинателни фрази – тя обикновено е свързана с магията на първия ден. Инициалната магия, както още се нарича магията на първия ден, съществува и в съвремието ни – например обичаят „Полазване„, при който хората гадаят по характера на първия гост, влязъл в къщата, за нрава на новата година. Магията на цветовете също е останала в обредната система с мартениците, всяка от които си е заклинание за здраве и радост. Началото ѝ е още в езическите времена.
Защитната функция на шевиците и пафтите
Магическото мислене е кодирано и в дрехите на хората от миналото. Носиите в различните райони на страната се отличават една от друга, но има един задължителен за всички елемент – бялата риза на жената и шевиците по нея, които играят защитна роля. Поставени са на строго определени места – на гърдите, на ръкавите и долу на полата, за да предпазват жената от зли сили, които атакуват детеродните ѝ способности. Най-богато украсена е ризата на младата невяста, а докато момичето расте, шевиците са съвсем малко. Същото е и когато жената излезе от фертилна възраст – колкото повече остарява, толкова по-малко шевици има на ризата ѝ. Подобна роля играят и пафтите, които се носят на кръста – те защитават женската утроба от зловредни влияния.
Безкрайно много магии са свързани с билките и растенията, прилагани в миналото за лечение или за защита. Неслучайно най-магическият празник в българския обреден календар си остава Еньовден. Дъбът в тази вселена е свещено дърво, затова от него се дълбае бъдникът, който трябва да гори три дни по Коледа. Ако искате да предпазите дома си от зли сили, посадете глог, къпина или шипка пред него – бодливите храсти пречат на злото. Бръшлянът пък расте по скали, където се крият самодиви. Затова ако човек бере бръшлян, трябва да остави паричка, троха, конец – нещо, с което да се откупи от тях.
Магическа сила се придава в миналото и на предметите от бита – брадвата не е просто сечиво, а предпазва от зли сили. Лъжицата не е просто прибор за хранене, а символ на благополучие. Такива качества се придават и на ключалката, хурката, веригата.
„Те ти, булка, Спасовден!“
В строгите патриархални времена голотата е недопустима. Изключение правят обаче магическите обреди. Когато „магьосницата“ влиза в житото, за да го обере, тя е облечена само с бяла риза, сложена наопаки, а в житата съблича и нея и остава само по престилка. За да спрат болест по добитъка, голи мъже в пълно мълчание прекарват стадото през жив огън. На Спасовден пък строгият морал отстъпва пред желанието за продължение на рода и бездетни булки имат правото да се търкалят в тревите с чужди мъже. Много деца са се родили от този обичай, родил шеговитата фраза „Те ти, булка, Спасовден!„.
И имената имат своята магия, обяснява доц. д-р Ангел Янков. Наред с християнските имена, до началото на 20 век в активна употреба са много апотропейни, наситени с магия имена. Те са защитни – Вълко, Вълчан, Сивен. Или пожелателни – Трайко, Живко, Стоян, Здравко, Цветан. Има и имена, които да откажат злите сили да атакуват човека – Грозан например. По-късно е прибавена буквичката „д„, но оригиналното име нарочно е грозно точно с тази цел. Името Елена пък идва от гръцки, но в Централните Родопи то съществува като Алена и носи магията на силния червен цвят.
Когато рационален изход няма
Не само в България, но и другаде на Балканите съществува легендата за вградената в темелите на строеж невяста. Тази магия е в дъното на истински случай от село Момчиловци в Родопите. Измерват ръста на невястата и го залагат в основите на мост. След 40 дни невястата умира.
Магията залага на необяснимото, чудодейното, загадъчното. Преди векове хората са се страхували от таласъми, през 1990-те години продължиха да се страхуват от тях, но ги нарекоха полтъргайсти. А Йордан Радичков ги наричаше „тенец„. Може и да усвоим още хиляда нови технологии, но атавистичната вяра в магията като че ли винаги ще остане да дреме в душата на човека и да се буди тогава, когато рационален изход няма. Именно по това ще се различаваме от изкуствения интелект, който вече не е научна фантастика.