„Либерали“ се заменя с „фашисти“ и още промени в България
С оглед встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп в САЩ в българските медии вече се въвеждат поетапно следните езикови промени:
- „Ценности“ се заменя с „интереси“;
- „Евроатлантически“ се заменя с „евро“ и „атлантически“;
- „Либерална демокрация“ (управление, съчетаващо принципите на народния суверенитет и защитата на правата на човека и малцинствата) се заменя с „нелиберална демокрация“ (управление, зачитащо само и единствено мнението на мнозинството);
- „Либерали“ се заменя с „фашисти“;
- „Права на човека“ се заменя с „либерални ексцеси“;
- „ЛГБТ“ се заменя с „джендър идеология“ или просто с нещо много лошо;
- „НАТО“ се заменя с нещо друго;
- „ЕС“ се заменя с „болния човек на Европа“;
- „Жан Моне“ се заменя с „Виктор Орбан“;
- „Европейски ценности“ се заменя с „национален интерес и традиции“;
- „Магнитски“ се заменя с орден „Стара планина“ първа степен, с кюлчета;
- „Приличие“ се заменя с „политическа коректност“ и като цяло се забранява;
- „Корупция“ се употребява само и единствено по отношение на опозицията;
- „Правова държава“ означава държава, която стои права;
- „Независима съдебна власт“ няма. Има такава, която е овладяна от правилните сили и която не допуска да бъде овладяна от неправилните;
- „Украйна“ се заменя с „остатъчна Украйна“ и „субекти на Руската федерация“;
- „Панама, Гренландия и Канада“ се заменя с „територии в процес на изчакване“;
- „Китай“ се заменя с „новата Москва, въздух и слънце за всяко живо същество“;
- „Бъдеще“ се заменя с „минало“;
- „Агресия“ се заменя с „баланс на великите сили“;
- „Световен ред, базиран на принципи“ се заменя с „империя“;
- „Международно право“ се заменя с „Америка (България, Малта, Китай…) първа!“;
- „Логическо противоречие“ се заменя с „либерална придирчивост“ или „прищевки на псевдо-елита“;
- „Климатични промени“ се заменя с „drill, baby, drill“;
- „Валута“ се заменя с „крипто“;
- „Сорос“ се заменя с „Мъск“;
- „Нормалност“ се подменя с „нова нормалност“.
Свят в „поликриза“
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, разбира се, ще доведе до сериозни промени не само в САЩ, но и в други държави по света. Глобалната политика безспорно се променя: Китай се изравнява икономически със САЩ и вече задминава ЕС, в западните демокрации управляващите трудно се задържат на власт, недоверието в управлението на утвърдени либерално-демократични партии расте, войната в Украйна продължава, като Русия трудно ще бъде изгонена от вече завзетите територии. Повторното политическо пришествие на Тръмп символизира всички тези катаклизми, а и много други, като недоволствата от икономическото изоставане на Запада и миграцията на хора към развитите демокрации. Не бива да се забравя и това, че през последните десетилетия светът не е бил никога толкова близо до пълномащабен или дори ядрен глобален военен конфликт.
Всичко това създава усещане за несигурност и неувереност, което търси нов понятиен език за своя изказ. Професорът от Колумбийския университет Адам Туз въведе понятието „поликриза“, което описва сегашното усещане, че светът се сблъсква с разнородни, едновременни кризи, чието решение не е съвсем ясно. Нямаме добри каузални модели за причините на тези кризи, от което следва, че нямаме и добри решения. Например, глобалната екологична криза, свързана с повишаването на температурата на Земята, може да бъде овладяна, но с мерки, които биха довели до забавяне на икономическия растеж и генериране на повече недоволства срещу политиците.
Очакванията към новата администрация на Доналд Тръмп са, че тя ще предложи някакъв нов подход към „поликризата“, който едновременно ще избегне глобален военен конфликт и екологическо бедствие и ще гарантира световната и икономическа доминация на САЩ. Дали това ще стане, предстои да видим – и по трите въпроса има сериозни основания за притеснение. Като цяло, ще бъде успех за Тръмп, ако светът след неговото управление е в състояние поне близко до сегашното.
Но докато чакаме да видим реалната политическа „оферта“ на Тръмп, в много страни по света, включително в нашата, глобалните проблеми започнаха да се „решават“ със смяната на етикети и промяната на политическия речник. Българската медийна среда е подготвена за това и бързо възприе речника на путинофилската си част, който прилича донякъде и на речника на Тръмп.
Кризите
Проблемът не е езиков обаче. Защото кризите са истински и не могат да се обезсилят с езикови игри.
САЩ не са световен хегемон и колкото и да променяме политическия речник, този факт не може да бъде прикрит. Просто Китай, Индия и други многомилионни държави са с огромен потенциал за развитие – и САЩ, за да имат голямо влияние в света, трябва да действат заедно със съюзници, с които споделят общи ценности. А тези съюзници са най-вече в Европа, Канада, Австралия, Япония и т.н. Ако тази общност не е достатъчно консолидирана и ако не е способна да привлича на своя страна гиганти като Индия, в скоро време световните автокрации и тоталитарни режими може да се окажат по-силни от демократичния свят.
Същото е и с климатичните промени. Те няма да се повлияят от думите, които използваме. Макар че зимата в София се оказа студена, всяка година у нас и по света счупва рекорди за средна температура. Ако този процес не бъде овладян или ограничен, ще настъпят бедствия, които са безпрецедентни и непредсказуеми нито като характер, нито като мащаб. Поне това е, което науката – с някои различаващи се мнения – ни дава най-общо като послание и би било глупаво да заглушаваме това послание с речникови манипулации.
Ядрена война между три глобални субекта – САЩ (и Европа), Русия и Китай – също за съжаление е развитие, което не може да се изключи, но трябва със сигурност да се предотврати. За някого разделянето на света на империи може и да изглежда като решение, но в крайна сметка всички световни войни дотук са били за подялбата на света между империи. Признаването на суверенитета на всички, включително на Украйна, Канада и Гренландия, както и защитата на неприкосновеността на границите не е идея, която просто може да се изхвърли. Защото ако това се направи, пътят към глобален конфликт е много кратък.
Булгаристан или европейска България?
И накрая, правата на човека и защитата на неговата свобода не са „либерални приумици“, а реалности, за които са се водили битки. Както за свободата на България мнозина са дали живота си, така и за свободите на хората в настоящите свободни демокрации са давани много жертви, които се помнят и трябва да се помнят. Битката срещу сегрегацията в САЩ, отпадането на законите срещу хомосексуалността, контрацептивите, междурасовите бракове и т.н. в целия Запад, възстановяването на имената и правата на българските турци, възможността да говориш свободно, без да се страхуваш, че ще те пратят в лагер за виц – всичко това са права, за които са давани жертви. Тези права не могат и не бива да се „отменят“ с речникови хватки в полза на „правата на мнозинството“, „традициите“ и „волята на народа“.
Защото ако това стане, по-добре да сменим и надписа на летище София. Вместо „Добре дошли в европейска България“, да напишем „Добре дошли в Булгаристан – нелиберална демокрация, чакаща да стане субект на някоя от новите световни империи“.