Кое в България е шум и кое е реалност
Бюджетът е издънен, България задлъжнява, дефицитът ще е огромен… Нищо от това бръмчене не е вярно, но то не спира. Същото е и с други шумове. Кое в България е просто шум и кое реално се случва?
Край парламента шум се вдига, лъскат се реторически саби и щитове. Управлението в България произвежда много шум като страничен ефект. А още по-точно казано: част от управлението – ГЕРБ и ДПС, ежедневно генерират изключително високи нива на звуково замърсяване в скандалния регистър. Те смятат, че това е изгодно за тях, защото така поставят опонентите си от ПП-ДБ в неизгодна ситуация и ерозират подкрепата за тях. Местните избори и последните социологически проучвания не потвърждават тази хипотеза, но това не пречи на ГЕРБ и ДПС да упорстват в стратегията си.
В една такава ситуация е много важно да се разграничи шумът в системата от реално случващото се:
Шум 1
„Скандалът“ с уволнението на директора на „Пирогов“ от здравния министър професор Хинков. Цялата страна се занимава с това кой да ръководи болницата и дали одитните доклади за нея – които съдържат достатъчно тежки нарушения, са верни или не. ГЕРБ и ДПС стигат дотам, че да искат вето над персоналните решения на министри и заплашват да бойкотират приемането на бюджета, ако не стане тяхното.
Реалност 1
Министрите имат оперативна самостоятелност и тяхна отговорност са назначенията и уволненията на директори на болници. В настоящата ситуация министърът не може да бъде сменен преди ротацията и ще остане поне до нея. Вероятно ще остане и директорът на „Пирогов“, въпреки очевидните нарушения, които е допуснал. Бюджетът на страната няма да бъде блокиран. Генерираният шум е просто ПР-акция и „демонстрация на сила“ от страна на ГЕРБ и ДПС. А иначе, ако арогантната партизанщина можеше да лети, цели ята щяха да се носят из политическото пространство, сред които професор Костадин Ангелов щеше да изпъква с яркото си оперение.
Шум 2
От месеци ГЕРБ и ДПС шумят около „дерогацията“ на „Лукойл“ да работи с руски нефт. През лятото те гласуваха продължаване на дерогацията до октомври 2024. Но след това се сетиха друго и Делян Добрев започна да размахва традиционните си таблици, според които българските граждани винаги губят левче или поне 75 ст. на литър от нещо. Внесоха се и очевидно безумни предложения за премахване на дерогацията от днес за утре. ПП-ДБ бяха обвинени, че не са евроатлантици – от хората, построили „Турски поток“ и закупили два непотребни реактора от Русия, с общ масраф от двете „сделки“ около 4-5 млрд. лева за страната. Накрая Борисов се закле, че ще си подаде оставката, ако отстъпи за дерогацията. Въпреки шума обаче се стигна до отстъпление – споразумение, върху предложеното от правителството, а именно дерогацията да остане до март, а износът да се спре от януари 2024.
Реалност 2
„Лукойл“ не е внасял данък печалба над десет години по време на управлението на ГЕРБ – това е поразителен факт, който досега не е обяснен разумно. А и няма как да се обясни. Думата на Борисов дупка не прави: той оставка няма да подаде. „Лукойл“ продават рафинерията в Бургас и е вероятно това да стане с азерска компания (дано поне не е с руски заем). При подобна трансакция, която изглежда просто като опит „Лукойл“ да защити активите си от санкции и ретроактивни данъци, български играчи ще могат да се „закачат“ към новия купувач и да кешират политическото си влияние. Подозренията тук, естествено, падат върху ДПС и г-н Делян Пеевски, чиято бизнес-политическа кариера е минала по модела на Доган за „разпределяне на порциите“. Това разпределяне е точно кеширане на политическо влияние чрез улеснения при прокарване на законодателство, решения на регулатори, прокурори, съдии и пр. Може в случая „Лукойл“ г-н Пеевски да е съвсем невинен и други да са играчите. Но това ще стане ясно едва след евентуалната продажба на рафинерията, а и би било една от големите изненади в българската политика. Така или иначе, шумът около дерогацията не може да се обясни със загриженост за обществения интерес: ако беше така, до настоящото решение щеше да се стигне и със спокойни разговори в рамките на „не-коалицията“. Както и без демонстрации на това кой има политическо влияние за кеширане.
Шум 3
Конституционните реформи не струват, но ГЕРБ-ДПС ще ги приемат до Коледа. „Бащите на конституцията“ – Борисов и Пеевски – знаят какво да се направи и ще го прокарат през парламента.
Реалност 3
В този кръг на конституционни поправки важните теми са разделянето на ВСС на две и ограничаването на правомощията на главния прокурор. Тези поправки ще се случат, може би с малки корекции на предложенията, заради становището на Венецианската комисия. Също смислено е удължаването на функционирането на НС при извънредни избори – това ще намали времето, в което страната е оставена без работещ парламент. Критикуваното предложение – изборът от страна на президента на служебен премиер да се сведе до председателите на НС и КС, плюс гуверньора на БНБ – е продукт на тандема ГЕРБ-ДПС и е вероятно да се преосмисли. Може да се помисли за вкарване на опцията правителството в оставка да продължи до избора на ново правителство, което е и най-логичната процедура в парламентаризма. Какъвто и да е шумът, вероятно е да се приемат конституционни поправки, които ще дадат шанс за рестарт на съдебната система и нейното управление. Всъщност реалната съдебна реформа ще започне след тези поправки, когато ще стане ясно дали определени партии са се отказали от това да изпращат лоялни магистрати на ключови позиции, които в отплата да им гарантират безнаказаност.
Шум 4
Бюджетът е издънен, страната задлъжнява и взима непосилни кредити, приходите няма да се съберат, дефицитът ще е огромен…
Реалност 4
Нищо от това бръмчене не е вярно, но то не спира. Бюджетът за 2023 г. ще завърши в рамките на предвиденото и вероятно с по-малък дефицит от заложения. Взетите нови кредити не увеличават пропорцията дълг-БВП – просто България има много нараснало БВП и по-голям кредитен „левъридж“, който би трябвало да се използва за инвестиции в инфраструктурата на страната. Бюджетът за догодина също има сериозни буфери, които могат да се използват при рязко влошаване на икономическата конюнктура.
Шум 5
Правителството се проваля за Шенген.
Реалност 5
Вероятно е да има добри новини по тази тема около Коледа. Но дори и да не е така, с това управление България има много по-голям шанс за Шенген и еврозоната, отколкото с управление ГЕРБ-ДПС (с подкрепа от „Възраждане“, ИТН и БСП). В крайна сметка в такива комбинации страната 13 години не успя да помирише Шенген и еврозоната, въпреки като цяло благоприятната икономическа и външнополитическа ситуация.
Систематичното вдигане на скандален шум обаче постига един безспорен ефект: хората спират да слушат политиците и си запушват ушите. Това води и до обща ерозия в доверието към всички политически субекти, което се отчита от социологическите проучвания. И нещо още по-важно: на фона на непрестанен скандален шум добрите новини не се забелязват. А такива има – възстановено международно доверие, което води и до по-добри шансове за Шенген и еврозоната, както и променената фискална политика, която дава перспектива за по-значителен растеж и намаляване на неравенството в страната (което вече се регистрира от GINI коефициента на страната).
С две думи: може да се окаже, че зад шума се върши и работа. Но както винаги – едни я вършат, а други шумят.