Истината за БСП и ГЕРБ, или когато политолозите бъркат
БСП не е ни лява, ни социалистическа. ГЕРБ не е дясна, нито е партия, а част от обществото, сплотена във властническа прослойка. Това е реалност, в която много политолози сякаш не могат да вникнат.
Много политолози в България сякаш не могат да вникнат в действителността. Прогнозите им нерядко са необосновани и погрешни. Но иначе те привидно обясняват нещата умно или по-скоро сладкодумно, а също и самоуверено.
Къде грешат политолозите?
Според доста от тях например „Продължаваме промяната“ (ПП) след последните избори трябваше да изгуби поне половината от спечелените гласове. А на изборите, които предстоят, ПП щяла да се стопи както навремето се стопи НДСВ, предричаха те. Вместо това обаче се стопи една съвсем друга партия.
И тези пропуски, освен на корист и недалновидност (в повечето случаи), се дължат може би на младостта и липсата на онзи опит, който вече имат по- възрастните. Защото с годините научаваш нещо много съществено. И то е, че никое политическо познание или учение не може да обхване действителността. И никоя книга, колкото и дебела и мъдра да е тя.
Редица млади политолози и социолози, прочели купища книги и взели с отличие всички изпити, съвсем добросъвестно и прилежно разчепкват родния политически живот според научените примери и образци, със стремеж да припознаят лявото, дясното, центъра, център-дясното, център-лявото, консервативното и либералното. И припознават БСП като ляво, ГЕРБ като дясно, ПП като център или нещо подобно, чудят се какво точно е ДПС, както и дали „Демократична България“ (ДБ) е по-дясна от ГЕРБ например. Но не могат да напъхат действителността в усвоените с не малко усилия познавателни калъпи и стигат до изцяло погрешни изводи.
Истинското лице на БСП и ГЕРБ
Така например днес БСП няма нищо общо с лявото и социализма (освен наименованието). Сегашната БСП отразява последните напъни за оцеляване на една вече почти разпаднала се политическа каста. Защото цялото ѝ съществуване беше и си остана стремеж на управлявалата някога комунистическа каста да запази предимствата и облагите си. Приказките за загриженост към социално слаби, наемни работници и пенсионери си останаха само приказки. А разпадът на някогашната каста отразява една явна зависимост – една властова каста не може да просъществува дълго без власт.
И не, ГЕРБ не е дясна партия. Те въобще не са партия. Това е стремежът на една сплотена във властническа прослойка част от обществото да задържи властта си. Като сплотяването става чрез похвати, познати още от социализма.
Най-личният властник назначава своите верни хора на изгодни, привлекателни и доходни местенца, те от своя страна назначават своите близки, приятели и познати на доходни местенца, последните от своя страна правят същото и така нататък по веригата. След назначенията вървят и парите (понякога и обратното). Така се нанизват зависимостите и във всички видове власти, тук много важно е да бъде привлечена и прокуратурата. Но явлението засяга и съвсем неочаквани области, като културата и изкуството, например. Филмът за Ботев, показан наскоро по БНТ, е показателен (и не само този филм). Една със сигурност несполучлива продукция, след която изкушените зрители с право се питат: „Как се получава така, че парите на данъкоплатците се харчат за подобни провали?“ Ами така. Върховният властник си подбира послушни депутати, които си избират послушни мнозинства и във ВВС, и в СЕМ, и навсякъде. СЕМ пък назначава верен на прослойката човек за началник на телевизията, а той пък дава хорските пари на някой свой си човек. Тук уменията и дарбите нямат никакво значение.
За тази промяна са нужни години. Най-малко една.
И политика също няма. Няма началá, няма възгледи, няма преследване на полезни за обществото цели, а доколкото ги има – те са само опаковка, под която се провижда само борба за пари, власт, влияние и обществено положение. И когато подобна власт продължи достатъчно дълго, примерно повече от едно поколение, прослойката се превръща в каста.
Това предопределя и основния сблъсък при сегашната поредица от избори. Дали ще продължи управлението на прослойката, за да се превърне тя в каста, или политическият живот в България ще започне да следва едни истински демократични началá. Точно затова този сблъсък е толкова яростен и продължителен. Ако противопоставянето не беше толкова решаващо, едва ли не съдбоносно, то незначителните в сравнение с него законови промени за влизане в Еврозоната и Шенген можеха да бъдат приети и за две седмици. Само че за да се отърси България от управлението на тази прослойка, две седмици са недостатъчни. Необходими са години. Най-малко една.