Избори 2024: какво предстои и коя е голямата заплаха
Какво правителство ще се състави сега – ето това е въпросът след затварянето на изборните секции. И той съвсем не е математически, а ценностен. Тези избори отново не показаха изхода, но вече има опасност и за посоката.
Какво правителство ще се състави след седмите предсрочни избори – проевропейско и евроатлантическо или каквото и да е. Ето това е въпросът след затварянето на изборните секции и той съвсем не е математически, а ценностен предвид целите на България – еврозона и Шенген, както и подкрепата за Украйна.
България отново ще има парламент, за който са гласували малцинството от избирателите – под 38%, с още по-голяма фрагментация на политическата система и засилване на популисткия вот. В 51-ото Народно събрание представителство ще имат девет политически сили – ГЕРБ-СДС (26.15%), ПП-ДБ (15.14%), „Възраждане“ (13.70%), ДПС-Ново начало (10.36%), БСП-Обединена левица (7.68%), Алианс за права и свободи (7.02%), „Има такъв народ“ (6.97%), МЕЧ (4.65%) и „Величие“ (4.08%). Такива са данните при обработени 88% от протоколите.
Каквито и размествания да настъпят, те няма да променят мястото на първия и преднината му от над 10% спрямо втория. Безпрецедентно за последните години, но този път след края на изборния ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи изявление, за да заяви публично отговорността на партията да състави кабинет с всеки, който подкрепи програмата ѝ – с изключение на „Възраждане“. Не изключи ДПС-Ново начало с лидер Делян Пеевски, но предупреди за трудността от голямото раздробяване: „Ако влязат всички тези партии – отсега знам, че няма да имаме правителство“.
Евроскептичен блок в 51-ия парламент
В бъдещия парламент посестримите на проруската и националпопулистка „Възраждане“ ще са повече. Освен БСП и ИТН, с шансове да влезе отново е „Величие“, този път със създателя на Исторически парк Ивелин Михайлов, който смята, че България не трябва да помага на Украйна. Ще бъде представена и МЕЧ, призоваваща за незабавно спиране на военната помощ за Украйна и политика на пълен неутралитет. Като „модернизиран вариант на проорбански проект в България“ определя формацията нейният лидер Радостин Василев. Той влезе в политиката през ИТН, после се прехвърли към „Продължаваме промяната“, в чието правителство беше спортен министър и откъдето беше изключен заради разпространения запис от заседание на ръководството.
Този евроскептичен блок, чиито съставни части (подобно на президента) поддържат линия за неутралитет във войната на Русия срещу Украйна, държи над една трета от бъдещия парламент. А все още не е докрай изяснена и геополитическата ориентация на догановия Алианс за права и свободи (АПС), ако може да се приеме за чиста монета евроатлантизмът на другата част от разцепилото се ДПС – Новото начало на Делян Пеевски.
Четири от партиите в този анти-ЕС блок – „Възраждане“, БСП, „Величие“ и ИТН, искат да възпрат приемането на еврото. Едни от тях с формалния аргумент, че България не е готова, а други като Ивелин Михайлов – че еврото ще отнеме суверенитет и „ще ни превърне във федеративна република“.
В следизборната нощ политолози включваха ИТН в прогнозите си за бъдещо правителство. Но дали формацията на Слави Трифонов би подкрепила програма за управление, в което бърза писта към еврозоната е сред приоритетите? Въпреки че не се позиционира твърдо като евроскептична или антинатовска, нейната идентичност е националпопулистка в комбинация с антиелитарна реторика. Засега от ИТН са обявили, че няма да сътрудничат само с ДПС на Пеевски.
В краткото изявление на лидери на ПП и ДСБ, част от „Демократична България“, от коалицията заявиха, че топката е в ГЕРБ, а техен приоритет ще бъдат антикорупционните закони. След участието си в „сглобката“ – съвместното 9-месечно управление с ПП-ДБ, партията на Бойко Борисов вече не е формацията, с която никой не иска да колаборира и не е възможен анти-ГЕРБ съюз като през 2021-2022 година. „Сядаме и се разбираме с втория за това кого още да поканим“, каза наскоро в интервю по Дарик радио Борисов. Вторите – ПП-ДБ, не дават индикации, че искат да отстъпят от формулата си за „равноотдалечен“ премиер, но преговорите предстоят.
Легитимацията на Пеевски
ДПС-Ново начало регистрира надмощие над „автентичното ДПС“ като самостоятелна партия и така легитимира Пеевски като лидер със своя формация. Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания олигарх, който е на последно място сред политиците по доверие – 2%, сбъдна прогнозата си, че доверието „най-точно се мери на избори“.
„Крепостта на ДПС“ Кърджали вече е „крепостта на Пеевски“, след като 54% от избирателите в района с компактно турско население са гласували за ДПС-Ново начало. Както и на изборите на 9 юни, когато Движението за права и свободи беше единно, и сега в Кърджали се изсипаха автобуси и леки коли от Турция, докарали цели семейства изселници да гласуват. Някои от тях дори не са знаели за кое ДПС да пуснат бюлетина.
Пред БНР обаче експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов коментира, че „т.нар. „Ново начало“ има солиден купен вот“. „Съдя по това, че там има много голяма концентрация на ромски вот“, каза той и препоръча да се проверят резултатите от рисковите секции, за да се види кои партии доминират в тях.
Привличането на значителен дял гласове от ромския етнос към ДПС-Ново начало бе констатирано и от социологически агенции. Преди изборите от ПП-ДБ, от организацията „Български елфи“, която следи и документира практики на купуване на гласове, както и от БОЕЦ огласиха списъци на продавачи на гласове и готвени манипулации на вота. От МВР отчитат над 70% повече сигнали за изборни нарушения в тази предизборна кампания в сравнение с вота на 9 юни. А 43% от запитаните от агенция „Алфа Рисърч“ граждани смятат, че изборите не стават по-честни.
Пак се търси (конституционно) мнозинство
Дори и да се формира мнозинство за правителство обаче, ще е необходимо отново квалифицирано мнозинство от две трети или 160 депутатски гласа, за да избере парламентът 11 нови членове на ВСС – задача, отлагана повече от две години. Това означава да бъде постигнат компромис между най-малко четири политически сили, а изборът е повече от необходим, тъй като настоящите кадровици на съдебната власт задвижиха процедурата за избор на нов главен прокурор. А единствената кандидатура е на временно изпълняващия тези функции Борислав Сарафов.
За някои от регулаторите, надхвърлили мандатите си, е необходимо същото мнозинство от 160 гласа. В предишния парламент такова беше осигурено от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, но то се разпадна при споровете за ръководството на антикорупционната комисия и други кадрови решения.
Но ако иска да навакса закъснението по Плана за възстановяване и устойчивост, където антикорупционното законодателство е вписано като условие, 51-ият парламент ще трябва да приеме някои закони и да избере ръководство на Комисията за противодействие на корупцията. При наличие на антиевропейски блок в бъдещото Народно събрание големият въпрос е докъде ще стигнат бъдещите компромиси за всички тези избори.
Седмите предсрочни парламентарни избори отново не показаха изхода, но вече съществува опасност и за посоката.