Ако вървят така нещата, блатото в България пак ще се затвори
В последния месец станахме свидетели на саморазобличаването на модела „Борисов„. Почти всичко, което беше привеждано като аргумент срещу този модел, получи ярки доказателства.
ВСС гласува отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор заради уронване на престижа на съдебната власт. Това беше добро, макар и закъсняло решение, защото, първо, аргументите за неговото назначаване бяха изключително слаби и, второ, двама министри на правосъдието още преди година бяха събрали достатъчно основания за неговото отстраняване, които не бяха оценени по достойнство от висшите магистрати.
Гешев се намира в неспасяема ситуация
Но най-важното е, че Иван Гешев в момента се намира в неспасяема ситуация. Ако е истина, както той твърди, че е в състояние да изнесе доказателства за корупция срещу Борисов, Пеевски и др., то той трябва да напусне поста си, защото досега всъщност е крил тази информация и е държал делата „на трупчета„. Ако пък няма доказателства, пак трябва да бъде отстранен заради политизация (обратна на предходната) на дейността си. Трети вариант логически няма.
Президентът Радев обаче изглежда не мисли така и дава сигнали, че ще задържи Иван Гешев известно време на поста му, докато стане ясно каква информация има главният прокурор. Това не е аргумент от високите регистри на политиката и конституционализма, а е по-скоро опит да се използва един компрометиран инструмент за политически цели. Дори и намеренията да са добри, подобни действия са проблематични – и затова Радев едва ли ще си позволи дълго размотаване с указа за отстраняването на главния прокурор. Още повече, че „жестокостта“ на Гешев изглежда се сломи и той нито направи обръщение към нацията (само по себе си абсурдна идея), нито изнесе някакви нови и съществени доказателства в Страсбург, нито се яви на изслушване пред правната комисия в НС (което сам поиска). Впечатлението е, че в момента текат някакви негови преговори с бившите му патрони от ГЕРБ и ДПС за бъдещо мирно, съвместно съществуване.
Казусът „Гешев“ е обаче достатъчно интересен и показателен в политически план, защото той демонстрира една основна слабост на българската публична сфера – овладяността ѝ от определени политически и корпоративни интереси. Казусът „Гешев“ е камък, хвърлен в блатото от натрупани корупционни съмнения и неправомерни влияния в съдебната власт. Но блатото има способността бързо да затваря дупката в растителността, да убива вълничките. Все едно нищо не се е случило. Затова основната задача на тези, които искат нещата в България поне с малко да се подобрят, е да не позволяват на блатото да се затвори отново.
Обществена енергия или поне достатъчно обществено объркване и когнитивен дисонанс за целта има. Въпросът е тази енергия да не бъде употребена за борба с фалшиви тези. Ето един пример за фалшива теза, която се извежда на преден план, само и само реалните проблеми с корупцията да се скрият под блатната повърхност:
Възмущението, че ПП-ДБ управляват в мнозинство с ГЕРБ (Борисов) и се опитват да променят конституцията с ДПС (Пеевски).
Обикновено това възмущение най-силно изпитват журналисти и общественици, които досега не са виждали особен проблем в ГЕРБ, ДПС, Борисов и Пеевски. Вътрешната „некохерентност“ на ПП-ДБ за тях явно е по-голям проблем от евентуалната корумпираност на други партии. Има и искрени съмишленици на ПП-ДБ, които (и с известно право) се чудят как стана така, че техните представители формират мнозинство с ГЕРБ и ДПС.
Това са реални и важни въпроси, но те имат и своя отговор – в крайна сметка от всички не особено привлекателни, но все пак възможни варианти за управление на страната, настоящата „ротационна коалиция“ е най-добрият. Нито служебно управление на Радев, нито „хартиена коалиция“, нито формат ГЕРБ-ДПС-„Възраждане“ са с нещо по-добри, а това са реалните алтернативи. Доколкото всеки разумен човек е длъжен да избира най-доброто от наличното, някакъв голям и необясним парадокс в настоящата ситуация няма.
Ако обаче обществената енергия бъде употребена за разнищването на този „проблем„, друг много по-голям и истински проблем за страната ще се покрие с блатна растителност:
Какви са влиянията в съдебната власт, които направиха възможен казуса „Гешев“ и дали тези влияния ще намалеят?
Какво стана ясно през последния месец
През последния месец станахме свидетели на саморазобличаването на модела „Борисов“ и това не бива да се забравя. Почти всичко, което беше привеждано като аргумент срещу този модел, получи ярки и неопровержими доказателства:
1. Стана ясно, че Иван Гешев е действал като охрана и прокурорски чадър на политически лица като Бойко Борисов и Делян Пеевски. За Борисов самият Гешев си призна, след като започна да вади дела за „Барселона“ и дори кюлчетата (или поне да заплашва, че ще ги вади, което е достатъчно като самопризнание за чадър). По отношение на ДПС главният прокурор е далеч по-внимателен и първо просто каза, че е разочарован от Движението, което толкова много го е подкрепяло и е било лоялно спрямо него. След това спомена и Пеевски в една група с Борисов, но отново нежно, без конкретна информация с какво г-н Пеевски е толкова проблематичен. Не бива да се забравя, че кариерата на Иван Гешев се дължи основно на способността му да чете „ДП“ като „държавно предприятие„, „10“ или „Барак Обама„;
2. Стана ясно, че във ВСС определени членове действат по политическа инструкция и мотивировка. Няма как иначе да се обясни фактът, че веднага след като Мария Габриел заяви намерението си да внесе искане за отстраняване на Гешев, във ВСС (в пленума и прокурорската колегия) чудодейно се появиха мнозинства, готови да го отстранят. Не че нямаше за какво – напротив. Но и преди това основания за отстраняване имаше, само че нужното желание у магистратите не беше налице. Съдия Олга Керелска изложи добре съмненията си относно мотивацията на колегите си и дори в знак на протест гласува срещу отстраняването на Иван Гешев, въпреки наличието на достатъчно аргументи за това. Макар позицията ѝ да не е особено принципно издържана, тя стана добро напомняне за големия проблем – политическите зависимости на висшите магистрати;
3. Стана ясна и технологията на зависимостите: текат задкулисни разговори и преговори между политици и техни представители с висши магистрати. В разговори – незаконно записани най-вероятно – се твърди от главния прокурор, че е заплашван и изнудван да подаде оставка и че има някакви хора (споменава се „Банкя„), които му кроят шапка. На всичко отгоре срещу Гешев наистина имаше опит за атентат, макар че по-скоро изглеждаше като сплашване – така или иначе, това са методи, присъщи на мафията, а не на съдебна власт;
4. Стана ясно също така, че корупционните съмнения срещу Борисов не могат просто да бъдат отминати като политическа пропаганда. В крайна сметка комисията по имунитетите е добър публичен форум, който да изкара наяве съществуващата информация поне по казуса „Барселона„. Той едва ли е най-важният – случаят „Божков“ е далеч по-тежко корупционно съмнение, в което става дума за отклоняване на половин милиард лева (че и повече) от хазната. Време е тези, които в предизборната кампания твърдяха, че „хората не се интересували“ от тези проблеми, да променят позицията си.
Ако вървят така нещата
Във всяка една нормална страна журналистите няма да оставят политик от ГЕРБ или ДПС да говори, без да е дал що-годе смислени отговори на всеки един от изброените четири проблема. Вместо това дни наред се занимаваме с другия въпрос – защо ПП-ДБ формирали управленско мнозинство с тях и си говорели за конституционна реформа с Пеевски.
Ако вървят така нещата, блатото пак ще се затвори. Ще бъде назначен удобен изпълняващ длъжността главен прокурор, който пак ще постави папките на трупчета. Междувременно ще обсъждаме кой и защо е влязъл в комисията по промяна на конституцията.
Както е известно, всеки народ и всяка публична сфера си заслужава управляващите. Затова – с оглед на общото благо – има известна необходимост да надскочим себе си.