Борисов, Борислава, Барселона: един филм не за любов
Този пълнометражен филм няма да бъде “прожектиран” в Европарламента тази седмица от главния прокурор Иван Гешев, нито в българския парламент, ако се удовлетвори искането му за изслушване при закрити врати. Депутатите ще видят само откъси от него, засега четат изпратените от прокуратурата документи по повод искания имунитет на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Част от тях вече намериха и медиен излаз.
Но някои разкрития на прокуратурата станаха известни на обществото още преди няколко години благодарение на Гражданското сдружение БОЕЦ, сайта БиволЪ и евродепутатката Елена Йончева (S&D/БСП). А след като три години прикрива цяла мрежа от довереници и близки на Борисов и прехвърляне на милиони с неясен произход, прокуратурата го посочи като източник на средствата, с които през 2013 г. е купена къща за 2,9 млн. евро в Барселона на бившата манекенка Борислава Йовчева. Тя и близките ѝ нямат средства за придобиване на такъв имот, а в каталунската столица Йовчева е притежавала и моден бутик за 1,7 милиона евро.
Прането на пари – тест за прокуратурата
На фона на недоказани по съдебен път предположения за тежка корупция в трите мандата на ГЕРБ и Бойко Борисов, тези няколко милиона евро изглеждат като пари за семки и бонбонки. Прокуратурата отбелязва, че не могат да имат легален произход, тъй като в периода 2009-2013 г. Борисов е заемал висша публична длъжност. Същественото са доказателствата (ако разполага с такива) за криминалния произход на средствата – защото, за да има пране на пари, най-напред трябва да се обоснове, че са мръсни.
В документите, публикувани от BIRD и Биволъ, няма доказателства за престъпленията, генерирали корупционния доход. Журналистите допускат, че е възможно да са в папките, оставени за депутатите. Има обаче документиран интерес от страна на прокуратурата, в това число искане за молба за правна помощ до Турция по подозрения, че соченият за близък до Борисов Бейзат Яхя е изнесъл в Турция 300 милиона лева и е закупил за Йовчева луксозен имот след 2015 година. Яхя е бивш шеф на любимото на Бойко Борисов ловно стопанство “Паламара”, а неговият син е за пети път депутат от ГЕРБ.
Съмнителни трансакции не се разследват
Държавното обвинение, дресирано и държано на каишка от политици и обръчите им като куче-пазач, няма опит в дела за пране на пари. Преди няколко години Европейската комисия беше силно критична към България в доклад за икономическите политики на страните-членки, според който две трети от сигналите на банките до ДАНС за съмнителни трансакции се отнасят до местни политици, но до правораздаване не се стига. Друга констатация на ЕК е, че така и не се изследват пречките да няма разследвания и обвинителни актове на прокуратурата.
През 2016 г. прокуратурата се отказа от обвинението си към политика от ДПС Христо Бисеров, разследван за пране на пари заедно с доведения си син – нямало доказателства, че имуществото им е придобито чрез престъпна дейност. И преди този случай, и след него държавното обвинение на държава, сочена като една от най-корумпираните в ЕС, избягва да свързва “политици” и “пране на пари” в едно изречение. Какво от това, че в България повечето политици и дори преминали за кратко през политиката забогатяват, а добрата карма застига и хора от близкото им обкръжение. Същото, по подразбиране, се случва и с висши магистрати и техни роднини. А насреща е НАП, която никога не открива нарушения, проверявайки сметки и имоти в чужбина на служители на Темида и хора на висши държавни постове.
Даваш ли, даваш…
Въпросът е може ли да бъде доказано, че парите за имотите в Барселона са от корупция или други противозаконни действия. От 2001 г. Борисов е извън частния бизнес, тъй като последователно е главен секретар на МВР, кмет на София и министър-председател до 2020 г. с едногодишно прекъсване. Дали е участвал по някакъв начин във финансовите трансакции, чрез които милионите за Барселона са били прехвърляни от едно в друго дружество и прекарвани през офшорки, за да се заметат следите?
Няма как да се чуят отговорите, ако няма дело. А няма как да има дело, ако Бойко Методиев Борисов е с депутатски имунитет. Той няма да се откаже доброволно от имунитета си, според вицепремиерката Мария Габриел – щял да изчака да се изпълни съдебната (конституционната) реформа. Същата, в която е включено и ДПС, и най-новото конституционно острие Делян Пеевски, заедно с ГЕРБ и ПП-ДБ.
Имунитетът на Борисов
Ако такава изобщо се състои, ще отнеме месеци, а краката на главния прокурор Гешев вече се клатят. Имунитетът на Борисов засега изглежда устойчив, крепен от парламентарните групи на коалициите зад редовното правителство – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Искането за снемане на имунитета му е в ръцете на председателя на 49-ото НС Росен Желязков от ГЕРБ, който ще реши да го изпрати ли за разглеждане в комисия или не. Няма краен срок кога парламентът да вземе решение по искане за имунитет.
“ПП-ДБ ще настояват за прилагане на европейската практика, която включва създаване на комисия, която да прецени дали да бъде свален имунитетът или да бъде отказано това искане на прокуратурата”, заяви вчера по БНР депутатът Ивайло Мирчев. ГЕРБ държат на тезата си, че Борисов е бил без имунитет две години, в които е трябвало прокуратурата да се задейства. Само че през това време преписката за “Барселонагейт” е пътувала от Специализираната прокуратура до Софийска градска прокуратура.
Фабрика за наказателни поръчки
Няма никакво съмнение защо в последните седмици прокуратурата се разрази като Немезида и удря със силата, с която досега затаяваше разследвания. Иван Гешев отмъщава на онези, които пазеше и които се отвърнаха от него. ГЕРБ и ДПС, заедно с други политически сили, гласуваха механизма за разследване на главния прокурор. А опитът за покушение и последващи разкрития на Гешев насочиха предположенията откъде идва командата за enter-a (му). ПП-ДБ смятат искането за освобождаване на главния прокурор за резултат от „политическа сделка“ между ГЕРБ и ДПС, заяви в средата на май депутатът Атанас Славов, днес вече правосъден министър.
Прокуратурата сега не прави нищо по-различно от онова, което е вършела и преди. Само сменя мишената. Но ако в папките по “Барселонагейт” има доказателства за корупция, те не трябва да се затварят и последната дума трябва да има съдът.