България: Ако се откажем от днешната свобода
„Консерватизмът“, с който се облъчва масовата публика в България, е повърхностен и кичозен – консерватизъм на свинските пръжки, трибагреника и калпаците. Рецептите, които дава на уплашените хора, водят в опасна посока.
Когато няма свобода – какво има? Има „Бог, цар, отечество“, например. Но може да има и доста други неща, за които ще стане дума след малко.
„Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо…“
Как стана така, че думата „свобода“, от която произлиза либерализмът като политическа философия и светоглед, се оказа в ужасната хитинова обвивка, в която една сутрин се събужда Грегор Замза, героят на Франц Кафка от „Преображението“?
Клишета, които работят безотказно
Либералите като някакви хлебарки, които подлежат на масово изтребване или поне на индивидуално смачкване с тóка на добре подкован военен ботуш, либералните „скакалци“, които унищожават урожая на отрудените хора, „либерастите“ като някакъв особен вид перверзни и вредни насекоми, откраднали от небето многоцветната дъга на децата… Всички тези добре разпознаваеми клишета сами по себе си са безпомощни и скучни, но работят ефикасно, включително и в България.
В България, където, впрочем, те проникнаха през последните 15-ина години главно от Русия, от идеологическите лаборатории на Владимир Путин, който кръвно се обиди на либералния Запад и реши да оглави световния консерватизъм – редом с дейци като Тръмп и Льо Пен. Но това е странична тема в случая. Странична е, защото на мястото на либерализма ще дойде не консерватизмът, а „Китай“, тоест – един тоталитаризъм „с човешко лице“.
Консерватизмът е политическа философия и мироглед, които заслужават сериозно уважение. Но „консерватизмът“, с който се облъчва масовата публика (в случая в България) е повърхностен, еклектичен и кичозен. Тозиконсерватизъм на свинските пръжки, трибагреника, калпаците и бащинските шамари по врата просто се храносмила най-лесно от много хора, които са уплашени до смърт от неразбираемите и със сигурност опасни предизвикателства на днешното време.
Карантина и изолация от света?
Като ваксина срещу тези предизвикателства (с извинение към консервативните антиваксъри за тази метафора) политическият консерватизъм, не само в България, предлага набор от проверени и тъй да се каже „сертифицирани“ препарати: патриотизъм, религия, традиционно семейство, списъкът е известен. Нещо повече: срещу пандемията на либерализма и глобализма той препоръчва и излизане в карантина, изолация, затваряне на всички врати и прозорци.
Но на чорбаджи Марковата идилия зад високия дувар отдавна ѝ е минало времето. А дори да приемем, че и на либералните идеи и либералното общество също им е минало времето, както обичат да повтарят Орбан и съмишленици, уплашените хора няма да намерят някакво друго, мечтано „времеубежище“, ако използваме точната диагноза на Георги Господинов.
Как неусетно стигаме до „Китай“
Не, без да се усетят, те ще се озоват в „Китай“. В еднообщество на тоталния контрол, на идеологическите забрани, на пропагандните медии и на авторитарната власт. Авторитарна власт, която им гарантира физическа сигурност и спокойствие, плюс безгранично и сладостно потребление, телесни наслади и хедонизъм – само срещу цената на пълното подчинение и на всекидневните мозъчни промивки.
Когато няма свобода – какво има? „Бог, цар и отечество“? Не, когато доброволно се откажем от днешната свобода, утре ни чака тоталитаризъм. Макар и с човешко лице.