А имаме ли изобщо избор на 27 октомври?
Да питам: имаме ли избор? Чистосърдечен? Имаме ли избор тип „по-малката злина“? Може би да, но е тъпо да избираш между лошо и по-лошо. Да бъдем вечно криви и нещастни жертви също е избор.
Помните ли Кормак Маккарти? Той си отиде преди година и нещо. Това е онзи писател с холивудските шедьоври „Няма място за старите кучета“ (Хавиер Бардем, Джош Бролин) и дистопията „Пътят“ (Виго Мортенсен). Разбира се, Маккарти е написал още десетки книги и е чудесен автор, но точно преди решението да гласувате или не, си припомних един негов чудесен цитат от The Passenger: „Никога не съм мислил, че този живот е особено благоприятен или доброкачествен и никога ни най-малко не съм разбирал защо съм тук… Нещастието е част от човешкото състояние и трябва да се понася. Но да си нещастен е избор.“
Последното изречение смазва, чисти, кърти и извозва. Да, misery is a choice, и ние, българите, го практикувахме политически през целия ХХ-ти век; и не разбрахме, и не разбираме тая простичка мисловна концепция – че ако искаш да се самовиктимизираш, т.е. да избираш да се изживяваш като жертва на властта, винаги ще бъдеш такава.
Избрахме да сме нещастни.
Избрахме да сме жертви, с премазващата и невярна концепция, че сме винаги малките, винаги онеправданите.
Кормак ни го напомня задочно, не че не си го знаем още от Тома Аквински – че мнозина съзнателно избират да са жертви. Защото е по-удобно и те разтоварва от гражданската ти отговорност да си проактивен, и дори в най-мрачния си час да воюваш за своите (отнети) права.
Днешният ни вариант на самовиктимизация звучи горе-долу така: по-лесно е да си кажеш „ми то нищо не зависи от мен“, вместо да отидеш да гласуваш, па ако ще и с ганьовото дребничко отчаяние, че всички са маскари.
Т.е. далеч по-трудно е да участваш и да се бориш – ако не на площада, то поне с гласа си, разбирам.
В момента, само между нас, да не сте казали никому, имате следните възможности:
ГЕРБ. Там Борисов се е смирил като никога, той го може (той може всичко, разбира се, най-вече да опростява), и няма да се изненадам, ако уйдиса на акъла на ПП-ДБ за „равноотдалечен премиер“. Но ще трябва да го съгласува с най-едрия наш евроатлантик, и там нещата вероятно ще зациклят. Борисов отдавна играе – или му се иска да играе – баща на нацията, тоест вие там, мои мили изтърсаци, се наиграйте, ма аз съм тук, за да ви погаля по немирните главици, и най-логичното е да се върна, а и ние винаги ще сме първа партия. Ерго, той си остава нещо като Сен Гробиан, светецът на най-долната възможна класа, нашите „кшатрии“; а забележителният му политически инстинкт (който всъщност се заключава в обикновена и все още неподражаема живковска хитрост, каквато полИтиката у нас все така е, априори) му диктува в момента да се притаи и, айде да ви видим, ще кацнете на дедо, рано или късно. Нема нещо, дето лети, казвам ви, да е останАло у въздуха, ха-ха. И още една шега, или пък не: Борисов в момента е в засада, щот вече не му се тича, но се надява, че може да купи страничния съдия, че и VAR с техните линии, които да докажат, че не е.
„Възраждане“. Мнозина казаха, че Костадинов се бил поокултурил, но това не е вярно, саморежисираната му глуповата атака срещу Мария Цънцарова го доказва. Той все така смята, в стил Сидеров (и погрешно), че скандалджийското работи, но не сме 2005-а. Иначе той е артикулативен, даже молодец в това отношение, но никога няма да подпали повече от 15-18%, защото му убягва, че част от русофилите не са съвсем идиоти. Бърза прогноза: до година или две тихо ще завие и към анти-руското (с уговорката какво ще стане с войната), след като вече схваща, че това не може да го изтика само по себе си до властта. Очаквайте го след това централно и ожесточено по темата „Македония“, най-новият нов „истински“ националист, който сънува орбанизъм, но накрая ще получи прораслите гнили картофи на неуспелия „ревивализъм“, на който се е кръстил. (Има такова нещо – видяхме го и в Полша, и къде ли не. Накратко, ревивализмът още отпреди Втората световна обича да крещи „да се върнем към величието си“, но най-често се оказва, че го крещи в празен офис. Или пък приключва в бункер, да пази Господ Коцето от подобно нещо.)
ПП-ДБ. Тук не знам откъде да започна. Хем схващаме, че те са единственият реален евроатлантически шанс, ако искаме развитие, хем те не са достигнали до когото и да било в малките населени места. И благодарение на насрещната пропаганда, тъкмо в малките населени места, където те нямат грам структури, ГЕРБ-ДПС и медийките им успешно ги зашиват като „ония некадърници“, „измамниците от Харвард“, „проваленият адвокат Христо Мореплавателя“ и подобни. Забавното е, че ПП-ДБ на свой ред нямат грам ПР-експертиза срещу ченгетата отсреща, която да обясни няколко прости идеи като еврочленството, еврото, прословутата овладяна от мафията съдебна система и как може да стане наистина по-добре. Съответно се представят като „спасители по принцип“, за каквито мнозина копнеят, като пропускат да уточнят, че не, нямат потенциала за подобно нещо. Част от хората, особено техните избиратели, не са глупави, съвсем не – те схващат, че лидерите на тази формация не просто не са на нивото на „феновете“ (оттам и смазващия 300-хиляден провал), но и нямат и капчица талант да позират в стил „Борисов“ като евентуални спасители. Борисов, да напомня, играе стария Герак на нацията, а те са смешноватите роднини, даже буквално проваления Павел, закачил невярна болест, и в културно-антропологически смисъл няма да превземат нито един таксиджия, ловец, мачист или пък малка община. Т.е. те все повече ще са Елка, заразена от политическия сифилис на ГЕРБ. Щот ние все така сме „родови“ и „кланови“- ако pater familias каже, че целият род гласува за ГЕРБ, „ПП-ДБ“ са чао. Има само двама политически мислители там, които си дават сметка за всичко, включително за непомерните си грешки още от основаването на тази общност през 2016, в която дори съм участвал. Единият подаде оставка, а другият е евродепутат. (Между другото, ако сте предприемачи, пък и не само, хвърлете едно око на тяхната програма за подпомагане на бизнеса – тя е чудесна и е направо поетично как няма да се случи.) Все пак, ако не се самовиктимизирате и още ви пука за нещо в родната политика, ПП-ДБ са чудесен избор в стил „голосую с отвращением“, с извинение за руския. А можеше толкова по-добре. В момента те са в хипотезата на „Шурците“ – нервите се обтягат, но така се налага.
Кое ДПС ще победи? Мисля, че е напълно ясно. Нашият забележителен отвсякъде евроатлантик превзема всичко, както си може – от дребни мюсюлмански села до рейдърството с брутален преврат, което му донесе роля на нов лидер. Той знае, че ни очакват поне още два избора и ги направлява – гледа напред докъм поне 2026. Когато неговият основен nemesis Радев (а може би се чуват и се съгласуват?) ще може и технически да си направи партия. Дотогава едрият евроатлантик ще му вика „мистър Кеш“, ще ви припомня как самият Радев забогатя внезапно чрез служебните свои правителства (факт без прецедент) и, ами, то просто трябва да има враг.
БСП по новому? Разсмиват ме, но и не много – вие, Зафиров, Гуцанов и некви, дет не ви знаем имената, можехте да изградите своето „ново начало“ – като се извините за всички чудовищни престъпления на БКП, да се разграничите от свинщината, наречена „сто и колко там годишна история“, да кажете, ние сме нова и модерна левица. Но дори това не направихте, аматьори. Щот ви е страх, че и Георги Йорданов няма да гласува за вас. А относно какво е новото ляво, ако има такова – то преди всичко не бива да съдържа нито Татяна Дончева, нито Мая Манолова, нито дори Паскалев, да не изброявам. Новото ляво вероятно съдържа нещо в Тик-Ток, и дори не знае дали е ляво. Следователно, БСП все така умира от бавен политически Алцхаймер и, вероятно, захарен соц-диабет.
Там няма поне един, останал на себе си, да си прочете Маркузе или поне Джордж Бърнард Шоу, комуто сега некви инадепти се сърдят, че ни бил определил като простаци, че и Малкович щял да го играе. А вие всъщност какви сте? Колко пъти наистина „изкъпахте“ лявото и му измихте зъбите, трагици на лявото?
ИТН. Това не е непременно партия per se, въпреки бръжденията на Тошковците и на Слави. Това вече е съвсем мъничка секта, която се базира на относително лоша вътрешна система, при която дори сценаристите недоразбират. Или пък се правят, че недоразбират, за да може техният диванен лидер да храни остарялото си его. Куц, с извинение, no pun intended, опит за влизане отново в политическото, който не води до нищо, освен до относителни дребни печалби за самия Слави, който вече прилича на човек, който се е върнал от гробището на микмаките (ако сте чели Стивън Кинг). Той, вампир или не, казано на плевенски, се апе по г**а за онзи момент, в който дори спечели изборите – и поради алчност и обикновена тъпотия пропиля този единствен свой шанс. Иначе там има и действително умни хора като Ивайло Вълчев, за когото от уважение ще замълча.
„Синя България“. Това са малка група от наистина свестни хора и истински демократи, начело с Вили Лилков и Петър Москов, които правят огромна грешка – вярват, че от милион „сини“ през 1990 все трябва да са останали поне 100 хиляди „сини консерватори“, и рано или късно ще ги събудят. А защо грешка: защото не отчитат най-важното, а именно, че всички партии, изброени по-горе, днес се нуждаят от „санкцията“ и онова махване с ръка на бея от „Капитан Михалис“ на Казандзакис (т.е. Борисов-Ново начало), без което не влизаш в парламента. И това е истинската трагика на автентичните „сини“. Но усилията им заслужават ако не друго, поне разпознаване.
И сега пак да питам: имаме ли избор?
Чистосърдечен? Нямаме. Имаме ли избор тип „по-малката злина“? Може би да, но – като цяло – е тъпо да избираш между лошо и по-лошо. Трябва ли? Не знам.
Ами това е. Менюто е постно, а повечето от предложените не са много остри, да кажа елегантно. И сега пак да питам: имаме ли избор? Чистосърдечен? Нямаме. Имаме ли избор тип „по-малката злина“? Може би да, но – като цяло – е тъпо да избираш между лошо и по-лошо.
Трябва ли непременно? Не знам.
Ако ме питате лично какво ще стане: вероятно нетраен „конструкт“ със запушен взаимно нос, плюс отново завой наляво и задлъжняване на държавата.
Същевременно, никой от ГЕРБ или ПП-ДБ не предвиди чутовния възход на Феномена, т.е. размерите на явлението („файноменон“ на старогръцки значи „явление“). И оттук нататък, в следното десетилетие, правителство без Делян Пеевски няма да има. Ако си позволя дистопична прогноза, не просто няма да има, разбираме се. Кажете сега каквото имате за казване – след 2-3 години няма да можете.
Детерминизъм срещу свободна воля
Мога само за финал да ви предложа философския конструкт „детерминизъм срещу свободна воля“ и да помислите малко. Тоест наистина ли притежаваме способността и правото да избираме според свободната си воля, управляваме ли живота си и обществените процеси, или нашите решения са предопределени (детерминирани) от сили, системи и практики извън нас, без да си даваме сметка? Ние самостойни ли сме като граждани и личности, или нещо/някой предопределя нашия избор или отказ от избор?
Когато отказваме да гласуваме, това детерминистко ли е или е плод на свободната ни воля? Вие влияете ли чрез свободния отказ от избор, или пък съвсем не, и сте се примирили,че некви дебели са Системата, почти като по Олдъс Хъксли?
Помислете. И good luck с избора. Да помним: ние, българите, ще бъдем вечно криви и нещастни жертви, което също е избор.
П.П. Да ви разкажа и стар виц от соц-а, да се отпуснете и пак да помислите. Дълъг полет на БГА Балкан, стюардесата минава с количката и пита пътниците искате ли обяд. Един другар я пита, а какъв е изборът, и тя, усмихната, казва „ами, да или не“.