Любимец на народа, патриотар, хъш?
Звездата на Слави вече залязва. Любимец на народа, патриотар, хъш – това беше ролята на Слави Трифонов години наред. Но сега ще му се наложи да я изостави – въпреки че има своя телевизия и своя партия. Звездата на Трифонов вече залязва.
Три партии, учредени през 2020 година, загряват „на място“ преди старта на парламентарните избори: „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов, „Републиканци за България“ (РБ) на Цветан Цветанов и „Българско лято“ (БЛ) на Васил Божков. Общото между тях е, че ще се борят за преразпределение на гласовете на ГЕРБ и на тези срещу ГЕРБ, въпреки че лидерите им по един или друг начин – лично, институционално или скрито, по-скоро или по-отдавна, са били свързани с Борисов и управлението му.
Ролята на Цветанов и Божков
Тази свързаност играе най-лоша шега, разбира се, на Цветанов, който години наред беше дясна ръка на Борисов. Но и повече от това – негово „второ аз„, което всячески се стреми да прилича на първото. И едва ли някога, пък камо ли за броени месеци, може да се превърне в нещо различно. Така че, ако гласуваш за РБ, пак ще гласуваш за ГЕРБ, но в изпълнението на „втория състав„.
Цветанов разчита на партийните структури, които е градил в полза на ГЕРБ и сега иска да привлече в своя полза. Те обаче не са религиозни секти, за да разчита на вярност, а клиентелистки общности, които по правило следват по-силния. Така че дори да успее да предизвика „бунт на кораба„, той няма да доведе до подкрепа на РБ, а до партиен разпад, в който всеки се спасява поединично.
Положението на Божков е сходно по формулата на магическия реализъм – „Гватемала не съществува, знам го, бях там„. Доказателството, което е способен да даде, за истинността на обвиненията му в корупция по високите етажи на властта, е, че сам е участвал в нея. От такава позиция можеш да говориш пред съда или пред медиите, но не и да се заявиш като политическа жертва и борец за справедливост, та чак и да се заемеш с партийно строителство. И да очакваш, че има толкова наивни избиратели, които с гласа си ще те придвижат от ъндърграунда до същите тези високи етажи на властта.
Въобще, и РБ, и БЛ попадат в жанра на пародията, когато някой неумело се прави на друг. Вероятно неволно, макар че Божков може и да е решил да се позабавлява, докато скучае в Дубай.
А какво прави Слави Трифонов?
Партията на Слави Трифонов на пръв поглед е далеч по-сериозна заявка за места в парламента. Пък и публичният му образ е далеч по-монолитен и убедителен не само от този на Цветанов или Божков, а и на много действащи политици. Дори и да се е заигравал с Борисов – да е искал заедно да правят пария и разрешение да строи на терен, отреден за градинка, както навремето твърдеше самият Борисов – това отдавна е забравено. Слави се наложи като най-разпознавания критик на управляващите в България и от телевизионния екран успя да придобие мажоритарния дял от дивидентите на политическата съпротива. Така поне беше до протестите през лятото на 2020, спрямо които не успя да си намери мястото. Хем беше с тях, хем не беше в тях, изнервен сякаш, че повтарят призиви и лозунги, върху които той мислеше, че има монополни права. Все по-често задаваният въпрос тогава „Какво прави Слави?“ все по-рядко можеше да получи отговор. Публичният му образ загуби фокус и бе изместен в героиката на съпротивата от нови и не толкова нови лица. Те постепенно също загубиха фокус, а дивидентите на съпротивата накрая незнайно как се стопиха, но това е тема за отделна статия.
Протестите отчасти наистина попречиха на плана, който Слави, се готвеше да осъществи, но той е неизпълним още по замисъла си – и това го твърдя не за първи път. Намерението му да си вземе „под мишница“ шоуто, което 19 сезона е правил в най-гледаното време на най-гледаната телевизия, и да го отнесе в перифериите на публичността, където да го прекрои в цяла нова телевизия и цяла нова партия, до голяма степен обрича на неуспех и двата проекта.
Неуспехът, както обикновено, започва от илюзията, че рейтингът ти принадлежи и ще те следва. Рейтингът на Слави в бТВ беше равен на неговия плюс рейтинга на телевизията – в каква пропорция са те личи по разликата между рейтингите на шоуто му в бТВ и в ТВ 7/8. Освен това, няма как да се получи телевизионна програма като клонираш модела на един формат, колкото и успешен да е бил. Не можеш от одеяло да си ушиеш и палто, и шапка, и бански. Вече не час, а ден и нощ на екрана стоят все същите мъже с все същата претенция да са едновременно строги и забавни. На някои им се получава, на други – не, но резултатът неизбежно е тавтологичен и кара зрителите да търсят разнообразие с дистанционно в ръка.
А за да направиш днес телевизия от А и Б, ти трябва, освен творчески потенциал (свръхкреативен във време, когато всичко става онлайн), и много пари. Дори да ги имаш, е твърде деморализиращо всеки месец да наливаш стотици хиляди без надежда за възвращаемост. Особено в опозиционна медия, защото рекламодателите са наясно с корпоративните обвързаности между бизнес, политика и медии в България и предпочитат да си дават рекламите в медиите на статуквото.
Втори „Гергьовден“?
Идеята на Слави вероятно е да „свърже на късо“ телевизията и партията и когато партията влезе в парламента, да издържа телевизията. ТВ 7/8 се е запътила към нишата на партийните телевизии, които може и да не са забранени по закон, но нямат нищо общо с журналистиката, а само с пропагандата. И аудиторията го усеща. Така на Слави, въпреки че се е сдобил и със своя телевизия, и със своя партия, ще му се наложи да изостави ролята, която го създаде и която играеше в бТВ – на любимец на народа, патриотар, мачист и хъш. Без перспектива да получи нова, камо ли главна.
А впрочем партията му едва ли ще влезе в парламента, независимо от процентите, които социологията ѝ дава. Защото те продължават да отчитат не избиратели, а зрители, които харесват (главно по спомени) шоуто му и не харесват тези, които то критикува и осмива. Но когато застанат пред урните, няма да искат да гласуват за телевизионни образи, а за политици, в каквито така и не се превърнаха нито Слави, нито някой от телевизионното му обкръжение. Доказателство е, че не можаха да решат първия по-сложен проблем в политическата комуникация, пред който ги изправиха протестите. А и не можаха да привлекат в партията си никого извън собствения си кръг – въпреки кастингите, акциите и референдума.
В най-добрия случай от Шоуто на Слави ще се роди втори „Гергьовден“ – малка партия, на която, за да оцелява, ще ѝ се налага да прави големи компромиси.