Знаем как ще спасят Перник
Както спасяват цяла България. В Перник трябваше да настъпи бедствено положение, за да се размърдат. Ето, че аварийният план влезе в действие. Но ще реши ли той всички проблеми?
В първите дни на 2020 година перничани може да излязат на жълтите павета в София, за да протестират срещу хала, който им докара властта. На тези павета преди тях протестираха медицинските сестри – заради лошите условия на труд и обидни заплати. Там протестираха граждани и правозащитници – срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор и завладяната държава. На жълтите павета протестираха и майките на деца с увреждания – защото властта от години се прави, че ги няма.
Всеки протест – сам за себе си. Така ще бъде и сега.
Софиянци няма да пътуват до Перник заради безводието. Перничани няма да подкрепят протести в столицата заради мръсния въздух, макар хиляди да пътуват всяка сутрин до работните си места в София.
Ако не беше лъснало дъното
Случващото се в Перник е подобаваща метафора на стабилността в България – такава, каквато ни я рисуват ГЕРБ и нейните импресионисти. Властта се размърдва едва когато лъсне дъното. Ако не беше лъснало дъното на язовир „Студена“ и Перник да се уреди с воден режим от 18 ноември, а от 21 декември и с бедствено положение, водата щеше все така да се губи по старите тръби, да се отклонява и разхищава. Всичко щеше да продължи да се случва със съдействието на местното ВиК, на областния управител, на кмета, на екоминистъра, който разписва графиците за ползване на водата от „Студена„, на регионалния министър – комуто е известно състоянието на водопреносната мрежа.
Но природата реши друго – валежите не оправдаха политическите надежди и климатичните промени се оказаха враг на стабилността. Дъното лъсна.
И само за десетина дни властта обеща да направи за Перник това, което не направи толкова години – нито за Перник, нито за други селища с трайно безводие в България. Обеща това: подмяна на близо 70 км водопроводна мрежа в рамките на града, изместване на трасе, ремонт на старата пречиствателна станция, изпомпване на вода от карстови извори – и доставки на минерална вода, осигурени безвъзмездно за перничани.
И ето, аварийният план за Перник влезе в сила. Още днес започна работата по алтернативното трасе. Но дали всички обещания наистина ще бъдат изпълнени? Все пак отпускането на публични средства минава през проекти, обществени поръчки, а тези процедури отнемат време. Почти ежедневните визити на управляващи в Перник тези дни обаче създават холограма на власт, която вибрира на едни и същи честоти с гражданите и работи „на ползу роду„, вместо да преяжда с пържоли по празниците. „На практика правим водопроводна система в движение„, казва премиерът Борисов, инспектирал тези дни Перник с джипа, ръсейки заповеди на министър и работници и всичко това онагледено чрез любимия му комуникационен канал Фейсбук.
Спрат ли и за миг да говорят Борисов, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков, министърът на икономиката Емил Караниколов – също включен в „отряда за бързо реагиране„, дъното (на язовира) лъсва.
Същото прави и кметът на София Йорданка Фандъкова, излизайки на „инспекции„. Последната за тази година е по спирки от третата линия на метрото, която ще се пуска през пролетта. Със сигурност ще има и други инспекции, обилно гарнирани със снимки. Метрото винаги е позитивна новина на фона на мръсния въздух, който трови столичани и цапа имиджа на Столична община. Дъното на борбата за чист въздух в София лъсна. А Фандъкова нека си инспектира монтирането на първите филтри за комини, чиято единична цена с доставка и монтаж е 3950 лева.
Всички плащаме, само властта обядва
Безплатен обяд няма. Всички тези дейности – пътувания и обещания за нова водопроводна мрежа на Перник, които надхвърлят 80 милиона лева, се финансират от държавния бюджет, т.е. за сметка на данъкоплатците. Макар подмяната и реконструкцията на ВиК-мрежата да е работа на местната власт, а водните цикли да се финансират от оперативна програма „Околна среда“ на ЕС и скромно съфинансиране от съответната община.
Средствата, които би трябвало да се извадят за Перник от държавния бюджет, не са планирани. Ако възникне кризисна ситуация в друго населено място, например в Ботевград, където също лъсва дъното на язовир, Борисов пак ли ще действа като при пожар – с пари на данъкоплатците ще потушава „видимите резултати“ от управленските политики?
Огромните загуби на вода по ВиК-мрежата в България – над 1,5 пъти по-големи от средните за ЕС – се плащат от потребителите. Според данни на националната статистика през 2018 година общите загуби на вода се оценяват на близо половин милиард кубика или 56.4% от подадената вода (56.8% за 2017 година). Преобладаващата част от тях са при транспорта на водата, като през 2018 те се оценяват на 425.6 млн. куб. м. В същото време европейска директива може да задължи страните от ЕС да сведат загубите до 23% – цел, невъзможна за постигане от България предвид сегашното състояние на ВиК-мрежата и демографските прогнози. И това в държава, която е осма в ЕС по възобновяеми пресни водни ресурси.
Бедственото положение в Перник е резултат от години управленско бездействие, гарнирано с уверенията на регионални министри като Лиляна Павлова и Николай Нанков как перничани ще получават без проблем вода от „Студена„. Първите действия на главния прокурор Иван Гешев обаче не оставят съмнение къде ще се търсят виновниците – сред „бушоните„. Разследването за водната криза в Перник се води „срещу длъжностни лица от общинската и областната администрация за безстопанственост на водопреносната мрежа в Перник и яз. „Студена“ в периода 2017 – 2019 година„. Дъното е лъснало, но министрите могат да обядват спокойно. Борисов знае какво да прави при пожар.
