Във Франция, Белгия, Холандия, отчасти и в Швейцария (даже в българския Пазарджик) мюсюлманките плащат глоби, ако ходят забулени. Дискусията вече е почти истерична, а във Франция опира и до прочутата парижка мода.
Що е то бурка – и има ли тя почва у нас? Този въпрос напоследък си задават в редица европейски държави. В Германия част от провинциалните министри на вътрешните работи предложиха и забрана на бурките – като част мерките за предотвратяване на ислямистка радикализация. Други държави вече имат натрупан опит, вкл. в България действа локална забрана за носене на бурки (в Пазарджик).
Във Франция забраната на никабите, бурките и изобщо на пълното покриване на женското тяло действа от 2011 година. Глобата за нарушение възлиза на 150 евро. Досега са наложени под 2000 глоби, като един алжирски бизнесмен си прави реклама с факта, че лично е платил повече от 1000 от тези глоби.
Във Франция вече пет години спорят дали забраната е ценно оръжие в борбата срещу радикални идеологии и в защита на жените – или пък чрез него светската френска държава наказва едно религиозно малцинство и по този начин го натиква в изолация. Привържениците на забраната твърдят, че бранят достойнството на жените и високите идеали на Френската революция, докато противниците припомнят, че жените се покриват съвсем доброволно. Те се опасяват, освен това, че забраната принуждава много консервативни жени просто да не излизат повече на улицата. Особено след ислямистките терористични нападения в Париж и в Ница нервите са направо оголени и дебатът се води почти истерично.
Контролът е много труден
Но и самото прилагане на забраната практически се оказва доста трудна задача, защото нещата лесно могат да ескалират: например когато придружителят на жената избухне или пък ако проверките се провеждат в някои от проблемните квартали, където много бързо се стига до насилие. Преди три години в едно парижко предградие избухнаха безредици именно след спор за бурка.
Полицията попада между чука и наковалнята в още един случай: когато трябва да приложи забраната срещу туристки, примерно от Саудитска Арабия, които са особено желани във Франция като много платежособна клиентела. Според медиите, на полицаите били дадени негласни указания в тези случаи да си затварят и двете очи.
Подобен проблем съществува и в швейцарския кантон Тесин, където действа забрана на бурките, а една гражданска инициатива събира подписи за забраната им в цялата страна. Хотелиерите в Лугано, Локарно или Аскона отсега пъшкат при мисълта, как богатите клиенти от държавите край Персийския залив ще избягат от Швейцария и ще си намерят други луксозни туристически дестинации. Привържениците на забраната обаче са категорични: „Свободният човек не си крие лицето. В страната на свободата Швейцария не бива да има принуда да си криеш лицето.” Глобата в кантон Тесин възлиза на около 100 евро, а при рецидив може да достигне и 1000 евро. В 8-милионна Швейцария живеят около 350 хиляди мюсюлмани, като не е известно колко от мюсюлманките носят бурка.
Предизвикателство и за модния бизнес
Във Франция мюсюлманите са много повече – 5 милиона, но бурка носят не повече от 2000 жени. Дебатът в страната напоследък отново се нажежи след едно интервю с министърката по въпросите на семейството, децата и правата на жените. Франция не би била Франция, ако повод за скандала не беше станала именно прословутата парижка мода, и по-точно – модните продукти за цялостно забулване на жените. По повод новия продукт на няколко дизайнерски фирми, наречен „буркини” (иронична игрословица от бурка и бикини), социалистическата министърка Лоранс Росиньол направо избухна: „безотговорно” било модистите да оковават по такъв начин женското тяло. А когато репортерът я попита за онези жени, които доброволно носят никаб, министърката отговори: „Да, то навремето е имало и американски негри, които са поддържали робството”.
Това сравнение и използването на думата „негри” ѝ създаде доста главоболия. Мнозина я упрекнаха дори в неоколониализъм, събрани бяха и 20 000 подписа за оставката ѝ. Все пак в спора около така наречената „ислямска мода” Лоранс Росиньол получи и подкрепа от различни прочути модни дизайнери. Пиер Берже, дългогодишен партньор на легендарния Ив Сен Лоран, каза: „Винаги съм мислел, че работата на модния дизайнер е да направи жените по-красиви и да им даде повече свобода. А не да става съучастник на една диктатура, която принуждава жените да се крият.” А философката Елизабет Бадинтер дори призова към бойкот на онези лейбъли, които продават „ислямска мода”.