Зеленски: много симпатичен, но често неточен
Украинският президент Володимир Зеленски печели симпатии по цял свят. Той вдъхва кураж на своите бойци и информира за актуалната ситуация. Но често прави и прибързани, неточни или дори грешни изказвания. Няколко примера:
Войната на Русия срещу Украйна прилича на битката между Давид и Голиат – не само на бойното поле, но и в сферата на информационната война.
Макар че Русия разполага с добре организиран апарат от проправителствени медии, които използват изпитани и прикрити методи на лобизъм и брутална пропаганда, украинското държавно ръководство около президента Володимир Зеленски печели симпатиите на целия свят.
Украйна извлича полза и от някои прозападни и критични към Русия сили, които разполагат с опит в битката срещу руската пропагандна машина. По време на антиправителствените протести на киевския Майдан от 2013/2014 студенти от Киев създадоха проекта StopFake за борба срещу руските дезинформации, а фондацията на олигарха Виктор Пинчук ежегодно организира мероприятия с известни участници от САЩ и ЕС. Киевският кмет Витали Кличко разполага с контакти в средите на консервативните партии в ЕС, включително с близката до ХДС фондация „Конрад Аденауер„. Откакто нараснаха напреженията с Русия, различни лобистки организации във Вашингтон също активизираха работата си в полза на Украйна. От началото на войната някои от лобистите работят дори без хонорар.
Прибързани и неточни изявления
В битката за оцеляване на Украйна обаче с най-голям принос в информационната война срещу Русия несъмнено е президентът Володимир Зеленски. Той произхожда от рускоговорящо еврейско семейство от Южна Украйна, освен това е добре познат на руската телевизионна публика, тъй като дълго е бил актьор в една комедийна серия. Неговите видеообръщения, в които отправя и преки апели към хората в Русия, звучат правдоподобно. В тях той се изявява като истински антипод на Владимир Путин с неговите брутално-войнствени изказвания за денацифициране на Украйна.
Случва се обаче някои от изявленията на Зеленски и на украинската армия да се окажат прибързани или неточни, с което те поставят под натиск и потенциалните съюзници на Украйна. На 26 февруари Зеленски например благодари на турския президент Ердоган в една публикация в Туитър за това, че страната му спазва Конвенцията от Монтрьо и няма да пропуска военни кораби в Черно море. От Турция обаче отвърнаха, че на първо време подобно решение не е било взимано. Чак два дни по-късно правителството в Анкара обяви, че блокира проливите.
Подобен проблем имаше и с една публикация на украинските военно-въздушни сили във Фейсбук. В нея се казваше, че Украйна ще получи 70 бойни самолета от България, Словакия и Полша. Същото бяха съобщили обаче и някои чуждестранни медии, както и Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. Колко парлива е тази тема стана ясно по това, че седмица по-късно САЩ отхвърлиха предложението на Варшава за предоставяне на употребявани полски изтребители МиГ-29 на Украйна. Защото е ясно, че трябва да се избягват всички действия, които биха могли да послужат на Владимир Путин като претекст за нападение и срещу Полша или срещу друга страна от НАТО.
Има и други твърдения, които не са толкова проблематични, но въпреки това са неверни. Например това, че срещата на Путин със служителки на „Аерофлот“ била фейк, защото във видеото се виждало как ръката на Путин „преминава“ през микрофона, който той държи. Британската БиБиСи обаче доказа, че в случая става дума за оптическа измама, която се проявява при гледане на видеото с ниска резолюция и силна компресия на образите.
Митове и легенди
Разпространяват се и украински видеа, които показват как украински трактори теглят след себе си руски танкове, внушавайки по този начин симпатичната представа за героични цивилни граждани, които триумфират над уж немощните руски въоръжени сили. Към това се добавят данни на украинските тайни служби и въоръжени сили, които няма как да бъдат проверени от независим източник. А в тях се говори за огромни материални загуби и голям брой жертви от руска страна.
Неясно е дали при тези видеа става дума за легенди, които съдържат и зрънце истина – като например историята за „Духа от Киев„, в която се твърди, че украинският пилот е свалил шест руски бойни самолета. Сходна е историята за „Пантерата от Харков“ – там пък става дума за котарак, който бил разкрил четири руски снайпериста.
Подобни легенди възникват по време на война, за да повдигат бойния дух, патриотизма и издръжливостта. В подобни съобщения често има преувеличения или пък спестяване на част от истината – например когато става дума за собствените загуби.
В Русия също използват подобни методи – включват грешни данни в статии от типа „проверка на фактите“, за да представят Украйна в неблагоприятна светлина. На сайта „War on Fakes“ се използват подобни методи, за да се интегрира в тях руска пропаганда – например за това, че руските въоръжени сили не бомбардирали никакви граждански обекти.