Защо в България има толкова много фалшиви болнични?
Щом в България се зададат празници, броят на болничните рязко нараства. От което логично следва, че немалко от тях навярно са фалшиви. Но наистина ли фалшивите болнични са толкова много, колкото твърди премиерът Борисов?
Ако в България наистина имаше електронно управление и информационните системи на държавните институции си “говореха”, сред наплива на ГКПП Кулата-Промахон със сигурност щяха да бъдат открити хора с болнични, отиващи на море в Гърция. Но, за радост на измамниците, такава комуникация няма.
Още през май шефът на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов съобщи, че броят на болничните по празници рязко се увеличава. А според Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, ръстът е с 20-30%. Премиерът Бойко Борисов отново извади проблема на дневен ред – и предупреди лекарите да внимават, защото би му било неприятно доктори да бъдат арестувани.
Според цитираните от премиера данни, през 2018 болничните са били 2 милиона, а само за първите шест месеца на тази година вече са 3,5 милиона. Общият размер на начислените парични обезщетения, изплатени от ДОО на база болничен лист за 2018 година, е 557 милиона лева, което е ръст от 13% спрямо предходната година. Най-голям дял от тази сума се пада на работещите в столицата, където са съсредоточени държавните институции – близо 190 милиона лева. София е следвана от Пловдив, Варна, Стара Загора.
Няма официални данни за обезщетенията за първите 3 дни, плащани от работодателите. Но се очаква за 2019 да достигнат около 200 милиона лева.
Защо го правят
Има две категории хора, които злоупотребяват с болничните. В едната влизат предимно държавни и общински служители, тоест – чиновници, които гледат да се измъкнат по празници поне за седмица. За тях болничните са удобен начин да изкарат почивка, без да пипат гарантираната си отпуска. И тъй като администрацията е претъпкана от “калинки” и “чантаджии”, отсъствието на част от тях не променя и бездруго ниското качество на публичните услуги.
Във втората категория попадат хората, за които болничните са начин да се трудят на втора работа – защото парите от първата не стигат. Всички те са част от армията на “работещите бедни”, но не тях ожали Борисов, а работодателите, за които “тази ситуация е бич”. Вместо да изясни дали тези хора са осигурявани на минимална работна заплата и дали получават нещо отгоре, което не е регламентирано. Защото рядко някой на минимална заплата ще шикалкави с фалшиви болнични, за да мързелува. Работодателите плащат 70% от възнаграждението за първите три дни, държавата – 80% или 90%, в зависимост от това дали болничните са за общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.
Председателят на КНСБ Пламен Димитров посочи тези дни, че България си остава най-бедната страна в ЕС, в която 70% от хората получават заплащане под 1 200 лева. Според премиера пък, много хора „взимат болнични и отиват да берат гъби, ябълки„. Ако приемем, че тези хора заминават за някоя европейска държава, тук вече са необходими дълги болнични – за по два-три месеца. Повечето от тези болнични листове се издават от болниците – частни, държавни, общински, като лечебните заведения също имат голяма изгода. От тези мними болни те получават пари по клиничните пътеки. Така парите на данъкоплатците се източват от две места – от НЗОК, която финансира болниците, и от НОИ, откъдето се изплащат болничните.
Една класификация на издадените болнични листове би помогнала за изясняване на картината. Но липсва политическа воля, която да наложи контрол и по-сериозен механизъм за проверки както на хората с болнични, така и на порочните практики в болниците. Ако вярваме на премиера, държавата се е заела много сериозно с тази задача. Защото “толкова много искания имаме за повишаване на заплати, че всеки един лев ни е важен”.
Има и още нещо
Има обаче и друго. Не може министър-председателят да говори на едро за голям брой измами с болнични листове, ако наистина не е наясно за какъв процент става дума. В България е пълно с болни хора, смъртността е от най-високите, животът е къс и нелек, а ръстът на болничните може би просто отразява тази реалност. След като броят на хоспитализациите се е повишил сериозно, а разходите на НЗОК за болниците са скочили тройно в сравнение с 2007 година, от това логично следва и ръст на болничните.
„Ако има проблем, той трябва да се докаже„, каза преди ден зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. И добави, че за увеличаването на болничните листове има както субективни (поставянето на диагноза е субективна експертиза), така и напълно обективни причини. Затова не бива да се формира групова вина.
Накратко: ако премиерът продължава да твърди, че голяма част от болничните са фалшиви, значи населението е здраво. А от това следва, че ще му се наложи да разрови какви ги вършат в болниците и/или как и колко плаща бизнесът.