„Защо трябва да спрем Путин“ – така се казва новата книга на Гари Каспаров, в която става дума за разрушаването на демокрацията в Русия и последствията, които произтичат от това за Запада. Тя излезе преди броени дни на английски и немски език и все още е трудно да се говори за обществения ѝ резонанс. Някои германски критици и публицисти обаче вече са я прочели. Те са изненадани най-вече от радикализма на автора ѝ, бившия световен шампион по шахмат, преминал в политиката, станал един от лидерите на руската опозиция и принуден да напусне Русия. „Диктатор, агресор, кръстник на мафията“ – така звучат определенията и епитетите, които Каспаров използва по отношение на Путин. Но това далеч не е всичко.
Garry KasparovКакво е общото между Сочи 2014 и Берлин 1936?
Историческите паралели са, меко казано, не особено благодарна работа. Те трябва да се правят изключително внимателно. И в тази нова книга обаче, както в много други свои изводи и изказвания, Гари Каспаров е праволинеен и рязък. Така например той не поставя знак за равенство между Хитлер и Путин и подчертава, че не иска да го прави в никакъв случай. Само че припомня, че през 1936 година и Хитлер не е изглеждал като „серийния убиец„, който подпалва Втората световна война.
Каспаров неслучайно споменава 1936 година: именно тогава се провеждат летните Олимпийски игри в Берлин. И авторът прави паралел с Олимпиадата в Сочи. Съзнателно или не, пише той, путиновият режим следва точно сценария, написан в Берлин през 1936 година. Тук Каспаров няма предвид отстъпките със символичен характер, които прави Кремъл в навечерието на игрите. Авторът подчертава, че за разлика от Московската олимпиада през 1980 година и Олимпиадата в Пекин през 2008 година, когато пропагандните машини бяха впрегнати да прославят „достиженията“ на авторитарни страни и системи, в Сочи (както и в Берлин през 1936) на аванссцената излиза само един човек – „вездесъщият фюрер“ с „неговите амбиции и мания за величие„.
„Потемкинските селища за Олимпиадата в Сочи служат и за една друга цел„, пише Каспаров в книгата си. А именно „за да замажат подготовката за агресията в Украйна„. „Когато лакеят Янукович не успя да задържи в ръцете си Украйна, руският президент взе решение за въоръжена намеса„, пише авторът. Той се възмущава, че Западът не е предприел действени мерки срещу агресора – нито след анексията на Крим, нито след началото на военните действия в Източна Украйна.
Защо Западът не иска да се поучи от грешките си?
„Американският президент само наблюдава, а Европа спи„, заяви Каспаров в интервю за списание „Шпигел“ по повод излизането на книгата. „Начинът, по който се държи Западът към Путин, е политическа и морална капитулация. Жалко, че свободният свят упорито не иска да се поучи от грешките си в миналото, когато е имал работа с диктатори„, продължава Каспаров.
Трябва да отбележим, че в цялото си документално-публицистично повествование той остро критикува и други политици. Каспаров не се ограничава само до Путин, а изказва мнението си и за Медведев или Якунин, както и за някои западни политици от миналото и настоящето. Той говори за „слабия Рузвелт и безсилния Чърчил„, предали на Сталин в Ялта цяла Източна Европа, както и за Чембърлейн, провеждал политиката на умиротворяване по отношение на Хитлер. Авторът се спира и на съвременните политици като Саркози, Обама, Меркел и Проди. Според Каспаров, всички те заемат „съглашателска“ позиция по отношение на Кремъл. Каспаров и тук употребява израза „политика на умиротворяване„, както е прието да се нарича политиката на Великобритания и Франция по отношение на нацистка Германия през 1930-те години. По думите на автора, паралелите са налагат от само себе си.
По примера на Студената война
Гари Каспаров смята концепцията за партньорство с Кремъл за остаряла, а опитите за съвместни действия срещу „Ислямска държава“ в Сирия или разработването на единна позиция за ядрената програма на Иран за безнадеждни. Да не говорим пък изобщо за някакво спазване на мирните договорености за Източна Украйна, където Путин сам започна войната, както подчертава Каспаров. „Путин се нуждае от войни„, пише той, „за да отвлече вниманието от икономическата и нравствена деградация на страната и да реализира своите великодържавни и националистически амбиции.“
Каква е рецептата на Гари Каспаров? Тя е простичка: След като светът отново се намира в състояние на Студена война, трябва да се обърнем към нейните методи, коити веднъж вече се оказаха ефикасни срещу съветската експанзия, смята той. Днес това означава изолация на Кремъл, вместо търсене на нови компромиси. Западният свят трябва да наложи още по-сурови санкции, да достави отбранителни оръжия на Украйна и да демонстрира сила, за да спре „угрозата“ и да „спре Путин„, продължава Каспаров. Дали обаче „самодоволният западен свят„, както го нарича той, ще стигне до тези изводи? „Длъжен е да стигне до тях„, настоява Гари Каспаров.