Защо Силвия Великова? Какво се случва в БНР?
Вчера журналистката Силвия Великова бе свалена от ефира на БНР. И макар малко по-късно да бе върната, едно е ясно: оттук нататък по БНР ще звучат значително по-малко неудобни въпроси. Но Силвия Великова не е сама.
Силвия Великова не е сама. Може да не сме много ние, журналистите, но трудно ще запушат устите ни. Коя е Силвия? Журналист от обществената медия БНР, която за няколко часа вчера беше свалена от ефир и на която беше отнет ресорът „Правосъдие„. Ресор, който тя отразява и за който более повече от 10 години. Мотивът бе следният: „Длъжностната ѝ характеристика не позволява„. По длъжностна характеристика била старши редактор и не можела да води, нито да е репортер. На това му се казва „гонка по устав„. До вечерта ръководството на националното радио се… поправи. Връща ресора, но добавя втори човек – за да осигурява плурализма (!!!) при отразяване на състоянието и събитията, свързани със съдебната система, а Великова отново ще води от другата седмица.
Когато шефовете окупират микрофоните…
Днес (13.09.) радиото не излъчваше от 6 до 11 часа заради „техническа профилактика на предавателите на програма „Хоризонт““. Програмата можеше да бъде слушана само онлайн и с друга водеща – мястото на Великова, която по график трябваше да води предаването „Преди всички„, бе заето от Диана Дончева.
Нещо подобно се е случвало и преди – през 2001 година, когато репортерите и редакторите на програма „Хоризонт“ обявиха гражданско неподчинение, а шефовете на БНР заглушиха програмата и започнаха излъчване на същите честоти, но от студио на програма „Христо Ботев„. Причината – уволненията на водещите журналисти от „Хоризонт“ Лили Маринкова и Петър Волгин. Тогава протестиращите, сред които и Великова, която оглавяваше щаба на протеста, обявиха, че новото ръководство (Александър Бръзицов и сие) иска да наложи „послушание и посредственост в ефира„. Такива опити, а и такъв отпор, имаше впрочем и през 1996 година, и с по-малък интензитет през годините.
БНР не е БНТ. Журналистите от националното радио имат своята история на битки – заради опити за погазване на свободата на словото и в защита на колеги, независимо от техните политически убеждения.
Отстраняването на Великова вчера също предизвика съпротива. В декларация до ръководството журналисти от БНР изразиха „недоумение и категорично несъгласие от налагането на необясними и нерегламентирани управленски модели в програма „Хоризонт„, загриженост, че се хвърля сянка – върху професионализма на БНР, и върху България – по отношение на медийната свобода„. „Настояваме за преразглеждане на решението (…) за свалянето от ефир на Силвия Великова, която е и носител на множество награди за журналистика. Противното би означавало, че в БНР вече има цензура„, завършва декларацията. А преди още да бъде обявена „профилактиката„, журналисти като Спас Крайнин, участвали в подготовката на предаването на Великова, отказаха да работят с друг водещ. Днес се проведе и протест на журналисти пред БНР.
Поръчителите явно са изнервени
Макари без подписка, този път голям брой журналисти от различни медии успяха да се обединят в социалните мрежи в необходимостта да бъде защитен колега и срещу подобни посегателства. Вероятно този отпор е уплашил поръчителите, които явно са изнервени.
Известна е непримиримостта на Великова и неудобните ѝ въпроси към блюстителите на реда и законността. Освен че е научила за свалянето си от ефир в деня преди предаването, тя е била спряна и от отразяването на събитие от ресора – става дума за поредния протест срещу единствената кандидатура за главен прокурор, тази на Иван Гешев. Мотивираното с „плурализъм“ решение на ръководството да назначи втори човек, който заедно с нея да отразява случващото се в българското правосъдие, означава, че например острите въпроси към прокуратурата ще се чуват значително по-рядко – в директен контакт и в ефир.
Вероятно това обяснява защо в профила си във Фейсбук Силвия Великова написа: „Развръзката изглежда успех, но за съжаление – дори и в личен план, не е повод за ликуване„. Наред с това Великова заяви, че е впечатлена от подкрепата – и е убедена, „че е подкрепа за това БНР да продължи да бъде най-свободната медия. А тя е такава, защото през годините десетки журналисти са отстоявали това… на всяка цена„.
Така е. А мнозина шефове на БНР са си отивали безславно, докато гласовете на „Хоризонт“ продължаваха да звучат в ефир. Бившият спортен журналист Светослав Костов е генерален директор на радиото от около 70 дни, но свалянето и възстановяването на Великова в ефир в рамките на няколко часа ще му държи влага до края на мандата.
Готви ли се онова лелеяно сливане на БНТ и БНР?
Един упорит слух обаче броди – как управляващите подготвят за догодина реализацията на плана, който така и не успяха да осъществят при първото правителство на Бойко Борисов: обединение на БНР и БНТ под обща шапка. Идеята бе периодично реанимирана и през 2013-та, и през 2015-та, обикновено преди или в края на мандата на шефовете на двете държавни медии. Съпротивата срещу подобно сливане винаги е била най-силна именно в БНР. В първия мандат на ГЕРБ то бе дори законодателно оформено чрез подготвени промени в Закона за радио и телевизия, които обаче бяха спрени от премиера.
Стигне ли се до реализация обаче, в държава като България това означава не реформи с цел да имаме по-качествени обществени медии, а съкращения. И по местен обичай послушните, папкащите и всички „гаранти на плурализма“ – такъв, какъвто го разбират управляващите, ще останат по местата си.
Затова журналист, на когото са посегнали, не бива да е сам. Let it be*.
*За журналистите от БНР песента на Джон Ленън „Let it be“ е символ на протеста.