Защо са им въобще на София, Варна и Пловдив районни кметове?
След случая с Росина Станиславова: защо са ѝ на София районни кметове? Защо са им въобще на София, Варна и Пловдив районни кметове? Та те нямат никакви правомощия. Молят се за всеки лев пред голямата община. И дори не контролират почистването на улиците или запълването на дупки.
Дали районната кметица на Красно село г-жа Росина Станиславова е виновна, че е взела пари по проект за патронажна грижа? Престъпление ли е това? Или пък неморален акт? Докато чакаме повече информация, излъчилата я Демократична България (ДБ) я призова да възстанови неправомерно взетите над 7000 лева. И понеже тя не го направи, самата коалиция дари за благотворителност същата сума, която всъщност не е особено внушителна на фона на всичко, което се случва в нашите общини. Е да, ама белята стана: най-големите моралисти се оказаха окаляни тъкмо преди изборите и това даде повод за злорадство на един определен тип медии.
Въпросът има и принципна страна. Добре, ДБ свалиха политическото си доверие от своята кметица. Но тя е избрана от гражданите и може да си остане на поста докато „институциите си свършат работата„, което у нас значи – дълго. Ако я назначаваше голямата община, както ставаше допреди две години, сега г-жа Йорданка Фандъкова просто можеше да я уволни. Или да понесе политическата вина, че не го прави.
Какво вършат районните кметове?
В тази връзка нека се запитаме защо въобще София, Пловдив и Варна въведоха фигурата на районния кмет? Има ли нужда от нея?
Всъщност, районният кмет няма практически никакви правомощия, моли се за всеки лев пред голямата община (опозиционните кметове на София редовно се оказвали с по-малки бюджети). Отговаря за общинската собственост, но не може да се разпорежда с нея. Не контролира дори почистването на улиците или запълването на дупки. Но пък, виждате ли, има право да подаде сигнал до столичния инспекторат, както всеки друг гражданин! Правомощията му, казват, били „организационни“ и като няма какво да прави, хваща се да работи във Фейсбук – информира обществеността за нередности, дава смели идеи.
Прекият избор прави така, че въпросната фигура се вписва в партийната битка. На последните избори например различните опозиции не успяха да съборят ГЕРБ в София, затова пък направиха пробив в много райони и така отчетоха победа, въпреки поражението. Само че палачинката бързо се обърна – избраните от тях районни кметове се оказаха лесна мишена за политически атаки като сегашната. Още не е отшумял скандалът с убития Людмил, по който голяма и малка община си прехвърлят вината. Новият кмет е от ДБ, но той пък казва, че няма никакви отговорности по въпросния преместваем обект. И ето една хубава тема за полемични предавания и надприказване.
В Лозенец кметът Константин Павлов започна неравна битка с небостъргача „Златен век„. Искрено му желая успех. Боя се обаче, че и на него няма да му достигат правомощия и раздадените евтини депутатски апартаменти ще наклонят везните на Темида накъдето трябва. Да си спомним и епопеята на една друга районна кметица, г-жа Десислава Иванчева, която отнесе 8 години затвор.
Въпросът не е в това дали конкретният избраник е непочтен, активен, мързелив или смел. Въпросът е какъв е ефектът от тази псевдо-автономия на районните управи. Дали сега по-добре се управляват районите, или се играе на политика и се замитат зулуми? Съвсем същото недомислие, впрочем, е залегнало у нас и в институцията президент – избираме го тържествено, мажоритарно, национално, за да открием, че единственото, което той може да прави, е да се „обръща“ към нас с разнообразните си мисли. С районните кметове е дори по-лошо, защото на опозиционния избраник се приписват всякакви местни неблагополучия, за които той така или иначе не може да направи нищо. С една дума партийният момент само увеличава и без това застрашителния хаос в общинските дела.
Идеалният кмет в идеалния свят
В един идеален свят ще има кой да отговаря за всеки квадратен метър от територията на града – да идва да ни пита къде тече вода, дали е мръсно, защо са тези висящи кабели, кой вдига шум… И ако не успява да ни реши проблемите – да губи не политическото доверие на партията, която го е издигнала, а собствената си заплата.
Лично аз нашия районен кмет не съм виждал из квартала; не знам, вероятно ходи по партийни мероприятия, пише гневни статуси по Фейсбук. Май хората, които пламенно гласуваха за него, си останаха с едната символика?
А ако бях на мястото на българските опозиции, аз бих оставил безсмилените районни кметства и бих последвал примера на Будапеща, Варшава и Истанбул. Там всички се обединиха за спечелване на реалната власт – голямата община.