3-4 хиляди лева заплата: много ли печелят компютърните специалисти в България?
Защо компютърните специалисти в България имат толкова високи заплати? Трябва ли програмистите, а и чуждите фирми, които ползват български експерти, да плащат прогресивен данък? Мнение на експерта Божидар Божанов.
Божидар Божанов: Българските компютърни специалисти са силно търсени, високо ценени и високо платени, казва за ДВ Божидар Божанов, основател и управител на стартиращата компания Logsentinel, работеща в областта на информационната сигурност. Търсенето на IT специалисти е високо навсякъде по света, а България не прави изключение. В световен мащаб търсенето на такива специалисти надвишава значително предлагането, а в случая с България още един допълнителен фактор е от съществено значение: заплатите са по-ниски, а в същото време страната е членка на ЕС. Това прави аутсорсването (изнасянето на производства и услуги – б.ред.) в България много привлекателно и по-малко рисково, отколкото да речем в една Албания или Индия. А българските експерти са на световно ниво, уверява Божанов.
Същевременно те са и едни от най-добре платените специалисти въобще. Заплата от порядъка на 3-4 хиляди лева, колкото получава един компютърен специалист, изглежда ли адекватна в българските условия?
Божидар Божанов: Дори бих казал, че 3-4 хиляди лева не са много. Заплатите на един старши-експерт в сектора – преди данъци и осигуровки – са понякога два пъти по-високи. Дали това е адекватно в българските условия – така е преценил пазарът. Ако на работодателя му е изгодно да плаща такива заплати, и въпреки това да реализира печалба от свършената работа, значи заплащането е адекватно.
Винаги ще има хора, които ще кажат, че не работят по-малко, пък са по-ниско платени. Със сигурност работата на полето е по-изморителна, отколкото работата пред компютъра – чисто физически. Но тук въпросът опира до това не колко усилия си хвърлил, а колко високо е оценено това усилие от пазара. И тъй като дигиталните умения за разработването и поддръжката на софтуер в момента се търсят много, това им вдига цената.
Българските компютърни специалисти масово работели за чужди компании, което водело до „интелектуално обезкървяване на нацията“ – твърди една публикация във в-к „Дума„, която силно се коментира в социалните мрежи. Вие как гледате на това обвинение?
Божидар Божанов: Съвсем не съм съгласен с тази теза. Хората, които работят за чуждестранните компании, остават да работят в България.
Тоест, те си остават тук, а това, че някой друг използва продукта на техния интелектуален труд, не означава, че нацията се обезкървява интелектуално.
Бих обърнал внимание и на един друг ефект: след като толкова години вече чужди компании аутсорсват в България, а български експерти се учат – не само на чисто технически и организационни неща, но и как да се реализират по-добре на пазара – самите те след това създават фирми и заетост.
Аз съм пример за това – след като дълго време работех за чуждестранни компании, след това създадох българска компания. С това искам да кажа, че ефектът дори е точно обратният на обезкървяване на нацията.
Критиците дори стигат още по-далеч: предлагат да се въведе специален данък за програмисти и чуждите фирми, работещи в сектора.
Божидар Божанов: Това е въпрос на данъчна политика. Аз по принцип съм против усложняването на данъчния процес. В момента данъкът е 10 процента, и ако се дават примерно 6 хиляди лева заплата, се начисляват данъци върху тези 6 хиляди лева, а не по-малко. Това означава, че в сектора все пак се плащат по-високи данъци. Дали да има прогресивен данък или не, дали да има таван на осигуровките – това е отделен въпрос, около който може да се дискутира, а не дали да облагаме с данъци една или друга конкретна професия, защото в това няма никакъв смисъл.
Накрая: пример ли е IT секторът с неговите успехи и за други браншове в икономиката? Правят ли бизнесът и държавата достатъчно?
Божидар Божанов: Може би държавата трябва да се запита в кои други сектори, освен IT, би се появило такова търсене през следващите 10-15 години, и да насочи усилията си – като образование и обучение – именно към тези области. Може би е редно държавата да започне да обучава повече такива експерти, а не да събира повече данъци от съществуващите. Нека направи нещо, за да има повече такива специалисти, от които да събира данъци.