В държавата с най-ниски доходи в ЕС всяка стока е скъпа. Поне такова е възприятието на повечето хора. Откакто българите пътуват повече из Европа, а и имат достъп през интернет до статистика, все повече се изкушават да сравняват цени и да питат: Защо тук е най-скъпо, след като сме най-бедни?
В началото на септември дизелът на българския пазар е най-скъпият в целия Европейски съюз, с изключение на Малта. Става дума за цените без акциз и ДДС – тоест, сборът от внос, преработка, дистрибуция и печалба на всеки един по веригата. Това показват данните на Европейския енергиен портал Energy.eu, който вероятно в последните седмици има рязко увеличение на посещенията от България. Сравненията бяха допълнени от снимки в медиите и социалните мрежи, които показват бензиностанции в други държави с по-ниски цени от българските – докато в България литър дизел струва 1,145 евро, в Австрия цената е 0,994, в Полша – 0,946, а в Чехия – 1,090. Страните-членки на ЕС имат различни нива на акцизи и ДДС и това прави сравнението на крайните цени не съвсем обективно. Но пък сравнението на производствените цени е красноречиво – дизелът в България е 0,624 евро при средна цена за ЕС 0,510, а бензинът е 0,591 при средна цена в ЕС 0,526 евро за литър.
Защо е така?
Преди да бъде потърсен отговорът на този въпрос, е важно да се уточни, че петролът е борсова стока и би трябвало да бъде купуван на една цена в целия свят. Тоест, по-високата цена в България е зависима единствено и само от ситуацията в България. Вместо да потърсят причините за тази реалност, както и да намерят решения, управляващите започнаха организирана кампания по отклоняване на вниманието. Първо нарочиха бензиностанциите, че лъжат клиентите си с количествата – познатият страх от времето на социализма „да не те ударят в грамажа“. Официалните резултати на Министерството на икономиката показаха отклонение при по-малко от 1% от всички проверени разходомери в страната. После нарочиха примесите, които правят горивото некачествено и също биват плащани от потребителите като бензин или дизел. Този път разкритите отклонения бяха 7%.
Въпросът защо горивото е толкова скъпо продължава да не получава приемлив отговор от управляващите. Някои от тях използваха думите „картел“, „контрабанда“, но всичко това трябва да бъде потвърдено – едното от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а другото – от разследващите, прокуратурата и съда.
Ролята на „Лукойл„
Така погледите остават насочени към КЗК, която в края на юни е започнала секторен анализ на пазара на горива в България. Интересното е, че подобен документ не може да бъде подготвен за по-малко от половин година, а мандатът на комисията изтича още тази есен. Затова и никой не очаква смел доклад, който да засегне интересите на големите играчи в бранша. Още повече, че същата комисия преди четири години не откри нарушения при горивата, но пък подробно описа ситуацията, която до днес почти не е променена: олигополна структура на пазара, доминиращо присъствие на „Лукойл“ при производството, дистрибуцията и крайната продажба на горива, затруднен внос от други държави в ЕС заради изискването за инфраструктура, която също е притежание основно на „Лукойл“ и „Петрол“.
Напълно обяснимо е, че ролята на собственика на единствения производител на горива в България е толкова огромна. Необяснимо е поведението на държавата спрямо него – няколко години продължи битката за поставяне на измервателни уреди, свързани с Митниците, на всички разклонения на тръбите на „Лукойл“. Според директора на Агенция „Митници“ , досегашните уреди не са достатъчни за истински контрол.
Необяснимо е и упорството на управляващите да погледнат в тази посока. През месец март икономическият вицепремиер Томислав Дончев даде в парламента технологично обяснение за високите цени: докато рафинериите в Европа превръщали 90% от петрола в продукти, „Лукойл“ успявал само с 67%. Сега ще му се наложи да даде ново обяснение – депутати от Реформаторския блок отправиха към него парламентарен въпрос: защо цените продължават да са високи, след като през месец май „Лукойл“ откри в Бургас нова, по-модерна инсталация за 1,5 милиарда долара.
Така цените на горивата без съмнение се превръщат в една от основните теми на започващата политическа есен, а името „Лукойл“ ще се споменава все по-често.