Защо Тотев стана кмет на Пловдив, но не и на пловдивчани

След инфарктен балотаж Иван Тотев едва оцеля като кмет на Пловдив. Една пирова победа. Защото градът си има кмет, но не и пловдивчани. Или 70% от тях. Хората не излязоха да гласуват да подкрепят едно успешно и доказало се управление. И тук възниква въпросът как така стана, че реално най-успешният кмет от 20 години насам не получи признанието на съгражданите си.

Връщайки се назад в годините,колцина си спомнят какво направи през мандата си първият демократично избран кмет на десницата д- Гарабед Томасян. Повечето го свързват с реститутцията и разграбването на общинските фирми чрез приватизация. С надлез „Родопи” се разписа в историята на града Спас Гърневски, благодарение на тогавашното синьо правителство, когато Муравей Радев склони Иван Костов да отпусне 7 милиарда лева за съоръжението.  Но Гърневски го помним и със спорната, меко казано, сделка с 45 автобуса Волво от Белгия, от които в момента и помен няма.

Следващият син кмет д-р Иван Чомаков се отчете с новата настилка на Главната – от площад Централен до Джумаята. Но името му днес се свързва повече със скандала около една пловдивска фирма и боклука на града.

Тотев имаше какво да отчете. Има наистина видими резултати. Направата на новата и най-дълга Главна в Европа, стигаща до моста на Новотела. Оживяването и разцвета на Капана, възраждането на Цар Симеоновата градина, която беше занемарена и изоставена цели 20 години. Новата лъскава многофункционална зала, на европейско ниво. Нови детски градини, обновени улици, тротарни настилки, градинки, велоалеи. За първи път от 20 години насам се влезе във вътрешнокварталните улички. Направиха се паркинги, оправиха се междублокови пространства. Вярно, че  нещата са случваха малко по-малко, но все трябваше да се започне отнякъде.

И тук трябва да се припомни – Пловдив стана Европейска столица на културата през 2019г. ! Само това трябваше да изстреля Тотев като единствен и най-желан кандидат за втори мандат.

Но защо позитивите се превърнаха в негативи за един кмет? И защо 70% от пловдивчани не откликнаха на  направеното? А половината от останалите изпитаха едва ли не носталгия по най-безличния кмет в новата история на града – Славчо Атанасов? Славчо, който в началото на кметуването си се прегърна с Бойко Борисов. После се разлюби с него. И докрая на мандата си се оправдаваше с липсата на пари, за да стори каквото и да било за града. Отчете се с един паметник – на Кан Крум в „Тракия”. С парите на един бизнесмен от лявото пространство. Но бабите в „Тракия” и до ден днешен милеят за Славчо, заради …прегръдката му.

Цялата кампания на Атанасов, /бивш любимец на Бойко Борисов, скъсал с едно ВМРО, преминал в друго ВМРО, върнал се в старото ВМРО, а сега пръв човек на Патриотите в Пловдив/, премина под знака на популизма. С обещания за пълна ревизия на „далаверите” на Тотев. Подсилени с целувки и прегръдки на хората по градинките, улиците и домовете им. И хората запомниха едно – към тях някой прояви ОТНОШЕНИЕ. Някой показа ЗАГРИЖЕНОСТ.

Какво им показа Тотев? Една кампания без човешко лице. Пловдивчани така и не разбраха за 4 години що за човек е кметът на Пловдив. Малцината около него знаят, че обича метъл. Мрази чалга. Има съпруга и дете.  И толкова. За тях той остана надменният кмет. Кметът с милионите и хотелите.

Колко пъти кметът се спря да попита хората на улицата как са? Какво искат? За какво се борят? Да покаже, че е един от тях.

Защо никой от близките му пиар „стратези” не успя да изгради образа на успешния амбициозен и млад кмет. Който няма да прави далавери, защото е богат. Да превърне негативите в позитиви.

Защо успя да настрои доказани културтрегери и хора на изкуството срещу себе си? Игнарирайки ги, обиждайки ги, обграждайки се с хора от София. Подкрепяйки финансово откровено глупави и неразбираеми за масовия пловдивчанин артпроекти.

Кампания не се прави само месец преди изборите и то с откровено грозни и необмислени плакати, картички и брошурки. С бонбонки и балончета. Както и със скучни и некадърно списвани  вестници, които така и недостигнаха до  пловдивчани.

Един от билбордовете бе наречен „Тотев и шестте джуджета”, разбирай кандидатите за районни кметове, изобразени като дребосъци от двете страни на изглеждащия поне на 60 години иначе млад градоначалник. Който е измислил и осъществил тази гавра с кандидатите на ГЕРБ в Пловдив, трябва да се линчува. Явно едни големи пари са отишли в нечий голям джоб, ей така за едното Бог да прости.

Слабият и самоцелен пиар тотално провали Тотев и той едва оцеля на балотажа. Едва оцеляха и кандидатите за районни кметове. Тъй като заради груповата агитация в компанията на Тотев, понесоха и неговите негативи.

За тях реално пиар нямаше, освен отразяването на отново групови  прояви, адресирани самоцелно към симпатизантите на ГЕРБ, но не и към хората без политически предпочитания, към масовия пловдивчанин.

Пред Тотев и екипа му има четири години. Каквото и да направи той през тези четири години, отново ще остане незабелязано, неоценено. И той вместо по заслуги да се окичи с титлата най-успешен кмет, ще си тръгне безславно и обруган.  Ако не се захване да променя още от днес себе си и хората около него, които го докараха до най-тъжния балотаж  в последните 20 години от историята на града. Балотаж, направил го кмет на Пловдив, но не и на пловдивчани.