Забравените хора на България
В югозападния ъгъл на България живеят бедни и забравени хора. Изкарват си прехраната с – буквално! – каторжен труд, нямат пари за нещото, наречено живот. Всичките им стратегии се свеждат до голото оцеляване.
Ако си мислите, че тук царят някакви ужасни напрежения между мюсюлмани и християни – лъжете се. Просто хората, които живеят в Западните Родопи, независимо от етнос и вяра, вкупом се чувстват като потенциални жертви.
Модно е да чукаш камъни
Тук са едни от най-бедните общини в страната – Гърмен, Сатовча, Якоруда, Белица. Някога помаците от Разлог, Гоцеделчевско и Чеч печелели добре от стадата, тютюна, родопските губери, зидарията и сребърните бижута. Днес гурбетчийството обезлюдява махалите, а онези от местните хора, които все пак остават, работят в шивашки цехове, нижат тютюн или са на гатера в гората. Заради ниските изкупни цени на тютюна и свиването на бизнеса с дървен материал, в последните години „най-модно е да чукаш камъни” – гнайс, шисти, мрамор.
Опразване
Почти всеки метър от планината в района е издълбан, а изкопаният камък е подреден на блокове край пътя от Долно Дряново към Сатовча. Добиването на камък за облицовка е незаконно, но няколко фирми имат разрешение за проучване на земните пластове, та така покрай проучването тече и бизнесът в каменните кариери.
Капсулата на оцеляването
Най-евтината работна ръка за каторжна работа – копач от кариерите – изкарва малко над 500 лева на месец, уточнява един местен политик, според когото хората в Западните Родопи са само разменна монета в голямата политика. Това е оцеляване като социални мутанти, коментира пък социалният антрополог Харалан Александров.
Тези „забравени хора” са свели очакванията си до минимум, самочувствието им е под нулата, всичките им стратегии се свеждат до голото оцеляване, а изразът „перспектива за бъдещето“ звучи като на китайски. Те просто осигуряват прехраната си и почти не потребяват – консумацията им е нищожна. За свободното си време харчат 2.5 пъти по-малко пари в сравнение с гражданите, пести се и за сметка на здравето.
Развлеченията им са ограничени до чалгата и лимонадените сериали, доктор виждат от дъжд на вятър. Тук не хората избират работата си, а работата си избира хората. В живота почти няма място за самообразование, култура и хоби. Тези, които са искали по-висок стандарт, отдавна са напуснали капсулата на оцеляването.
Забрава и кал
Като от друг свят…
„Живеем като в резерват на архаичност. Повече с миналото, а в настоящето се лутаме„, казва Валентина Мицукулева, кметица на Долен. Селото e обявено за архитектурен резерват, но реставрацията стигнала едва до средата на селото, останалите къщи са оголени скелети. На църквата от 1836 г. виси табела „Възстановена по проект Красива България„, само че когато свършват парите, свършва и проектът. Покривът и стенописите остават в окаяно състояние. В селото има една асфалтирана улица, другото е забрава и кал…
Някога през Западните Родопи е минавала Виа Егнация – една от главните магистрали на Европа от Рим към Константинопол. Днес светът навлиза тук единствено през екрана. И с всеки нов ден разликите набъбват.