За кого 2019 беше ползотворна?
В България всичко върви „по план„. По техния план. За онези, които дърпат конците в България, изминаващата 2019 година бе радостна и ползотворна. Всичко върви „по план„. А най-голямата „радост“ бе успешната „смяна на караула“ в прокуратурата.
Готвейки се за този текст, ми се стори, че е редно да започна с нещо като извинение. Но се сетих, че вече съм го правил, и открих това: „Тази тема не е подходяща за Коледа и хич не се връзва с празничната атмосфера. Мнозина обаче не ѝ обръщат внимание и през останалата част от годината – защото изобщо не я забелязват, не им се вярва, или просто не искат да си развалят настроението. Тя обаче отдавна е тук. Първоначално тих и подмолен, напоследък процесът става все по-видим – правовата държава в България се изпразва от съдържание.“
Символът на 2019 година
Написал съм тези думи точно преди година. Но когато нещата се повтарят, човек може да препише от себе си. Още повече, че сега процесът, за който става дума, е значително напреднал и още по-видим.
Поне за мен най-яркият и концентриран образ на този процес изглежда така:
Центърът на София, граждани протестират срещу избора на нов главен прокурор. Сред тях – незнайно откъде събрани и докарани групи малки, големи и още по-големи мутри. Телевизионна репортерка пита неколцина защо са тук. „Срещу Гешев„, „Долу Гешев!„, казва един. „Закона Гешев, за Гешев„, казва друг. „За Гешев, да!„, поправя се първият. Трети носи лист с надпис: „Гешев е расист“. „Знаете ли какво пише тук?„, го пита репортерката. „Да, Гешев – радост!„, отвръща той и раздава от същите листове на останалите. Никой не го поправя.
Така командированите по улиците на София неграмотни менте-протестиращи родиха крилатата фраза, която символизира подмяната, лъжата и смисъла на цялата година. И може да послужи като нейна равносметка.
За кого 2019 беше ползотворна?
Да, за онези, които дърпат конците в държавата, изтичащата година бе видимо радостна и ползотворна. Тук става дума не толкова за разпределянето в правилна посока и усвояването на публични ресурси, за придобиването на нови активи и натрупванията по офшорни сметки. На този фронт нещата изглежда също си вървят както трябва, или поне не се е чуло за някакви неблагополучия или провали. Е, стават дребни гафове – например да се разчуе за някой и друг апартамент или къща за гости, но за това си има предпазни бушони, следите бързо се потулват и всичко се забравя.
Нещата са под контрол, защото отдавна овладените най-различни регулаторни, надзорни и контролни органи и институции изпълняват възложените им задачи перфектно, като напълно „независимо“ прилагат закона в зависимост от това за кого се отнася. Затова, например, може една и съща сделка да е забранена за един и позволена на друг; може голяма чужда компания непрекъснато да опитва и все да не успява да се освободи от бизнеса си, понеже явно още не си е намерила „подходящия“ купувач; може очевидно най-ниската оферта в концесионен търг да бъде предпочетена пред останалите…
Най-голямата „радост“
Всичко това обаче не би било възможно без контрола върху прокуратурата – най-могъщата институция в държавата, ядрото на системата. Затова основната цел, свръхзадачата на 2019 година бе инсталирането на този пост на „правилния“ човек. А успешното ѝ изпълнение, за което бе впрегнат целият властови, политически и медиен ресурс, е най-голямата „радост“ на годината. Впрочем, „радостта“ стана двойна, след като старият главен прокурор с почти пълно парламентарно единодушие бе настанен на овакантената ръководна длъжност в т.нар. антикорупционна комисия. Така че, пасиансът се нареди идеално и двете законодателно побратимени силови институции, които практически могат да правят каквото си поискат, ще продължат работа в приемственост и синхрон между своите ръководители.
Кой какво да очаква?
Те се кълнат, че няма да вършат тази работа „селективно“ и ще се отнасят еднакво към всички. Човек би могъл да им повярва, ако не е чувал за пълната липса на присъди за корупция по високите етажи на властта. Ако е забравил как едни и същи разследвания и обвинения ту се активираха и повдигаха, ту се спираха и снемаха според това дали съответните хора са на власт или не. Или ако не бяха набиващите се на очи големи отсъствия в разследването и сред обвиняемите за аферата КТБ.
„Следва да се притесняват всички хора, които нарушават закона и така е във всяка демократична държава„, казва новоизбраният главен прокурор. Проблемът е обаче, че далеч повече основания да се притесняват имат останалите. И особено несъгласните, неудобните, конкурентите, пречещите по един или друг начин в политиката, в бизнеса, в медиите. Мнозина вече станаха жертва на системен тормоз и произвол.
За да отбиват критиките, и новият, и старият главен прокурор ги определят като политически мотивирани. И се оплакват от политически натиск и политически опити за дестабилизиране и унищожаване на прокуратурата. Всъщност, въпросът кой кого контролира е доста спорен. По-скоро с информацията и инструментите, с които разполагат, двете силови институции могат да държат в зависимост, да изнудват и, когато преценят, да се разправят с всеки политик и всяка партия. Тъй че за някои в един момент може и да се окаже, че днешната голяма „радост“ е била преждевременна и излишна.