За какво ѝ е на България министър на туризма?
Вече шест години България си има министерство на туризма. Но като гледа какво се случва, човек понякога се пита какъв точно е смисълът от съществуването му. Отговорът не е труден.
На една снимка от тези дни виждаме как момичета в носии раздават торбички със сувенири и рекламни материали на туристи от Нидерландия, а на торбичките е изобразено логото на България, избрано преди 16 години от кабинета НДСВ-ДПС. Но снимката от първия за летния сезон чартър с чуждестранни туристи стана обект на присмех в социалните мрежи не заради ръченицата и носиите. Причината бе, че на слизане от самолета с чужденците се ръкуваха министърът на туризма Николина Ангелкова и бургаският кмет Димитър Николов. И никой не обърна внимание на старото лого. Имаше едно друго, което трябваше да го замести, но през 2013 избухна скандал заради съмнения в плагиатство. То си спечели прозвището “пържени яйца” и така и не бе използвано, макар за разработката да бяха платени 1,6 милиона лева от ОП “Регионално развитие”. На творческото обединение, изпълнило поръчката, бе наложена санкция от 160 000 лева. През 2015 година, след първите си сто дни като министър, Николина Ангелкова обеща логото да бъде “ремонтирано”, но това така и не се случи.
Не се появи лого и след втория конкурс през 2016, който не излъчи победител. А миналата есен Министерството на туризма реши да изхарчи нови 600 000 лева без ДДС – отново за бранд. Или по-скоро за “базова творческа концепция”.
Няколко епизода
Така от шест години България си има министерство и министър на туризма, но българският туризъм така и не успява да изгради свой бранд с добър имидж. Туризмът е в плен както на стереотипите от социализма, така и на стихийното застрояване и мутризиране на Черноморието. Затова и в него има от всичко – балкантуристки напеви и парти дестинации, шопска салата и момичета в носии, евтин алкохол, евтин секс и лека дрога, плюс малко релакс за по-възрастни чужденци. Такава е и хотелската база – микс от големи хотели и “стаи под наем” от соца, луксозни комплекси, малки и големи апартхауси, част от които са построени с пари с неясен произход.
Появилото се през 2014 Министерство на туризма (МТ) е далеч от стратегическото управление на отрасъла, който осигурява малко над 10% от брутния вътрешен продукт. Какъв е тогава смисълът от съществуването му?
Отговорът не е труден. Година след създаването на МТ министър Ангелкова получи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) концесиите на плажовете. През 2019 те за кратко ѝ бяха отнети, след като плажовете влязоха в обхвата на Закона за концесиите. Но лобита, синдикати и, разбира се, министърът на туризма впрегнаха усилия и депутати – и ето, че само след броени месеци Ангелкова си възвърна концесиите. При гласуването миналото лято негодуваха единствено депутатите от НФСБ. Едни се възмущаваха, че се връща “тоталната власт над плажовете на министъра на туризма”, а други предрекоха “банкет на мутри по морето”.
Като вицепремиер лидерът на НФСБ Валери Симеонов бе предупредил публично, че фирми, свързани с бившите силови групировки ВИС и СИК, както и с ДПС, ще получат концесиите за най-апетитните плажове. При нас нямаме такива данни, каза през 2018 Ангелкова – точно когато “Хермес Солар”, построил летните сараи на Доган, се сдоби с концесия за плажа “Росенец”. Ангелкова е известна и със законодателната си активност срещу дивото къмпингуване и подкрепата за втори лифт на Банско, както и с незнанието си кога бившият ѝ съветник Марк Жирардели е станал собственик на “Юлен“, концесионер на ски зоната в Банско.
Изглежда, че тези активности превръщат Ангелкова в незаменим министър. Затова, според запознати, при сглобяването на третия кабинет „Борисов“ ВМРО, на които било предложено да номинират министър на туризма, назовали пак нейното име.
Впрочем, от сдружение “Зелени закони” вчера оповестиха, че близо половината от пясъчните дюни по Черноморието липсват в специализираната карта към кадастъра. Тоест, не са защитени. В тази връзка да припомним, че още преди три години Ангелкова обеща картата да бъде актуализирана и “готова за следващия летен сезон”.
Анклав с плаж
От 2016 насам, когато бе построено луксозното имение на Доган в Бургаския залив, достъпът до плажа е ограничен. „Естествено, че всеки един може да отиде на всеки един от плажовете„, каза Ангелкова две години по-късно, запитана за достъпа до тази ивица. След още две години се оказа, че това никак не е естествено. Наскоро активисти на “Демократична България” подадоха сигнал до кмета на Бургас Димитър Николов, за да бъде отворен пътят. “Опитахме да преминем през бариерата в „Росенец“, която Ахмед Доган незаконно е поставил и ограничава достъпа на граждани до морския бряг”, съобщи във Фейсбук Иво Мирчев, член на Изпълнителния съвет на “Да, България”. Оказа се обаче, че под прикритието на инфодемията покрай КОВИД-19 Николов и общински съветници са узаконили анклава “Отманли”, деактувайки пътя от публична общинска собственост в частна. Да, министър Ангелкова не носи отговорност за пътищата, но носи отговорнст за плажа, а той вече е достъпен само за парашутисти. И, разбира се, за обитателите на частната резиденция.
Накрая да се върнем на логото. Защото след толкова време като министър на туризма май е крайно време Ангелкова да покаже профила на бранд България. Макар че туризмът си кара добре и без визия. Издействал си е 9% ДДС за нощувките, вече и 9% ДДС за заведенията. Плажните концесии са разпределени. Морето тук-там се вижда. Ако имаше и туристи, всичко щеше да е наред.