За българското ченге и британското боби

Миналата седмица ме стресна местното боби – така британците все още наричат кварталните си полицаи. Едър сержант с накачулени по униформата белезници, палки, фенерчета и радиостанции позвъни на вратата, просто за да ме попита дали всичко е наред и да ме успокои, че проблемът с тинейджърите, които посред нощ надуваха мотори на съседната улица, вече бил решен.

Британците се опасяват, че случки като тази ще има вече все по-рядко. След четири години полицейските служители в Англия и Уелс ще бъдат с 34 хиляди по-малко. Решението беше разкритикувано от опозицията, от профсъюза на служителите на реда, както и от граждански организации. Но въпреки разгорещения дебат за това дали орязването на полицейски щатове няма да доведе до скок в престъпността, никой не предрича катастрофални последици за общественото спокойствие.

Британското правителство обеща, че съкращенията ще бъдат предимно за сметка на бюрокрацията и ще бъдат компенсирани с въвеждането на по-модерна полицейска техника и по-добри информационни системи. Пари ще бъдат спестени и чрез по-ефективно съвместно използване на наличните ресурси от различните полицейски служби.    

“Интелигентен подход“ ?

„Интелигентен подход” срещу престъпността

Британската полиция и сега използва т.нар. „интелигентен подход“ в борбата срещу престъпността и нарушенията. Пример за това е регулирането на движението по пътищата. За разлика от България, където униформени с палки дебнат, приклекнали зад храсти, за да сгащят провинили се шофьори, на Острова тази работа се върши от камери. Те са добре обозначени, което кара колите послушно да намалят скоростта, за да не бъдат заснети. Този подход не само намалява опасността от катастрофи, но на практика изключва възможността от даване на подкупи и освобождава полицаите да вършат друга работа. По-често да патрулират улиците например – както прави моето боби. 

На теория българските полицаи имат по-голяма възможност да се занимават с превантивна дейност от британските си колеги, които дори не носят оръжие. Просто защото са много повече като брой на глава от населението. Дали обаче го правят? Явно не – иначе данните за престъпността в страната щяха да са различни.

На 100 хиляди души в България се падат по 354 полицаи, докато във Великобритания те са само 227. Въпреки това българската полиция не само, че не работи за предотвратяване на злодеянията, но много често не може да залови и техните извършители. През 2009 година не са били разкрити около 55% от всички регистрирани престъпления в страната. Според нов доклад на Центъра за изследване на демокрацията именно тогава започва да се наблюдава рязко влошаване на криминогенната обстановка. Като основна причина се сочат икономическите трудности. Освен това над 45% от жертвите не съобщават на полицията, че срещу тях е извършено престъпление, защото не вярват, че извършителите ще бъдат наказани.

В Англия и Уелс обаче, въпреки кризата, броят на регистрираните престъпления е спаднал с 6% през 2010 година. В тези две части на Великобритания живеят осем пъти повече хора, отколкото в България, но за обществения ред там не се грижат осем пъти повече полицаи!

По-добре да се приложи британският модел

Много пари, ниска ефективност

От българските министерства вътрешното получава най-много пари от бюджета – близо 990 милиона лева за тази година. По-голямата част от тези средства обаче, над 85%, отиват за възнаграждения на служители, които непрекъснато плашат с протести заради ниско заплащане, лоши условия на труд и твърдят, че са демотивирани. Останалите 25 на сто се оказват недостатъчни да осигурят даже бензин и гуми за патрулките на полицаите.  

Журналистически разследвания показаха, че за подобно техническо оборудване МВР е разчитало на частни дарители. Само от януари до март тази година ведомството е събрало 6.5 милиона лева от бизнесмени и фирми. Срещу някои от тях обаче се водят разследвания за укриване на данъци. Това разтревожи Европейската комисия, която посочи в последния си доклад, че „тази практика поставя под съмнение независимостта на полицейското разследване”.

Излиза, че поддържането на толкова голям щат вече не е по джоба на българския данъкоплатец. По данни на МВР, от близо 33 хиляди полицейски служители едва 21 хиляди се занимават с „доставяне на услугата сигурност на гражданите”.

Не е ли по-добре тогава да се приложи британският модел? По-малко служители, но по-добре обезпечени и с по-строг надзор от страна на обществен орган, какъвто е Независимата комисия за жалби от полицията в Англия и Уелс с правомощия да води разследвания срещу органите на реда?