Ясли в България

– Недке, най-после някой да помисли и за нас, в това глухо село!
– Кв, Спире, да не са ни тапосали някой нов данък? Само да не са турили данък и за събиране на билки, че как ша изкарам без пущините?
– Не, не са бой, булка! На` чух по радиото, че ша ни улеснят живота …
– Ааа, знам ги тия улеснения! Сигурно ша турят някой и друг данък за земите и горите! Благодаря, не ще баба Недка улеснения, че от толкоз улеснения на`виж кожа и кости останах!
– Стига с тия данъци, че взе да ми причернява, като ми говориш! Няма да вземат, а вече ша дават! Нали влязохме в Европата, ша ни са дига сиромашията!
– Не са вика сиромашия, а стандарта, Спире!
– Да, бе, тъй беше, ама да знаш за кво ша дават пари? Направо няма да повярваш!
– Само да не речеш, че ша дават пари да отглеждаме кози?
– Ха, че откъде разбра?
– Ааа, нали ма знаеш ква съм сетена? Едно време моя мъж Даньо още не беше си отворил устата и аз му пристанах.
– Бе, знам та аз, то кой ли не та знаеше на младини колко палава булка беше?
– Ех, бях, бях, ама на`остарях! Та кво викаш ша дават за козите?
– Не само на козите, ами на овците и кравите! На всички хайвани ша дават от социалистическото министерство!
– Да, не искаш да речеш от социалното министерство?
– А тъй, взе ми го от устата! От тва министерство ша дават по десет лева за ясла!
– Че как ша ги дават, на ден ли по десет лева?
– Ам, че…
– Ей, ако е на ден ша си купя най-после и аз шпек салам, че му забраих вкуса, Спире!
– Не вярвям да е на ден! Сигурно ша е на месец!
– Мъ, че кво пък аз си имам три ясли и тва праи цели трийсе лева! Мале, ма тва си е пара и чудо!
– Верно, че е пара, булка, и аз имат три ясли. Недке, с трийсе лева знаиш ли колко ракии ша обърна в кръчмата?
Не щеш ли, почти изневиделица към тях, се приближила, накуцвайки лидерката на “Партия на българските баби” –баба Недка и е позаинтересувала от селските дебати:
– Че за кво толкоз гюронтия вдигате, бе?
– Как за кво, нали, Данке, ша дават пари за ясли-настойчиво попитал бай Спиро.
– Да, ша дават, ша дават?-отговорила вещата по всички въпроси партийна лидерка.
– Ша ни дават по десет лева на ясла и аз, и Недка ша са видим с пари!-продължил бай Спиро.
– Ам, че как пък ша Ви дадат на Вас пари? Ей, да не сте напраили белята, а?
– Че ква беля, Данке, само дето тая сутрин загорях млякото и тва е!-заоправдавала се баба Недка.
– Не, ма, да не сте си напраили някое бебе, с тоя дърт пърч Спиро?-продължила с въпросите баба Данка.
– Пу, пепел ти на езика, Дано, дърти сме за такива работи! Никво бебе няма, чули?-запенила се баба Недка.
– Ач, че тогава за кви пари ми говорите?
– Че как за кви нали ша дават по 10 лева за ясла? –почти проплакал дядо Спиро.
– Ша дава пари за ясли, ама за ония, дет са гледат деца, бре! Така щяли да подобряват ръждата в страната!-осведомила ги баба Данка.
– И да знаеш не са вика раждата, а раждаемостта, Дано-злобно я скастрила баба Недка и продължила-и язък за парите, дето няма да ги видим! Боже, кога ли ша накуся аз шпек?
– Дааа, язък за ракийките и мастичките! Барем си помечтах без пари!-рекъл дядо Спиро и куцукайки се отправил към обора си, да нагледа празните му ясли .