Седмица след като правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка заради бламираната от ГЕРБ и ДПС съдебна реформа, премиерът Бойко Борисов предприе бърз ход, очевидно с идеята да тушира напрежението сред управляващите. Тъй като не намери „безспорен реформатор“ за поста, с който да отговори на безпрецедентния акт на Иванов, министър-председателят се ориентира към запълване на зейналата със страшна сила правителствена (а и имиджова) дупка.
И така в деня, когато Народното събрание одобри на трето четене поправките в Конституцията, с които запази безконтролността на прокуратурата за сметка на независимостта на съда, премиерът пристигна в парламента, за да представи на групите, подкрепящи кабинета, новия правосъден министър. Екатерина Захариева няма славата нито на „безспорен реформатор”, нито пък просто на реформатор, но има едно преимущество – член е на президентската администрация. А след протестите през 2013 година държавният глава (къде заслужено, къде не чак толкова) се ползва с привилегията да бъде наричан „защитник на гражданските интереси“.
Параванът
С хода си да номинира Екатерина Захариева, Борисов очевидно се надява да спечели време и да забули поне малко осветените от Христо Иванов зависимости – а именно, че ГЕРБ и ДПС работят заедно. И че в тандем пазят интересите на главния прокурор.
Новият правосъден министър до момента има институционална, но не и политическа биография. Кариерата ѝ стартира като зам.-министър на регионалното развитие в първия кабинет на ГЕРБ. След избирането на Плевнелиев за президент, тя го следва в администрацията му. И благодарение на това, както и на обстоятелството, че държавният глава два пъти назначава служебно правителство, Захариева и двата пъти влиза в неговия състав.
Единствената връзка между правосъдието и Захариева е образованието ѝ – завършила е право. Въпреки това в публичното пространство тя не просто не е заемала позиции, свързани с темата, но и името ѝ никога не се е свързвало по какъвто и да било начин с тази сфера.
Новата практика на Борисов
В този смисъл назначаването ѝ на поста може да се разглежда като странен политически ход и затвърждаване на новата практика на Борисов – да назначава служебни министри в редовен кабинет.
За първи служебен министър в редовен кабинет може да се брои Румяна Бъчварова, която след подобна, но много по-малка по размерите си управленска криза, породена от оставката на Веселин Вучков, оглави МВР. Още когато застана начело на силовото министерство, беше ясно, че социоложката ще бъде просто параван. А въпросът „на кого“ дори не се задаваше, защото отговорът му беше ясен. Борисов де факто пое управлението на МВР, след като Вучков леко повдигна крайчеца на завесата, прикриваща влиянието на ДПС в системата за сигурност.
Прилики и разлики
За разлика от Христо Иванов обаче, бившият вътрешен министър подаде оставката си тихо, без резки движения и така влиянието на Движението в службите бе само загатнато, но не и осветено. При Иванов нещата стоят другояче – той разобличи изцяло зависимостите между ГЕРБ и партията на Местан. Разобличи и общия им интерес – подчинен съд и всевластен главен прокурор. Именно тази поставена от Иванов диагноза принуждава Борисов да вземе още едно ведомство на ръчно управление. Правосъдното.
И в двата случая се вижда съвсем ясно, че титулярите на министерствата са със сходен профил – привидно приемливи и сякаш неособено наясно с материята, с която не просто трябва да боравят, а и да направляват.
За да не рухне държавността
Впрочем, и вътрешното, и правосъдното министерство са основополагащи за функционирането на всяка република. И двете изискват внимание, но най-вече висока експертност – за да не рухне държавността. Погледната от този ъгъл, ситуацията напомня почти фундаменталистки модел – две камикадзета, готови да се самоубият в името на самодържеца.
Но между ресорите на Бъчварова и Захариева съществува една съществена разлика. За разлика от МВР, където най-общо казано полицаите се борят предимно синдикално, в областта на правосъдието има активни професионалисти. Техните гласове вече се чуха, като най-силно отекна викът на председателя на ВКС Лозан Панов. Последваха безпрецедентни демонстрации на съдии от почти всички градове на страната, които поискаха да им бъде върната независимостта. Така че на Бойко Борисов ще му е много по-сложно да имитира дейност чрез Екатерина Захариева, отколкото чрез Румяна Бъчварова.
А и в случая с правосъдието посоката вече е зададена – ограничаване на могъществото на прокуратурата. Обществото знае и какво е следствието – силна конфронтация с обвинител №1, който не желае да се лиши от лостовете си за оказване на влияние. В този ред на мисли: за лаиците ефективността на работата на Захариева ще се измерва обратно пропорционално на одобрението за нея от страна на Сотир Цацаров. За професионалистите пък един от първите съществени знаци за посоката, в която ще се движи новият подизпълнител на премиера, ще бъде внасянето на изготвения от екипа на Христо Иванов Закон за съдебната власт.