Две седмици преди срещата на НАТО във Варшава стана ясно, че упоритото настояване на (почти) всички страни-членки от източното крило на организацията да получат някакви материални (а не само словесни) гаранции за тяхната сигурност дава резултат. В Полша и трите балтийски държави ще бъдат дислоцирани батальони, а в проявилата особена активност Румъния ще бъде разположена многонационална бригада.
Символичен знак
Причината за страховете на тези страни е очевидна – Русия наруши принципите, гарантиращи мира и стабилността в Европа в продължение на десетилетия, и преначерта границите на суверенна европейска държава, като анексира част от нейната територия и подмолно, с войски и въоръжение, предизвика и стимулира практическото отцепване на друга нейна част в поредния тлеещ конфликт.
Разбира се, бойните способности, които ще бъдат разположени на територията на тези страни, от военна гледна точка са незначителни (в сравнение, например, със струпаните по западната граница на Русия дивизии). Те не само няма да са в състояние да предприемат каквито и да било нападателни действия, но и не биха могли да отблъснат каквото и да било чуждо нападение. Тъй че става дума по-скоро за чисто символичен политически знак.
Което, разбира се, не пречи на Москва да вдига вой до небесата за „враждебните планове“ и „агресивните действия“ на НАТО. Пропагандният трик е крайно елементарен („Забравете откъде започна всичко! Забравете за Крим и Донбас!“), но върши работа.
Къде е България
Чудесен пример за това е България, която в този дебат изглежда по-съгласна с Русия, отколкото със собствените си съюзници. Докато в последните години източните страни в НАТО се надпреварваха да искат реални гаранции за сигурността си, в България всеки най-дребен повод да се повдигне тази тема предизвикваше неистов плач, който би могъл да накара някой незапознат с реалностите страничен наблюдател да си помисли, че България е на ръба да обяви война на Русия и да стане обект на справедливия ѝ ответен гняв. Говоренето на властите по темата пък звучи като непрекъснато свенливо извинение за членството на страната в НАТО, като шизофренично раздвоение, съпроводено с безкрайни увъртания, опровержения, разграничения и оправдания.
През последните две седмици тази трагикомична сценка се разигра за пореден път. Поводите бяха два. Преди всичко митичната „натовска флотилия“ в Черно море (румънска инициатива за отбранително сътрудничество – най-малкото, което може да се направи за балансиране на масираното руско военноморско присъствие в Крим и по целия черноморски бряг). И освен това – българското участие в бъдещата многонационална бригада в Румъния (с 400 военнослужещи, които обаче можело да бъдат и 20, а пък и всъщност щели да си бъдат „позиционирани в България“).
„Черноморски фронт срещу Русия„
В медиите и социалните мрежи пак се заговори за „подготовка за нападение срещу Русия“. Шумна група от патриотични организации с подкрепата на депутати и парламентарни партии внесоха проект за декларация, с която Народното събрание трябва едва ли не да се закълне, че „територията, въздушното пространство и териториалните води на България няма да бъдат използвани като плацдарм за извършване на враждебни действия или въоръжени акции срещу територията на Руската федерация, както и срещу руски самолети, кораби и други обекти, намиращи се извън българските сухоземни, въздушни и морски граници“. Новата лидерка на социалистите се срещна с тези организации и изрази „изключително щастие“, че мислят еднакво. С отделна декларация партията ѝ изрази „силно безпокойство от ситуацията, в която се намира страната“ и се обяви „против участието на България в регионални военни формати, още повече, ако са насочени срещу трети страни“ (разбирай – срещу Русия). Другата лява партия в парламента призова „да няма дрънкане на оръжие“ и „НАТО и Русия да си подадат ръка“.
Лично премиерът „успокои“ ситуацията, като я доведе до пълна истерия с изявления, базиращи се върху измислени действия и допускания: “страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия„; „с другото пряко отиваме към военен конфликт“; „Черно море се превръща в арена на военни действия“; „Русия много ще я заболи, ако се направи от нас„…
С главата надолу
Известен коментатор похвали премиера за изключителното му мъжество да се противопостави неизвестно на кого и на какво и направо го постави редом до „великия български държавник“ цар Борис III, който по време на Втората световна война отказал на Хитлер да прати войски за Източния фронт.
С което нещата окончателно бяха обърнати с главата надолу – изцяло в духа на руската пропагандна теза. Да припомним още веднъж: никой нито е нападал, нито има намерение да напада Русия. Обратно – Русия преначерта границите, като открито окупира и анексира част от територията на суверенна европейска държава. И подмолно, с войски и въоръжение, предизвика практическото отцепване на друга нейна част.
Руските медии отразиха нещата подобаващо: „София пъди НАТО от Черно море„; „България се обърна с гръб към НАТО„; „НАТО се стъписа – България направи категорично изявление в полза на Русия„.
На този фон в българския парламент има само една политическа сила, която намери за нужно да повтори, че „националната сигурност и териториалната цялост на България са гарантирани от пълноправното членство в НАТО“, че „българският национален интерес е да участваме активно и отговорно в общите инициативи на атлантическите съюзници“ и че политиците и партиите не бива да допускат „злоупотреба със страховете на хората“.
Така изглежда мислят и президентът, и министрите на външните работи и на отбраната. Премиерът обаче ги накара публично да се самоопровергават и да се обясняват като ученици, а двамата министри бяха заплашени, че ще бъдат „пратени на корабите да воюват“.
Така, докато съюзниците ѝ от източното крило на НАТО ще настояват във Варшава да получат гаранции за собствената си сигурност, България се държи така, сякаш най-голямата ѝ грижа е да получи гаранции за сигурността на Русия.