Ние ли ще черпим или вие? Историята с лиценза на Лукойл. А малките бензиностанции?
Шест месеца след като беше отнет, лицензът на „Лукойл„-България бе върнат. Всички са доволни и се опитват да убеждават, че целта била постигната – законът бил защитен, правилата важали за всички. Така ли е наистина?
Историята с лиценза на най-голямата българска компания оставя тягостното усещане за скучна и нескопосана театрална постановка. Краят й бе ясен от самото начало, а авторите не проявиха особено въображение. Но и задачата им не беше лесна. Трябваше да убедят публиката, че доброто побеждава в драматичен конфликт, в който обаче отрицателни герои няма.
Действие първо: Героизъм на фронта
Всичко започна през лятото на миналата година, когато директорът на митниците отне лицензите за данъчен склад на „Лукойл Нефтохим“ и на петролния му терминал „Росенец“ заради това, че не са изпълнили изискването на закона и на съответната наредба и не са монтирали измервателни уреди на всички входове и изходи на съоръженията си. Въпреки че са имали предостатъчно време да го направят, като за разлика от останалите участници на пазара са получили и отсрочка от близо година и половина след законовия срок.
„Законът е над всички и трябва да се спазва„, каза тогава премиерът, за да покаже, че е безкомпромисен дори и към приятелите си, какъвто е шефът на бургаската рафинерия. Заговори се за криза и война и в създалата се еуфория всички заеха героична и саможертвена поза в защита на държавността. Мимоходом да споменем, че хоризонта, на който се задаваха избори, бе помрачен от протести срещу цените на горивата.
Компанията първоначално се обяви за „законопослушна”, но после обжалва отнемането на лиценза. След което с невиждана бързина Административният съд застана на нейна страна и я остави да си работи без лиценз до приключване на делото по същество. Така свърши бурното и драматично, но кратко първо действие на спектакъла. С това приключиха и изненадите за публиката.
Действие второ: Съдебни хватки и задкулисни игри
После на сцената се разиграваха до болка познати процедурни съдебни хватки за печелене на време с отлагания, вещи лица и експертизи. За кратко се появи и лично най-големият шеф на руската компания-майка, за да демонстрира добра воля и да обясни, че няма конфликт с правителството, а само недоразбиране и технически трудности. Със сигурност е имало и други игри, но те са се провели зад кулисите, тъй че публиката не разбра нищо за тях.
Така се стигна до началото на януари, когато директорът на митниците изведнъж обяви, че рафинерията е на път да довърши монтирането на необходимите уреди, да изпълни изискванията и да си получи лиценза обратно. „Те наистина извършиха геройство„, изтъкна директорът на митниците.
Развръзката: Голямата черпня
Очакваната развръзка настъпи миналата седмица. Поради отпадане на предмета на спора двете страни сключиха споразумение. Съдът го уважи и за десет минути прекрати делото. Ръководството на митниците обяви, че „приема с удовлетворение” решението на съда. Случаят доказа, че правилата важат за всички, обобщи поуката директорът на митниците. Фактите обаче доказват друго.
Първо, рафинерията на „Лукойл” получи лиценза си обратно, след като близо две години работи в нарушение на закона, без да понесе каквато и да било санкция. И второ, на главния вход и изход – петролния терминал, през който влиза цялото количество суров петрол и излизат готовите горива за износ, измервателните уреди така и не бяха монтирани. Вместо това тихомълком е била променена наредбата, така че терминалът да получи временен лиценз и нова отсрочка от две години, в които да си работи необезпокояван.
Слаб театър с предизвестен край
Така компромисът, който е абсолютно немислим за малките бензиностанции например, се оказа напълно допустим за най-големия производител и търговец. „Ние ли ще черпим или вие?“, обърнал се, както написаха вестниците, юрисконсултът на митниците към адвокатите на „Лукойл“ след съдебното заседание.
Кой за какво има да черпи или да бъде почерпен те си знаят и публиката едва ли някога ще научи. За нея остава изводът, че все пак правилата не важат за всички – обратно на официалната поука, която се опита да й внуши театърът с лиценза.