Стига българско мърморене! Кой да спаси България? Мигар младите, които сега масово бягат в чужбина, ще се върнат в тази лишена от бъдеще страна. Хайде да разчистим! Заедно! От любов към България.
Управлението на България трябва да се остави в ръцете на най-младите хора – онези под 35! Последните избори затвърдиха това мое убеждение. Всички над 35 години – вън от политиката и вън от управлението! Липсата на опит не ме смущава. Обезсърчава ме обаче мисълта, че мечтите ми са нереалистични. Къде е това младо поколение, което ще пожертва себе си и ще се нагърби с изриването на Авгиевите обори на България? По инерция си мислим, че младите хора, които сега масово учат в чужбина, няма да се върнат в една бедна, неуредена, объркана и лишена от бъдеще България. И че много от тези, които са в България, ще си вземат шапката и образованието и ще я напуснат. Както си мисля такива тъжни работи, насред Вашингтон се сблъсквам с истински феномен.
Има ли такова животно?
20-годишната българка, с която се заговорих за твърде неприличните последни избори в България, ми каза следното: “Проблемът в България не е в държавата, а по-скоро в хората, които само критикуват, но не действат. Ние стигнахме до извода, че е по-важно да се действа, отколкото да се критикува.”
Като си помисля за разпространените възгледи сред българското население, тези гледна точка ми звучи почти нечувано. Кои са тези „ние”, питам. И научавам, че били организация на млади българи, под 30 години, която иска да работи за по-добро бъдеще в България. Не желаели да стоят по чужбина, където повечето от тях следват, мечтаели да живеят в една подобрена и подобряваща се България.
“Като няма кой да направи по-добро бъдеще за нас, сами ще си го направим”, пали се моята нова 20-годишна приятелка. Мими Шишкова е завършила немската гимназия в София, следва политика и публична администрация в Германия, а в момента стажува в посолството на България във Вашингтон. Организацията им се казва “Обединени идеи за България” и досега обединява 30-ина млади българи с биографии, подобни на нейната.
Мигар ще сменяте режима в България?
“За разлика от преди 10-15 години учещите в чужбина се връщат в България и знаят, че промяна може да се постигне. С колективно усилие. Ние се учим от западните държави и сме вдъхновени да се върнем в България и да приложим наученото, за да подобрим обстановката, а не да останем извън страната”, съобщава ми засмяната Мими.
Чудя се как ще го направят, режима ли ще сменят? Изглежда обаче, че целите не са политически: “Идеята не е да правим политическа пропаганда или да критикуваме режима, а чрез собствено действие да помагаме в тези сектори от социалния живот, които имат нужда от допълнително стимулиране”, казва моят феномен.
Следващите й думи ме смайват още повече: “Да се критикува и протестира е лесно, но критикуването е пасивно, а протестът е крайно действие, което изисква, без да дава. Затова ние искаме първо да дадем, за да можем после да получим.”
Българският манталитет
Тя и нейните съмишленици вярват, че колективното действие ще даде резултат, че ще оправи страната. Че какво колективно действие, като хората в България много често са пасивни и предпочитат да си останат с критиките? – питам я скептично.
“В България наистина има манталитет на пасивността, защото българинът се бои да рискува. Ние се опитваме да не попаднем в този капан. А и културата на пасивност се променя. Предишните поколения вече толкова дълго обезкуражават младите, така упорито ги убеждават, че нищо не помага и нищо няма да се промени, та чак лошо да ти стане! Но младите вярват в себе си така, както никое поколение досега, техните действия и поведение биха били направо немислими само допреди 10-15 години!”
Преди срещата с Мими не бях се замисляла колко бързо може да се сбъдне моето пожелание тези под 35 години да вземат нещата в ръцете си. А “Обединени идеи за България” вече са теглили възрастовата граница. В тяхната среща през септември 2012 ще участват само хора под 35. “Хората до 35 години все още имат надежда, че бъдещето е в наши ръце. Виждаме, че с възрастта мнозина губят стимул да работят за общото благо, всеки гледа да уреди себе си. Животът в България не е лесен, не всичко е обезпечено, както е в западните държави. Това прави по-трудно изграждането на гражданско съзнание, което да подтиква хората към действие„.
Ето как се прогонва мракът
Как се променя една страна като България? – питам своя феномен. Защото, мисля си, това едва ли е въможно, въпреки целия ентусиазъм. С малки проекти, казва Мими. Малки неща със социална насоченост и нестопанска цел. Да ремонтираме дом за сираци, да възстановим детска площадка – общополезни дела, които не са основен приоритет на управлението в момента. “Ние мислим така: колкото и да е малко, все ще е някакво подобрение на живота в България. Пък и ще е инструмент за мотивация, ще покаже на гражданите, че те могат да постигнат всичко, стига да са сплотени и готови да дадат от себе си, не само да искат.”
Приемат ли ги насериозно? “Хората, които са свикнали да мислят, че нищо няма смисъл и нищо не помага, ни възприемат може би като наивници, мечтатели, мислят, че живеем в някаква утопия. Но всъщност всичко, което правим, стъпва върху опита и върху практиката в по-напреднали държави. Ние не сме наивни, тръгваме с малки крачки и вече виждаме резултати от своя труд.”
Слушам всичко това, което нарочно разказвам с обширни цитати, и се щипя, за да се събудя. Твърде е хубаво, за да е вярно. Сякаш не ги е имало гадните избори и всичките останали нечистотии. Спомням си един съвет от философията на йога: как се прогонва мракът на невежеството, който е коренът на всяко страдание. Не тичаме из тъмната стаичка, размахвайки ръце, за да изгоним мрака. Просто запалваме една светлинка – свещ, лампа. Мракът изчезва. Нашето младо българско момиче ми казва: “Стигнахме до извода, че когато хората чуят за нещо добро, правено от добра воля, те искат да помогнат и са мотивирани. Вътрешната мотивация има по-голяма сила от материалното стимулиране.” За момент, посред Вашингтон, си мисля, че това трябва да е светлината.