В кулминацията на летните горещини и отпускарска информационна суша, българският „Индиана Джоунс“ и шеф на НИМ Божидар Димитров задоволи жадните си сънародници с „чудотворна вода“. Намери я в разкопките на Плиска и тутакси я провъзгласи за сензация. Направи го със същата медийна лекота, с която преди няколко години беше обявил намерените край Созопол кости за мощи на св. Йоан Кръстител, или че изровеният пак там скелет е на вампир, защото бил прободен с железен кол. И по-доверчивите хора повярваха, естествено. Дори повече – професорът-историк успя ловко да измие главите на премиера и няколко министри с чудотворната вода от Плиска, която дори се оказа негодна за пиене поради наличието на опасни за здравето вещества в нея. Впечатляващото съчетание „Базиликата в Плиска + Божидар Димитров“ обаче не можеше да не породи поредния мит и да създаде неговите нови поклонници.
Захаросани шосета и екзорсизъм
В началото на това лято кметът на Нова Загора Николай Грозев нареди пътищата в неговата община да се поръсят с 50 килограма захар. Ритуалът беше показан по всички местни телевизии с обяснението, че се прави срещу автомобилните катастрофи и жертвите в тях. Всуе! Загиналите се увеличиха драстично и единственото обяснение можеше да се крие в това, че властите не се досетиха да захаросат цялата републиканска пътна мрежа, както и трасетата за смъртоносни авто-мото гонки. В началото на юни се разбра, че известният от първите години на демокрацията отец Гелеменов, който след крайно националистическите си забежки днес скромно заработва с панихиди на повикване на Централните софийски гробища, отново се е проявил. Насред София той извършил необичаен ритуал, с който прогонил злото и демоните от българската изпълнителна власт. Като „единствен дипломиран екзорсист“ отецът поръсил присъстващите пред МС журналисти, полицаи и минувачи със светена вода и после ги осветлил, че сградата на Министерския съвет била построена върху някогашни римски и византийски гробища, където били погребвани „неопявани покойници, обесени, убивани и изтезавани хора“. Отец Гелеменов накрая сам се препоръчал пред министрите за лични сеанси за прогонване на бесове и тъмни сили.
Първото земно същество?
Суеверието, мистиката и окултното тресяха здраво комунистическия елит на България и преди четвърт век. В началото на 80-те вездесъщата тогава Людмила Живкова финансира експедиция в Странджа за търсене гробницата на египетската богиня Бастет. Там, според поверието и древни документи, бил скрит тайнствен сандък, който съдържал предсказания за човечеството през следващите 10 века. Наблюдаваната от тогавашната министърка на културата експедиция естествено не открила нищо, но членовете ѝ били станали свидетели на странни явления и движещи се сенки. Просто така, да не е без хич и да се оправдаят парите. Подобна е и аферата с „прословутата“ дупка край село Царичина, в която бяха загробени купища държавни пари с участието дори на хора с лампази от тогавашния Генерален щаб на армията. Според някаква жена-екстрасенс, там било закопано първото човешко същество на земята, а мястото излъчвало необяснима и силна енергия. Днес „дупката“ е капсулирана завинаги, вероятно за да се избегне търсенето на финансова отговорност, но умело подхранваните митове и загадки продължават да пълнят жълтите медии и да вълнуват тяхната наивна аудитория.
Врачки, баячки и магьосници
Неотдавна в печата доц. Васил Гарнизов припомни думите на пътешественик от 18-19 век, който признава, че никъде не е виждал толкова врачки, баячки и магьосници, колкото по българските земи. Според социалния антрополог парадоксално, но в края на т.нар. зрял социализъм мистиката и суеверието са успели да пропълзят до най-високите си върхове. „Емблематични имена като Людмила Живкова, Ванга, Светлин Русев и разни други светли фигури на тогавашната постсталинска интелигенция сякаш бяха запленени от врачки и баячки и особено от фигурата на баба Ванга“, казва в интервюто си Гарнизов и допълва : „Наскоро в една православна църква мернах надпис на какви хора не трябва да се дава причастие. Към католици, мюсюлмани, вещери се добави и категорията рьориховци, т.е. хора, запленени от Рьорих, магията на изтока, изобразителното изкуство. Да си спомним, че за Людмила Живкова и нейното обкръжение Рьорих бе централна фигура на обожание и подражание“.
Психическо изтощение и нестабилна идентичност
Друг социален антрополог, доц. Харалан Александров, също дава обяснение за незатихващото влечение към мистичното и свръхестественото на днешния българин. Според него поддържането на едно фалшиво „аз“, или постоянно да съобразяваш и пригаждаш идентичността и мненията си към настроенията на овластените, това води до психическо изтощение и объркана, нестабилна идентичност. „Затова хората са толкова дезориентирани, тревожни, разстроени и изтощени; затова страдат масово от тревожно-депресивни разстройства, затова ходят на врачки и баячки – защото как оцеляваш психически в такава система, в която нормата е произволът на силния? В която си лишен от устойчиво съгласие за това кое е добро, кое е лошо, кое е приемливо, кое е неприемливо?“.
Бъдеще в миналото?
Васил Гарнизов стига дори по-далеч. Според него ако българите ще живеят в бъдеще, което е тяхното минало, това ще ги отдалечава с векове от държавите, на които днес те искат да приличат. Той се позовава на неотдавнашно социологическо изследване, което показва, че половината анкетирани българи искат да приличат на Германия. „Германия, обаче, не решава своите проблеми с инструментите на суеверието. Не че ги няма. Но те са отредени за частното пространство на човека, а не за дейността на канцлера, министъра и кмета“