Войната по пътищата: и този проблем е манталитетен
Това няма как да те остави безразличен: само за седмица „войната“ по българските пътища уби над 30 души. Да, държавата може и трябва да вземе мерки. Но не може да промени манталитета на една определена „порода“ шофьор.
Така наречената „война по пътищата“ е всекидневие, с което човек, ще – не ще, постепенно започва да свиква и да не му обръща внимание. Също като с простащината, шуробаджанащината, корупцията. С популизма, арогантността и лъжите, взели превъзходство в политиката. Или със зачестилите природни бедствия.
„Така повече не може„
И все пак понякога статистиката на тази „война“ не може да те остави безразличен. Като миналата седмица, само от петък до петък: 31 загинали и близо 180 ранени. Най-стряскащи бяха първите два дни – 11 загинали и 20 ранени при три катастрофи на един и същ кратък участък от пътя София-Варна в Ловешко.
Както винаги напоследък в подобна ситуация, властта панически се втурна да демонстрира загриженост и активност. Всякакви началници се изредиха „на място“, следвани неотлъчно от телевизионните камери. Премиерът събра в почивен ден половината си правителство, за да констатира, че „така повече не може“ и да обяви война на „войната по пътищата“. Вероятно е забравил (или пък смята, че другите са забравили), че вече няколко пъти е правил същото. Валят закани за традиционни и нетрадиционни мерки. Вече „категорично ще бъдем безкомпромисни“. Двойно повече полицейски патрули на злополучното трасе (при 13 налични в момента на катастрофата, взела най-много жертви), които вече ще стоят със запалени светлини. При тежко нарушение виновните шофьори ще бъдат (почти) арестувани – ще ги водят веднага в полицейските управления, където да получат глобите си. Нови „кръгови“, „пасарелки“ (пешеходен надлез), мантинели, знаци, „шумящи“ пътни настилки… Задължителни камери във всички автобуси и задължителни колани за всички пътуващи (които май и без това са задължителни, но никой не ги слага). И други нови наредби и промени в законите и правилниците: всички превозвачи незабавно да информират за всяка промяна в здравословното състояние на водачите; регистрационен режим за автосервизите и автоморгите; сваляне на номерата „на място“, когато при годишен технически преглед се установи „опасна техническа неизправност“. Църквата също се включи – „за да прогони злото и да спре тежките катастрофи по пътя Варна-София“, ловчанският митрополит отслужи водосвет. Не знам дали водосветът спада към традиционните или към нетрадиционните мерки, но се съмнявам да помогне. За всичко това ще се пошуми още малко и после ще се забрави. И така до следващия път и до следващото извънредно заседание при премиера.
Че има нужда от мерки, има
Разбира се, има страшно много неща, които държавата може и трябва да направи, за да ограничи „войната по пътищата“. Със сигурност са нужни още по-целенасочени и комплексни нормативни промени. Макар че вече никой не е в състояние да проследи и запомни непрекъснатите промени – само от началото на тази година законът е променян пет пъти, при шест пъти през миналата година.
Страшно много трябва да се направи и за пътната инфраструктура. Като продължението на магистрала „Хемус“ например. Но както често се вижда, и на магистралите има достатъчно много ужасяващи катастрофи. А и статистиката е доказала, че навсякъде по новопостроените и ремонтирани пътни участъци броят на нарушенията и инцидентите веднага нараства.
Разбира се, може и санкциите да станат още по-строги. Но глобите вече бяха повишени двойно, а кой знае каква разлика не настъпи. Може и трябва да се повиши и контролът по пътищата. Но няма как на всеки километър да се монтират камери и полицейски патрули. А и предупредени от колегиалното присветване с фаровете, всички минават бавно и тържествено покрай полицаите, след което „коридата“ отново започва с бясна скорост.
Пределът, отвъд който всички мерки са безсилни
Има много несвършена работа, има безброй пропуски и грешки, за които може да бъде критикувана държавата. Включително за липсата на ясна визия, за корупцията и популистката кампанийност в моменти като сегашния. Но критиките няма да помогнат, ако не признаем, че има предел, отвъд който всякакви мерки са безсилни. Парите, впрочем – също. Примерите от изминалата седмица го показват ясно.
Ловешкият участък от пътя за Варна е всъщност сред най-добрите и безпроблемни първокласни пътища в страната. Специално при Микре е трудно да си представим, че е възможно да се случи онова, което се случи. Нищо обаче не може да се направи, ако при съвсем ясни знаци и непрекъсната линия на пътя някой тръгне да изпреварва на завой при пълна липса на видимост.
Въпреки ясното ограничение на скоростта и пешеходната пътека, през седмицата ученик бе убит на разклона за Атия на пътя Бургас-Созопол. Затова сега там ще се полага шумяща маркировка и ще се градят „пасарелка“ и кръгово кръстовище. Може обаче и те да не помогнат. Всеки е виждал пешеходците, които „за по-бързо“ прескачат през мантинелите на скоростни пътища, вместо да минат по пешеходната пътека, на светофара или през подлеза. Показа го тези дни и случай в Пловдив: шофьорка с високо съдържание на алкохол в кръвта и с висока скорост влезе в „кръгово“ кръстовище, не можа да вземе завоя, прелетя над загражденията и тротоара и обърна автомобила си върху таван на стълбите в пешеходен подлез – чист късмет е, че не уби никого.
Пияните не бива да шофират, но нищо не може да им попречи, ако решат да го направят. Не бива да шофират и децата. Тази седмица в същия ловешки район 15-годишен шофьор, незнайно как сдобил се с кола, я блъсна в дърво, след като с „несъобразена скорост изгубил управлението“. Две деца загинаха, трето е в болница в тежко състояние.
Пътни инциденти ще има винаги. Понякога заради лошите закони или калпавата инфраструктура. Друг път просто заради технически проблем, миг невнимание или неблагоприятно стечение на обстоятелства. Но в изброените случаи причините са други: престъпна безотговорност, нереалистична самооценка, незачитане и агресия към околните, липса на възпитание, ниска култура и най-обикновена глупост. С други думи, става дума за манталитет, чиято промяна е много трудна, а понякога – дори невъзможна. Като при природно бедствие.
Делът на тази „порода“ шофьри може и да е малък, но причинените от тях щети са големи. Защото тези хора застрашават не само себе си, а и всички други на пътя. Впрочем, щетите от този манталитет могат да се забележат не само в статистиките на КАТ, но и в много други области на живота в България. Той се просмуква дори в управлението на държавата, от която очакваме да реши всички проблеми. Включително да се справи с „войната по пътищата“. И така кръгът се затваря.