Войната на Путин и българските колаборационисти
Путин води война в Украйна, а в България има негови колаборационисти – путинофили, които се изсулват от моралната позиция и се самолишават от елементарна емпатия към страданието на милиони убивани и прокудени.
От руската инвазия в Украйна всички вече сме разделени на приятели и врагове. Не само държавите, но и народите и техните отделни представители. Също като в политическата теология на известния теоретик на правото и политиката Карл Шмит (Carl Schmitt), който е бил и виден нацист. За него опозицията враг-приятел е в основата на политическото, включително в международен план, защото човечеството няма външни врагове. Е, след войната той е трябвало да признае, че може и да има вътрешни врагове на цялото човечество и те да бъдат третирани като нечовеци. В наказателен план това бяха нацистки индивиди, осъдени в Нюрнберг, но в морален – германците изобщо, станали за Шмит жертва на тази нова панчовечност.
Днешният кремълски нацист превърна руснаците в германците на Хитлер. Демократичният свят налага санкции не само на Руската федерация, на руски компании, но и на отделни граждани – диригенти, оперни изпълнители, спортисти. Дори неутрална Швейцария не е неутрална за санкциите.
В разделения от войната на врагове и приятели свят дори и чуждите сред своите стават врагове. Цели етноси се превръщат в потенциални терористи и саботьори. Дано не се повторят безумия като изолирането в в лагери за задържане в САЩ на 120 000 американски японци, повечето американски граждани, станало след нападението над Пърл Харбър.
Руснаците могат да освободят света и себе си
„Русия вече не съществува“, казва кинокритикът Антон Долин, главен редактор на сп. „Исскуство кино“, в прощалното си писмо при напускането на страната. И продължава: „Украинците имат шанс да се изправят от пепелта и руините, те ще станат по-силни и ще могат – ако искат – да забравят за преживените страдания. За нас няма нито възможност, нито право да забравим. Ние сме заклеймени“. А Богдан Прах, ректор на Католическия университет в Лвов, казва: „Няма повече такова понятие като „добри руснаци“.
Единствената възможност на руснаците да не бъдат заклеймени е да освободят света и себе си от деспотичната войнствена клика на Кремъл. Нещо повече, руснаците като суверен на ядрена империя имат по-големи задължения към света, отколкото народът на една неутрална Финландия или на една разделена отвътре натовска България.
НАТО не може да защити Украйна заради ядреното куфарче на Путин, не може да жертва целия свят заради една страна. Но онези наистина добри руснаци, които излизат на протести срещу войната, гарантирайки си арест, глоби и побои, не са достатъчно, за да свалят властта. И дали биха могли да бъдат, при положение че, по думите на Михаил Ходорковски, три четвърти от жителите на Русия никога не са пътували в чужбина и пак толкова се информират единствено от официалните медии. Но дали няма да излязат на улиците, ако санкциите опрат до кокала им? Коя е тази полиция и кои са тези служби, които могат да арестуват милиони?
А русофилите в България?
Ако свалят Путин и му вземат ядреното копче, ако си върнат правата и свободите и откъснат пипалата на олигарсите от огромните природни ресурси на страната, руснаците ще бъдат освободители на света и на себе си. Русофилите в България обаче ще си останат неосвободени, защото са путинофили. Такива са и левите, включително най-новите леви, в които бе надеждата за левица отвъд кремълския посткомунизъм.
В двете големи групи често са едни и същи хора. Това са колаборационисти на един съвременен нацистки режим. Хора, които се изсулват от морална позиция, жонглирайки с геополитически съображения. Хора, които се самолишават от елементарна човешка емпатия към страданието на милиони, обстрелвани, убивани и прокудени от домовете и от страната си.
Сега всеки, който е на страната на агресора, е негов съучастник. Вече не са валидни аргументите, които поставят моралната позиция в скоби, наличен е единствено изборът между добро и зло. Светът днес е черно-бял, разделен на нормални хора със съвест и на лукави нечовеци.
А България все се носи по течението
В България разделението е огромно, но поне не минава по фронтова линия, а санкции се налагат взаимно само в социалните мрежи. Това обаче никак не бива да ни успокоява. Утре светът, ако има свят, ще бъде по-добър и по-мъдър. Защото милиони хора и десетки страни ще са минали през чистилището на един прост избор, който рядко се случва в живота. От него ще са станали по-силни и по-мъдри.
И в Украйна, и на Запад, и дай боже – в Русия, повечето ще са станали по-човеци. За България няма да е никак сигурно. Защото едно голямо пихтиесто множество – дано не е мнозинство – ще е трупало агресия в снишаването да заобиколи моралния избор. Ще си останем нация без самочувствие, а бъдещето ни ще зависи от инерцията и късмета. Защото когато една нация не може да прави големи, но прости избори, по-сложните ѝ се случват, докато се носи по течението.