„Вирусът„, който уби и Милен Цветков
Живея до натоварен булевард в София. Чувам и виждам доста неща. Полиция с радари и камери няма. Почти всеки мотоциклетист се чувства длъжен да изцеди двигателя си до дупка и с неистов вой.
От КОВИД-19 в България са починали по-малко от 100 души, а и медицината вероятно ще се справи с епидемията. Друг “вирус” обаче изглежда неизтребим. България е държавата с най-висока смъртност на пътя в ЕС: 96 загинали на 1 милион жители за 2017 г . Само за второто полугодие на 2019 г., по официални данни, загиналите са 374 – или средно по около двама на ден.
Обществото настръхва от фрапантни случаи, като пътно-транспортното убийство на Милен Цветков на Великден. Но дни по-късно, след разхлабването на мерките срещу коронавируса и премахването на КПП-тата, произшествията дори се увеличиха.
Пушещи гуми, неистов мотоциклетен вой
Живея до натоварен булевард в София, където в един къс участък ще преминете покрай парк, болница, кино, две училища, дом за стари хора, спирки на метрото и РПУ. Дори денем двайсетина-годишни младежи с по-стари от тях германски коли дрифтят върху „зебрата” при зелен светлина за пешеходците. Ако не знаете: дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът нарочно извежда автомобила извън контрол чрез „презавиване“. Впрочем, неуспешните дрифтове оставят много и видими следи по ограничителните колчета. Нощем светофарите се превръщат в стартова светлина за “Бързи и яростни – София”, а почти всеки мотоциклетист се чувства длъжен да изцеди двигателя си до дупка и с неистов вой… Полиция с радари и камери няма.
Какви са причините за епидемията от смъртност на пътя?
Според доклад на новата Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, най-честата причина за катастрофи и смърт през втората половина на 2019-та е неспазване на правилата. Най-много са загиналите при навлизане в насрещното движение или отнемане на предимство, а най-много пешеходци на пешеходна пътека или спирка.
Лошите пътища
Докладът установява, че по пътищата липсват мантинели, а част от наличните не отговарят на стандарта. Липсва или е изтрита маркировката, а вместо боя “пластик” се използва акрилна, която трае по-малко. На доста места вертикалната сигнализация не съответства на пътната маркировка. Асфалтът също не е в добро състояние.
Бедността не е оправдание
Според статистиката, старите автомобили над 15-годишна възраст, които преобладават в България, вероятно са по-опасни. Но бедността не може да бъде оправдание, защото около 15 държави със сходни доходи на населението успяват да поддържат много по-ниска смъртност на пътя.
Така можем да сведем основните причини до две: безотговорни шофьори и безотговорни органи, които не поддържат пътищата, не контролират спазването на правилата и сякаш нямат волята това положение да се промени.
Какво спасява животи?
В много страни има добри примери и мерки, които намаляват смъртността и травматизма по пътищата, тъй че изобщо няма нужда да откриваме топлата вода. Приети са и редица международни документи, които задават необходимите стандарти. България не покрива препоръките на СЗО за законодателство поне по два параметъра: в страната са прекалено високи както прагът за употреба на алкохол, така и разрешената скорост.
Като организация на ООН, СЗО има разработено упътване наречено Save Lives. На първо място там е “Контрол на скоростта”. Тази мярка предвижда да се модифицират пътищата така, че да се успокои трафикът с помощта на кръгови движения, “легнали полицаи”, “шикани” и т.н. Натъквайки се на тези препятствия,
уличните състезатели няма да могат да карат бързо, дори да искат. А ако средната скорост бъде намалена само с 5%, това може да доведе до 30% по-малко фатални катастрофи. В противоречие с тази тенденция, както в София, така и в голяма част от българските градове новите улични ремонти разширяват улиците и скоростта реално се увеличава.
Отговорност и „хигиена“ – помагат не само срещу коронавирус
Общото между двата „вируса“ е, че се разпространяват заради липсата на лична и институционална отговорност, ако щете – и на „хигиена„. Мерките срещу безотговорните шофьори и мерките срещу коронавируса масово се възприемат като ограничаване на личната свобода. А свободата е преди всичко отговорност. Отговорност към собствения живот, към живота на близките и живота на всички в обществото.