„Видях двореца на Путин отвътре“
„Не знаех, че има и подземно хокейно игрище„, споделя пред ДВ екоактивистът Дмитрий Шевченко, проникнал в покоите на Путин през 2011-а година.
Новото разследване на Фондацията за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални е посветено на разкошен имот на брега на Черно море. Видеото „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп“ вече е гледано в Ютюб почти 70 милиона пъти. Изграждането на комплекса на площ колкото 40 княжества Монако е струвало 100 милиарда рубли (1,12 милиарда евро) и според разследването е било финансирано от държавните компании „Роснефт“ и „Транснефт“ на близките до руския президент бизнесмени Игор Сечин и Никлай Токарев. Природозащитниците от години наблюдават обекта, а някои от тях дори са го виждали отблизо. Сред тях е ръководителят на екологичната организация „Civic Initiative Against Environmental Crime“ Дмитрий Шевченко. ДВ разговаря с него:
ДВ: Г-н Шевченко, научихте ли нещо ново от разследването на Навални и какво?
Д. Шевченко: Новото за мен беше това, че комплексът разполага с подземна зала за хокей на лед. Другото ни беше известно. Разследването на Навални обаче е първият опит за систематизиране на цялата информация за този обект. Особена похвала заслужават колегите за това, че са осветлили всички вериги на финансирането му, чиито пътища се пресичат, както и за това, че са разкрили подставените фирми.
ДВ: Били сте на строежа през 2011-а година. Какво Ви отведе в „Двореца на Путин„?
Д. Шевченко: Наблюдаваме обекта още от 2004-а година, откакто съществуват планове за неговото застрояване, защото там се унищожават девствени иглолистни гори. След разкритията от 2010-а година на бизнесмена Сергей Колесников, че там строят нещо за президента Путин, решихме да се запознаем отблизо със ситуацията. Тогава обектът не беше особено охраняван, ние изобщо не сме се крили и никой от работниците не ни обърна внимание.
Чак когато ни забелязаха от Федералната служба за охрана на Руската федерация ФСО (службата, която охранява президента), трябваше незабавно да преустановим заснемането. За щастие бях скрил една карта със снимки на обекта в обувката си. Охраната не знаеше какво да прави с нас и се обадиха на полицията, както и на граничните власти (незнайно защо пък на тях). Появиха се и огромен брой сътрудници на една частна охранителна фирма, които пред очите на полицаите конфискуваха всичките ни лични вещи.
ДВ: Какво успяхте да видяхте?
Д. Шевченко: Цялото централно крило, главния вход към двореца и тази негова страна, която гледа към морето. Направи ни впечатление, че при централния вход цялата гора е била изсечена и на нейно място е изграден пищен парк. Сградата е замислена така, че да не се вижда от морето. След това успях да вляза в едно помещение, което във филма на Навални е наречено „Aqua-Disco„. Там имаше фонтан и плувен басейн.
ДВ: Знаехте ли за кого е предназначена резиденцията, когато решихте да я заснемете?
Д. Шевченко: Знаехме отлично къде се намираме. Изненада ни това, че първо се появиха хора от ФСО. Официално имението се водеше частна собственост, а въпросът ни какво правят тук хора от тази служба, остана без отговор. Изненада ни и големия брой строителни ръководители от чужбина, които се намираха на обекта. Щом започна разправията с хората от ФСО, при нас дойде човек, който говореше на руски с италиански акцент, за да ни каже, че присъствието ни на обекта е незаконно и нямаме право да снимаме. След това частните охранители ни конфискуваха всичко, а цялата операция се ръководеше от един човек, за когото по-късно разбрахме, че е от Балканите.
ДВ: Имаше ли някакви последици за Вас това посещение?
Д. Шевченко: Строителите бяха сравнително спокойни, но те изглежда не очакваха посетители и не знаеха какво да правят с нас. След като ни конфискуваха вещите, бяхме отведени в полицейския участък в близкото село Дивноморское, където подадохме писмена жалба за извършената кражба. На другия ден един полицай ни се обади да ни информира, че вещите ни били открити случайно в една гора. Разбира се, сред тях липсваха носителите на данни. Целият случай беше потулен. Когато по-късно моят колега Сурен Газарян отново отиде до двореца и се опита да стигне до плажа, беше заплашен със съд, поради което се наложи да напусне Русия.
ДВ: След 2011 година ходили ли сте и друг път до „Двореца на Путин„?
Д. Шевченко: Не съм влизал в комплекса, но наблюдавахме какво се случва около него. Цял участък от крайбрежната ивица беше обявен за забранена зона, виждал съм как гранични служители разгонват хората от плажа. Беше им наредено да си приберат палатките, личните им данни бяха записани. По-късно разбрах от медиите, че всичко това е било, защото яхтата на Путин „Олимпия“ се е намирала в района – очевидно по това време той е пребивавал там.