В една градина се родила чудна и прекрасна роза, ослепителна и красива, с нежни листи и красиво тънко стъбло. Всеки минувач спирал и се възхищавал на красивата червена роза. Тя била заобиколена от много други цветя – маргаритки, невенчета, божури. Но те били някак си долу в низкото и тя ги гледала от пиедестала на собственото си величие. От време на време казвала: – Някой ден ще ме открият… Меч…тая да не съм сред вас. Вие сте обикновени, а аз – не. Вие сте красиви, но аз съм неповторима.
Маргаритките шепнели: – Розичке, ние ще тъжим за теб. Божурите дори не се впечатлявали от казаното от нея. Престрували се на безразлични. Невените – оранжеви и огнени възмутително поклащали главички: – Недей така, Розичке! И ти си цвете като нас. Стой при нас в градината и не се възгордявай. – Но аз не искам да съм тук! Искам да съм специална. Подухнал вятър. Разнесъл аромата на цветята. Ароматът на розата бил най – прекрасен. Преминала една девойка. Видяла красивата роза и я откъснала. – Това е моето цвете, казала тя и го закичила в косите си. Отишла на бал и там танцувала цяла нощ. Момичето изпъквало с красивата си бяла кожа, бадемови очи и дълги прекрасни смолисти коси, в които била закичена розата. Танцувала тя огряна от луната. Розата в косите и се чувствала най – специалното цвете на света. Тази нощ била неповторима за розата и тя тръпнела от щастие. Един момък поканил красивата девойка на танц. Призори, преди да се разделят той помолил своята избраница да му подари нещо ценно за спомен. Тя свалила розата от косите си и нежно я целунала. Подавайки му цветето изрекла: – Когато гледаш розата, ще мислиш за мен, а когато докоснеш лицето си с нея, сякаш моите устни те целуват с безкрайна нежност… Така мечтата на розата се сбъднала. От обикновено градинско цвете тя се превърнала в символ на Вечната и Чиста Обич!
Вечната и Чиста Обич!
