През 2018 г. – Великден в България ще бъде на 8 април & Великден в Рим 1 април 2018
През 2019 г. – Великден в България ще бъде на 28 април & Великден в Рим 21 април 2019
През 2020 г. – Великден в България ще бъде на 19 април & Великден в Рим 12 април 2020
Наближава най-светлият християнски празник Възкресение Христово. По традиция на този ден трапезата ни трябва да е подредена с писани великденски яйца, козунаци, курабии и агнешко месо. Великден е един от най-красивите християнски празници. С удоволствие украсяваме домовете си, боядисваме яйца в най-причудливи окраски и по детски се радваме на всяко по-шарено яйчице.
Светът се обновявя чрез ново възкръсване. Възкресете душата си освободени от ежедневното битуване, сливайки я в този ден с природата на България или се отдайте на неподправените емоции.
Великден – празникът на празниците за всички православни християни, който прославя прехода към вечността.
Великден е празник през пролетта, които ни карат да погледнем на света с добри очи и да открием, че красивото и доброто хармонизират в живота, че те могат да са част от всички нас и така ще бъдем благословени и по-добри и хуманни. Защото в днешния забързан ден, забравихме за човешките ценности и за това, че трябва да се обичаме и уважаваме.
Основен елемент на Великден са ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА. Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани “писани”, шарени, перашки, кадънки, китанчета и др. За художественото изписване се прилага различна технология – орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е в червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича благословия (или му бае) за здраве и жизненост; “Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден”. “Да си червен(а) като Великденско яйце”, “Да си здраво, бяло и червено”.
Великден в българските традиции
Възкресение Христово принадлежи към най-светлите и почитани празници сред православните християни. Всеки човек го преживява и усеща по много индивидуален начин, но винаги свързва този ден с радост и вяра.
Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.
На Велики Четвъртък се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България; великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни.
Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с “Христос Возкресе”. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.
Великденските козунаци
Великденските козунаци са изместили някогашните български обредни хлябове. Но все още по селата се прави и традиционният “яйченик” – голям кръгъл хляб с вградени цели яйца. В този основен Великденски хляб се поставят толкова цели яйца, колкото членове има семейството. За мъже и момчета – бяло яйце, а за жени и момичета – червено. Така хлябът събира символично мъжкото и женското начало, за да подсили оплодителните сили на природата и човека през пролетта. Този хляб се поставя в центъра – най-почетното място – на празничната трапеза. Той носи послание за здраве на цялото семейство. По правило не се реже, а се разчупва на толкова къса, колкото са насядалите на трапезата възрастни и деца.
Обичаят е такава обредна трапеза с яйченик да се прави два пъти на Великден. Първата е сутринта – след връщането от Великденска служба в църквата. Тогава всички заедно отговяват от Великите пости. А втората трапеза се прави за празничния обед и е най-пищна. На нея задължително се слагат първите зелени зеленчуци и печено месо. Има старинен обичай на трапезата да се слага и още един обреден хляб. Неговата форма или пластична украса е кръг с отворени краища, извити навътре – към центъра на хляба. Така хлябът ще привлече към дома благоденствие. Този хляб има и още един сакрален смисъл. Той се поставя на трапезата така, че отворът да е обърнат към вратата. А вратата се оставя отворена през целия ден на Великден.
Поверието е, че така насядалите около празничната трапеза ще се свържат с близките от отвъдното, които покровителстват живите и дома. Отворената врата е също знак, че всеки гост е добре дошъл на празничната трапеза. Има традиция да се правят и малки обредни хлебчета с название “кукла” или “колак” (с или без вградено яйце). Те имат спираловидна форма, символ на вечното движение и обновление на живота. Даряват ги на децата и близките по време на празничните гостувания в по-широкия роднински кръг.
Някога Великден се огласял от обредни песни. Те започвали около празничната трапеза. Момите пеели и по пътя. А после продължавали на голямото Великденско хоро. То събирало всички за всеобщо веселие. Празнуването продължавало от три дни до цяла седмица след Великден. Това е най-големият и най-почитан празник през годината в българската традиция.