Продукти
за тестото:
2 кг брашно (тип 500);
10 яйца; ½ литър прясно;
125 гр. краве масло;
500 гр. бяла захар;
1 чаена чаша олио за измесване;
1 кубче прясна мая (50 грама) или 1 пакетче суха мая (10 грама) – прясната мая е за предпочитане според ФХСБ; Кората на 1 лимон;
1 супена лъжица ром или коняк.
за плънка:
за плънка:
Счукани орехи; стафиди; мармалад; локум и всякакви традиционни ядки (на някои места се слагат фъстъци, но съчетанието на козуначеното тесто с фъстъци не е най-подходящо, предупреждават от ФХСБ; възможно е да се сложи и шам-фъстък, но той не е традиционна българска ядка).
Начин на приготвяне
Замесване: Маята се разбива заедно с едно от десетте яйца, прибавят се 2 супени лъжици захар (от 500-те грама) и щипка сол. Добавя се и малко (около ½ чаена чаша) леко затоплено прясно мляко, както и част от брашното. Замесва се, докато се получи каша с гъстотата на палачинково тесто (или гъсто колкото боза). Съдът с това тесто се завива с хавлиена кърпа и се оставя да втаса 15-20 минути на топло в помещение с температура 24-26 градуса докато тестото увеличи обема си и изпълни целия съд. В това време се разбиват 8 от яйцата с останалата захар и разтопеното краве масло (маслото трябва да е втечнено, но не горещо, за да не се пресекат яйцата). Съединяват се двете смеси (втасалата и яйчената) в един по-голям общ съд като се разбъркват. От ФХСБ предупреждават, че е добре съдът да е пластмасов или тръстиков, а не метален, за да не охлади сместа. Прибавя се към сместа кората на един настърган лимон заедно с коняка/рома и се разбърква.
Предварително пресятото брашно и оставено на стайна температура започваме да прибавяме бавно към сместа и да омесваме, като топим ръцете си в затопленото олио. Лека-полека започваме да измесваме като постепенно прибавяме останалото брашно.
Тестото трябва да стане гладко, еластично, да има много въздушни балончета в него, сочат от ФХСБ. Характерно е, че козуначеното тесто е голямо като обем и леко като тегло.
При това състояние на тестото, вече можем да се оформи на късове в размер от по 300 грама – максимум 500 грама. (забел. повечето традиционни кексови съдове, използвани от българските домакини, поемат точно 300 гр. от козуначеното тесто) Късовете се правят на топки и се оставят на дървена плоскост около 15-20 минути, покрити с намазнено домакинско фолио (или лека кърпа, за да не нарани козунака) След като престоят, късовете се оформят на рула, охлювчета или се сплитат на плитка като в тях се поставя съответната приготвена плънка (във всеки от късовете може да се постави различна плънка, или комбинация от плънки).
Готовите козунаци се поставят в предварително намазани с масло (не олио) и поръсени с брашно дълбоки форми за печене.
Височината на тестото във формите не трябва да бъде повече от една трета от височината на съда.
Съдовете с тестото се оставят да втасат на топло до увеличаване на обема на тестото два пъти (или почти догоре на съда).
Като втасат, се намазват с разбито яйце (много леко – за предпочитане с четка) и се поръсват обилно със захар.
Съдовете с козунаците се слагат в предварително нагрята до 200-210 градуса фурна и се пекат 30-40 минути.
Фурната не се отваря в първите 15 минути, а когато се вижда, че козунаците образуват златисто-кафява коричка, температурата на печката се намалява до 180 градуса. (междувременно козунакът вече е образувал корона и е увеличил обема си близо два пъти).
След 30-ата минута се проверява с дървена клечка кога козунакът е готов и се вади от фурната.
Готовият горещ козунак се намазва върху коричката по желание със студен гъст захарен сироп за блясък.
Козунакът се оставя да се охлади и е готов за консумация.
От ФХСБ допълват, че макар това да не е традиционен български метод, може при желание да се сложи върху кората и бял захарен фондан. Целият технологичен процес на приготвяне на добър козунак се извършва в помещение с поддържана през цялото време по-висока от обичайната температура – 24-26 градуса. Добре е продуктите, вкл. и яйцата, да са оставени около 10 часа преди започването на процеса на стайна температура. Изключително важно за приготвянето на добър козунак е нито един продукт или съд да не е охладен. Мариана Кукушева, председател на Федерацията, посочи и някои белези, по които може да се познае хубавия и добре приготвен козунак, независимо дали е домашно приготвен или закупен. Ето най-важните от тях:
Предварително пресятото брашно и оставено на стайна температура започваме да прибавяме бавно към сместа и да омесваме, като топим ръцете си в затопленото олио. Лека-полека започваме да измесваме като постепенно прибавяме останалото брашно.
Тестото трябва да стане гладко, еластично, да има много въздушни балончета в него, сочат от ФХСБ. Характерно е, че козуначеното тесто е голямо като обем и леко като тегло.
При това състояние на тестото, вече можем да се оформи на късове в размер от по 300 грама – максимум 500 грама. (забел. повечето традиционни кексови съдове, използвани от българските домакини, поемат точно 300 гр. от козуначеното тесто) Късовете се правят на топки и се оставят на дървена плоскост около 15-20 минути, покрити с намазнено домакинско фолио (или лека кърпа, за да не нарани козунака) След като престоят, късовете се оформят на рула, охлювчета или се сплитат на плитка като в тях се поставя съответната приготвена плънка (във всеки от късовете може да се постави различна плънка, или комбинация от плънки).
Готовите козунаци се поставят в предварително намазани с масло (не олио) и поръсени с брашно дълбоки форми за печене.
Височината на тестото във формите не трябва да бъде повече от една трета от височината на съда.
Съдовете с тестото се оставят да втасат на топло до увеличаване на обема на тестото два пъти (или почти догоре на съда).
Като втасат, се намазват с разбито яйце (много леко – за предпочитане с четка) и се поръсват обилно със захар.
Съдовете с козунаците се слагат в предварително нагрята до 200-210 градуса фурна и се пекат 30-40 минути.
Фурната не се отваря в първите 15 минути, а когато се вижда, че козунаците образуват златисто-кафява коричка, температурата на печката се намалява до 180 градуса. (междувременно козунакът вече е образувал корона и е увеличил обема си близо два пъти).
След 30-ата минута се проверява с дървена клечка кога козунакът е готов и се вади от фурната.
Готовият горещ козунак се намазва върху коричката по желание със студен гъст захарен сироп за блясък.
Козунакът се оставя да се охлади и е готов за консумация.
От ФХСБ допълват, че макар това да не е традиционен български метод, може при желание да се сложи върху кората и бял захарен фондан. Целият технологичен процес на приготвяне на добър козунак се извършва в помещение с поддържана през цялото време по-висока от обичайната температура – 24-26 градуса. Добре е продуктите, вкл. и яйцата, да са оставени около 10 часа преди започването на процеса на стайна температура. Изключително важно за приготвянето на добър козунак е нито един продукт или съд да не е охладен. Мариана Кукушева, председател на Федерацията, посочи и някои белези, по които може да се познае хубавия и добре приготвен козунак, независимо дали е домашно приготвен или закупен. Ето най-важните от тях:
1. Добрият козунак има голям обем и малко тегло.
2. Добре изпеченият козунак има златисто-кафява коричка.
3. Добре замесеното тесто на козунака се познава по това, че когато се разчупи, козунакът се къса на характерни дълги влакна (конци).
4. Удоволствието от истински традиционно вкусния козунак е, като го опиташ, да ти създаде усещането, че се разтваря в устата като захарен памук.