В името на властта – другото е фон
Защо Корнелия Нинова не подаде оставка. БСП е арена на вътрешнопартийни борби. Но това едва ли може да се нарече криза на идентичността, защото вътъкът на БСП не е социалдемократически, а проруски.
Корнелия Нинова ще води БСП и на местните избори. После – после пак ще ѝ искат оставката. Но на приключилия на Петдесетница 49-ти конгрес на българските социалисти председателката на социалистите не подаде обещаната оставка, за което я подкрепиха 535 делегата, 27 гласуваха против и 11 се въздържаха. Въпреки че форумът утвърди ръководната ѝ роля, това едва ли ще доведе до победен прираст на избиратели за БСП. Но поне няма да отслаби партията още повече с козни за лидерския пост.
Формално Нинова нямаше за какво да подава оставка – на европейските избори БСП, твърдо втора, увеличи гласовете си с 50 000 спрямо евровота през 2014 г., има един евродепутат повече от предишните четирима и прираст на гласове в София, Пловдив-град, Варна и др. Противниците ѝ в партията обаче решиха, че БСП е изгубила „спечелени избори“, а Корнелия Нинова обяви, че ще подаде оставка. Завъртяха се имена в залаганията за нов лидер на социалистите или за някакъв временен шеф до местния вот наесен. Но всичко мина по сценария на партийното ръководство – с делегати, горещо увещаващи лидерката да не напуска поста, с пламенно слово на самата лидерка.
Така оставката се оказа „пунта мара“ (в стилистиката на премиера Бойко Борисов). Но с хода си Нинова печели време – за себе си и за избраното от нея ръководство, и демонстрира, че има зад гърба си подкрепата на партията и редовите симпатизанти.
Голямата цел са местните избори
„Поемам имиджови щети, но предпазвам партията от загубата на местни избори„, мотивира решението си председателката на БСП. В същия ден получи и подкрепата на президента Румен Радев – „г-жа Нинова знае какво прави и носи отговорност за своите постъпки!“ Но държавният глава подчерта и колко е важно за България да има „сплотена политическа опозиция”, тъй като „липсата ѝ ще бъде пагубна за нашата демокрация“.
В президентските думи прозира една от разделителните линии между Нинова и вътрешнопартийната опозиция в лицето на Георги Гергов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Красимир Янков, Георги Пирински, а вече и Румен Овчаров – отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ. Това „крило“ е диалогично с управляващите. Дотам, че в някои среди се дискутира идеята за „споделен кмет на София“ в лицето на Мая Манолова, както и други планове.
Позициите на управляващите в столицата са поразклатени (също и на други места), и това би било удобна формула. От друга страна БСП никога не е печелила в София.
Всъщност формулата е „независим кандидат с подкрепата на…“ Именно социалисти от вътрешнопартийната опозиция лансират името на Манолова, пречистена от партийното си минало чрез позицията на омбудсман, за този пост. Някои от тях я подкрепяха още като кандидат за президент от БСП.
С тезата, че би била чудесна като независим кандидат – „и нека партиите не я задушават в обятията си“, излезе по една телевизия и бившият президент (2002-2012 г.) Георги Първанов. А самата Манолова даде да се разбере, че партийно издигане и кандидатиране са „абсолютно неприемливи” за нея. С Нинова, начело на социалистите, тези планове няма да проработят. Нито другите – за приобщаване и „подаване на ръка“ от БСП на създадената от Първанов партия АБВ например – които бяха блокирани още за европейските избори.
В името на властта – другото е фон
На пръв поглед продължаващите вече две години разпри в БСП изглеждат като борба на недоволната партийна номенклатура, която Нинова „пенсионира“ от ръководството на „Позитано“ 20.
Някои анализатори смятат, че сега му е времето за идейни и идеологически дебати – поради факта, че БСП, ръководена от Нинова, изрази по отношение на Истанбулската конвенция и мигрантите позиции, различни от тези на европейската левица, обединена в ПЕС. В действителност такива дебати не се водят, но отдалечаването на БСП от ценностите на европейската левица и приближаването към консервативните политики е факт. Този процес едва ли може да се нарече криза на идентичността, защото от стотина години насам вътъкът на БСП не е социалдемократически, а проруската ориентация не се променя, независимо кой управлява на „Позитано“ 20 (също като в българската енергетика).
Не се говореше за идеи и вчера, на конгреса. В анализа за изборната загуба се чу критиката, че идеите и ценностите на социалистите не стигнали до хората. Ако изобщо е имало такива, те бяха потопени от говоренето за управленската корупция на водача на листата на БСП Елена Йончева – отбелязано също като недостатък на кампанията.
Чуха се и предупреждения, изречени от лидерката Нинова, към „тези бизнесмени, които отвън искат да се бъркат в партийните работи – наиграхте се, затворете си портфейлите!”, и към заговорниците – да не бързат да делят наследството. Това са фрази за вътрешнопартийна употреба. За външнопартийна очакваме от социалистите да дефинират целите за местните избори – защото сега нямат управленско присъствие в нито една голяма община. При ниския старт, от който тръгват, всеки спечелен кмет и общински съветник ще се брои за плюс. Що се отнася до формулите „независим с подкрепата на…“ те са си „пунта мара„.