В Европа постепенно ги забраниха, но пак се продават
Групови излети до Рила – над Говедарци, а през лятото и на Мальовица – в търсене на халюциногенни гъби e мода сред по-младите софиянци. Те ядат сурови гъбите, известни още като “вълшебни”, направо там, на поляните. Сезонът вече поприключи, защото след застудяването гъбите са рядкост, но някои продължавата да обикалят там на групи.
Гъбарите не се интересуват от тези гъби, а само хора с отношение към този вид “пътувания”. Trip – пътуване – така на английски жаргон се казва, когато взимаш халюциногенни гъби. Това съвпада по смисъл с пътуването до планината, екскурзия и др.
“Така е най-гот, там сред природата да се надрусаш, а не затворен в някой апартамент”, казва Георги С., 19-годишен софиянец.
Гъбите са от рода псилоцибе. У нас растат само два вида от тях, единият се намира там, на Рила на по-голяма надморска височина. Дозата е 20-25 гъби, казват редовните екскурзианти, но някои взимали двойна доза, до 50 гъби, за да получат по-силни халюцинации.
Опасно ли е това и кои са тези гъби?
Това е цяло семейство от рода Псилоцибе (Psilocybe). Наричат ги още „вълшебни” гъби. Съдържат алкалоидите псилоцибин и псилоцин, които имат наркотично действие и предизвикват халюцинации. В българския жаргон навлиза и галеното наименование на гъбите “псилоцибинки” – както челадинки, на които приличат. Или ги наричат просто “гъбки”.
У нас расте със сигурност поне един от видовете на гъбите псилоцибе – Psilocybe semilanceata, наричана на английски Liberty Cap – Шапка на свободата (за разлика от Шапка на смъртта, както наричат зелената мухоморка). Има потребители на тези гъби, които твърдят, че са виждали у нас да растат и други видове псилоцибе, но не е доказано.
Според справочниците България попада в картата на разпространенине и на гъбите Psilocybe cyanescens, които на външен вид са доста различни от Psilocybe semilanceata (виж илюстрациите). На цвят са подобни, но вторите са с доста по-широка шапка, нагъната като юфка, растат на по-късо стъбло (пънче) и имат широки пластини под шапката. Точно те са по-малко познати и търсени у нас.
Халюциногенните гъби са едни от най-широко достъпните и използвани наркотици за забавление, които се продават и по интернет. Известни са и като психеделични. Някои от тях са твърде силни, дори и за тези, които имат голям опит в употребата на наркотични вещества.
Обикновено се изсушават (цялата гъба със стъблото), стриват се на прах и след това се консумират. Количеството, което обикновено се приема, е 1 г за начинаещ и 2 г за такива, които вече са консумирали.
Гъбите псилоцибе нямат смъртоносно отровен двойник, но самите те са класифицирани по справочниците като отровни. Някои справочници ги означават със знак с череп и кости, макар и не като смъртоносно отровни. Други справочници използват за означението им знак за психоактивна гъба, без да пишат, че е отровна.
Psilocybe semilanceata най-много наподобяват челадинки на форма и цвят. Има и други подобни на външен вид гъби, които са слабоотровни и също имат наркотичен ефект. Но у нас не са описани добре какви точно растат, защото експертите пишат по справочниците предимно за ядливите гъби и техните отровни двойници.
Факт е само, че някои от хората, които са яли такива гъби в планината, са се оплаквали от повръщане и разстройство, с по-слаби или не толкова приятни халюцинации. Възможно е да са яли и други подобни гъби, не точно от вида Psilocybe semilanceata.
Иначе из София тези гъби се продават по 25-30 лв. за 20-25 гъби, казват екскурзиантите. Някои камбинират гъбите с алкохол или с цигара марихуана, или някакви хапчета. Но смесването не винаги води до добър ефект, признават изпатили.
Много от екскурзиантите прекаляват с дозата гъби и попадат в “Пирогов”. Там вече са постъпвали много младежи с повръщания и диарии, като заедно с това ги друсат халюцинации. Някои създават проблеми като тичат голи из болницата.
“Един на сутрешната визитация твърдеше, че е Батман”, разказва една от сестрите в токсикологията. “Като си Батман, защо си все насран?” – питала го сестрата.
Гъбите псилоцибе е възможно да се объркат с други подобни гъби, които са слабо отровни и предизвикват диарии и повръщане. И самите халюциногенни гъби могат да предизвикат повръщане, всичко зависи от дозата.
В Европа постепенно ги забраниха, но пак се продават
Гъбите се продаваха до неотдавна свободно в някои европейски страни – Германия, Испания, Ирландия, но постепенно в последните няколко години там е въведена забрана за търговия с тях. Но не са криминализирани, тоест не се смята за престъпление притежанието им и употребата им.
В САЩ, Франция и Великобритания те са забранени по-отдавна, заради съдържанието на наркотично активните алкалоиди – псилоцибин и псилоцин.
Последна в Европа Холандия забрани за продажба тези гъби през 2008 г., но те и досега се продават в кофишоповете в Амстердам и др. градове. Трудно е да се каже какви видове забрани и как се въвеждат там, щом гъбите присъстват в кофишоповете. Първоначално в Холандия е въведена забрана да се продават сушени, после – и сурови.
Правителствата на европейските страни едно след друго приемат закони, които забраняват продажбата на “вълшебни гъби”. Гъбите-халюциногени остават свободно достъпни в Нова Зеландия.
В Холандия се стигна до забрани след поредица от инциденти с туристи. Както е известно поради по-свободния режим за наркотични вещества там, страната се посещава от хора от цяла Европа. Има няколко инцидента при употреба на гъби, завършили със смърт. Общественото мнение там беше възбудено най-много от случая със 17-годишната французойка, която се самоуби, скачайки от мост, след консумация на предизвикващите халюцинации гъби през март 2008 г.
Защитниците на толерантното отношение на Холандия към леките наркотици се опасяват, че забраната няма да спре консумацията на “вълшебните гъби”, а само ще я насочи към нелегалния пазар и потребителите пак ще купуват желаните от тях халюциногенни гъби, но без информация за дозата или риска. Това само ще стимулира продажбите на уличните дилъри.