В България: шумът, който убива
Близо една трета от населението на България е изложена на силен шум с произход пътен трафик. Има закони, целящи ограничаването на децибелите, но те не се спазват. Сякаш властите са глухи. Така е по улиците на България.
За вредата от шума има множество изследвания и доклади – например на Световната здравна организация или на структури на ЕС. Срещу шума се борят и правителството, общините и дори районните здравни инспекции – но май само на хартия.
Според доклада за шумово замърсяване на околната среда на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за 2020 година, приблизително 113 милиона европейци са засегнати от дългосрочно излагане на шум от трафика от поне 55 децибела (dB(A)). ЕАОС изчислява, че годишно в Европа подобно излагане на шум причинява преждевременната смърт на 12 000 души и допринася за 48 000 нови случаи на исхемична болест на сърцето. Според агенцията, 22 милиона души страдат от високи нива на хронична раздразнителност, а 6,5 милиона – от сериозни хронични смущения на съня. Като основен източник на шум агенцията посочва трафикът по улиците – автомобили, мотоциклети, камиони.
Как е в България?
Според данните в доклада, почти 29% от градското население в България са изложени на шум от над 55 децибела с произход пътен трафик. Това поставя България на трето място след Кипър (49.2%) и Швейцария (30.6%).
В България приетите норми за пределно допустимите нива в жилищни зони са до 50-60 децибела. Ако обаче погледнем звуковата карта на София, ще видим, че по натоварените булеварди нормите са превишени. И то значително. На бул. „Тодор Александров„, който преминава през жилищна зона през цялото си протежение от ЦУМ до Люлин, дневните стойности от трафик са 75 dB, а нощните – 70 dB. Подобни са стойностите и по „Цариградско шосе“ и бул. „България„. Трябва да се отбележи, че нощем трафикът намалява, но и малкото преминаващи превозни средства произвеждат твърде много шум. Експеримент с инсталирано приложение на смартфона за измерване на шума показва, че преминаването на единичен моторист с подадена газ или уличен „състезател“ с автомобил със звучащо „спортно“ изпускателна система произвеждат шум, който е много по-висок от 80 dB. Този шум се смята за трайно увреждащ слуха.
Закони има, но не се спазват
Поне два закона – за шума и за движението по пътищата, забраняват шумните мотоциклети и автомобили. На практика обаче никой не следи за това дали превозните средстват превишават шума. Според закона за движение по пътищата, „лицата, които стопанисват пътищата„, трябва да осигурят условия, за да няма шум. Същият закон изисква при преминаване на годишен технически преглед да се проверява нивото на шума и изправността на шумозаглушителните устройства на превозното средство. Това обаче не се прави нито при първа регистрация от КАТ, нито от частните пунктове за преглед. Причината е, че нито едно от двете места не разполага с апаратура за измерване на шума. В наредбата за техническите прегледи пише, че оценката е субективна и извършващият прегледите трябва да потърси специализирана лаборатория. Това обезсмисля предвидените санкции за причинителите на шум.
Как е в Германия?
Преди няколко седмици Берлин започна инициатива за ограничаване на шума, причиняван от мотоциклетите. Федералното правителство е призовано да ограничи нивото на шума на всички нови превозни двуколесни средства до максимум 80 децибела.
Предвижда се плицейските служители да имат право незабавно в случай на сериозни нарушения да конфискуват моторите на място.