Образователната ни система ражда безработни висшисти.
„Учи, за да не работиш!“- в буквалният си смисъл, тази максима намира широкото си приложение в България.
Дали ние грешно я разбрахме или умишлено влагаме удобен нам смисъл, на това ще отговорят поколенията, но достатъчно е само да погледнем статистиката.
Повече от 40% от българите се оказват функционално неграмотни. Всяко 7 дете отпада от образователната система. Ние родихме работещия-беден и сложихме парадоксални критерии пред 19-годишните младежи, като унищожихме възможността за намиране на препитание. Диплома, стаж, препоръки, възраст до 35г! Ако някой все пак е успял да вземе лелейната диплома, следващото ограничение, което трябва да преодолее е стаж, или поне препоръки. Деветнайсет годишният младеж, не отговаря на тези изисквания, следва Бюрото по труда и „Очаквайте обаждане.“.Парадоксите продължават, защото, когато 19-годишният младеж придобие стаж (или изучи университет) и вземе препоръки, той вече е на 35. Никой не обръща внимание на лични качества и придобити умения. И така, образователната ни система, всеки път ражда ново поколение безработни, които в последствие тежат, като воденичен камък, на врата на държавата.
Запитваме се, защо караме децата си да изучават системата, от която ние самите сме толкова недоволни? Защо умишлено ги вкарваме, в коловозите на собственото си мислене, караме ги да осъществяват нереализираните ни мечти, когато ние самите не постигнахме нищо, освен „работещия беден“. Защо у нас не изневеряваме на принципа, че някой трябва да ни(ми) намери работа, а отхвърляме възможността ние самите да станем работодатели. Но само се запитваме, почти никога не действаме! Всъщност, нещата в България не винаги са били такива. Имали сме Златен век, имали сме Кирил и Методий, имали сме загубени войни, но нито една загубена битка, има ли сме три морета и достойни пълководци, имали сме специалисти и инженери, чиито трудове се използват и до ден днешен в целия свят, създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация. Какво се промени и защо, кой е отговорен-това историята ще напише. Това, което ние сме длъжни да напишем е, какво постлахме на следващото поколение и когато поискаме нещо от бъдещето, какво минало оставихме и имаме ли право на желания! Може би грешката на системата е неправилно поднесената информация(или въобще нейната липса) „Информация- понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.. Информацията представлява налично, използваемо знание. но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.“
Как ви се струва това обяснение? Сигурна съм, че го разбрахте, но колко пъти трябваше да го прочетете?.Обаче „Купих си флашка с 8ГБ памет“- се разбира мигновено и съдържа в себе си горното обяснение! Все пак, най-скъпото нещо на този свят е информацията. Светът е толкова динамичен и променлив, че реабилитирането ни и оцеляването в него зависят от това, колко бързо и как разбрахме поднесената информация.(но това е тема на друг разговор). Всъщност, интернет кoмуникациите, направиха хартиения носител почти безсмислен, в т.ч. и учебниците. (Ако родителите учеха с децата си,щяха да разберат, че в България няма АЕЦ“ Козлодуй“ и че задача по математика за 2-клас, затруднява с решението си вишисти).
По настоящем образователните институции в доминиращата система са места за пропаганда и налагане на ценностите и идеологиите на тази система, които подготвят кадри за пазара или държавната администрация, а не стимулират развитието на личността..
Поради тази причина:
2% са хората, които управляват ресурсите, 18% е администрацията, 80% – работещи-бедни
„Държавата отне златен медал на дете, защото не е посещавало училище!“
Това загласие шокира българите повече от колкото „хулиганинът“ Волен Сидеров. 15-годишният Лъчезар Маринов от Смолян, е печелил всички възможни турнири по информатика, с максимален брой точки. Миналата година, печели златен медал от национално състезание под егидата на МОН. Само след няколко дни обаче, държавата си взима медала, т.к. момчето никога не е ходило на училище, а се е образовало, вкъщи с майка си! Според Закона за народната просвета родителите, чиито деца не посещават задължителна детска градина и училище, плащат глоба от 20 до 100 лв., а при повторно нарушение – 50 до 250 лв. Според майката на момчето обаче, днешните училища не само деморализират, но и провокират агресията у децата и убиват всички гордости и национални ценности. Държавата отне медала на дете, което посочи „бъгове в системата“. Но роди следващия хакер, който утре ще работи против нея, а не за нея!
Да си припомним някои примери на Запад. Уилям Хенри Гейтс III (Бил Гейтс), прекъсва обучението си в „Харвард“ и на 19г. създава „Майкрософт“, Марк Зукърбърг казва „Хубаво е да нарушаваш някои неща, за да ги направиш по-добри“. Напуска Харвардския университет, защото лекциите били прекалено скучни, искал повече практика, а не теория. Създава Фейсбук-социалната мрежа, която спокойно можем да наречем свой виртуален дом. След години се връща в Харвард, но не за да завърши, а за да търси нови таланти. Стив Джобс, осиновен още като пеленаче, изкарва само един семестър в Станфорд, но създава Епъл (любимият му плод е ябълка). Брат Пит, Опра Уинфри, Ал Пачино, Уолт Дисни, Коко Шанел, Джон Ленън. Тези личности никога не са глобявани заради това, че са отхвърлили системата, а напротив-удостоявани са с дипломи. Образователната система в България е неадекватна на реалността. Някой трябва да поправи това, ако искаме нашите деца да са активни участници в живота и да намират начини да се оправят в него.
Редно е всяко поколение да осигури минимални условия и да даде шанс на следващото, не само да оцелява, но и да съгражда. Системата трябва да морализира, да обединява, да открива таланта и да го стимулира. Но преди всички да се втурнем вкупом да виним учители и министри, да преброим до десет (ако можем) и да се замислим-държавата, това сме ние, системата ние си я избрахме. Ние лично я гласувахме за кебапчета, кюфтета и едни мизерни 20лв. Нямаме право да съдим децата си-те пушат, пият, слушат чалга или рок, карат с 200 и не учат. Те са нашия кошмар, защото са извън закона (нашия закон), защото не осъществиха мечтите ни (а ние никога не ги попитахме за техните), защото неразбират системата, защото им е скучно, защото всъщност са по-умни, защото са извън статуквото, защото ние още живеем в миналото, а те поставиха основите на бъдещето. Те са всичко онова, което ние само сме си представяли, но никога не сме докосвали. И понеже сме държавата на таксите и глобите, ще се опитаме да ги осъдим, но късно, за сжалост късно ще разберем, че законите са направени за да се нарушават. Системата всъщност ние си я създадохме и ако има недоволни желателно е да предприемат мерки. Училището и семейството градят обществото.Ако откриеш бъг-оправи го, както оправяш разваленото кранче вкъщи или изгорялата печка. Бъди тухлата в стената, бъди градивната единица. Длъжни сме да бъдем адаптивни, длъжни сме да изучаваме децата си, длъжни сме да бъдем социални. Всъщност кога за последно говорихте с детето си? Честваме Ден на будителите. Ще отправя към себе си и вас едно предизвикателство. Вместо да охулим поредния учител, вместо да виним системата за нашата несгода, вместо вяло да изпратим детето на поредната манифестация, на първи ноември да се замислим. Да се запитаме, колко хора около себе си събудихме, колко пъти говорихме с децата си, какво им казахме и какво разбраха те, колко пъти решихме проблема им, какви умения им предадохме Защото знанието без умението е нищо. Защото в природата не оцелява нито най-умния, нито най-силния, а най-приспособимия.