Кога е била създадена българската нация? Такъв въпрос всъщност няма. Или поне не би трябвало да има. Защото българската нация все още не е създадена, твърди Иво Беров. И ни разказва за Аспарух, Борисов, Живков и неолита.
Всички знаят какво е нация. Докато не ги попиташ какво точно означава това понятие. Тогава всички дават завладяващи с разнообразието си отговори, от които си проличава ясно едно-единствено нещо: че никой не знае какво означава нация.
Може би тъкмо затова нацията като дума, като понятие и като представа е толкова широко разпространена. И толкова охотно и произволно употребявана. Употребявана като обещание и обяснение, например. (ГЕРБ и БСП ще се обединят в името на националните интереси, че за какво друго. Подобно на Симеон и бившите комунисти.) Употребявана също като оправдание и извинение. („Ами аз дадох /взех/ тия пари в името на националните интереси” – това в най-добрия случай. „Ами аз ги избих в името на националните интереси” – това в не толкова добрия случай.)
Разни чудатости
И с демокрацията е така. Всички знаят какво е демокрация: „това е, когато има партии и всеки прави каквото си ще”. Само дето не всички могат да схванат някои чудатости и особености на тая пущина – демокрацията. Бившият министър-председател на България Бойко Борисов се дивеше преди време на странното обстоятелство, че при демокрацията трябва да има разделение на властите. Най- вече го озадачаваше факта, че съдебната власт е независима от изпълнителната. Това свое удивление Борисов сподели пред един журналист, когато още не беше министър-председател на България, а най-обикновен кмет на София. (Вестникът се казваше „Седем”, журналистът се казваше Иво Беров и тия приказки на Борисов са документирани, само дето ги няма в мрежата, защото тогава вестникарските писания още не се качваха в интернет.) Това свое недоумение от демократичните причудливици Борисов изразяваше и по време на премиерстването си – чрез неувяхващото „аз ги хващам, те ги пускат”.
Имало едно време един Спасител…
Но ставаше въпрос не за демокрацията, а за нацията. Естествено, най-яркото обяснение на това понятие дават националистите. Чрез изключване. Така например от българската нация се изключват всички цигани и се пращат на Сатурн – там да си правят тяхна си нация. След това се изключват всички турци, които се пращат в Турция, където вече си имат нация. След това се изключват евреите. После се изключват безродниците и майцепродавците, независимо дали им плаща Сорос или не. След това се изключват онези, които не разбират, че само националистите могат да защитават националните интереси, независимо кой им плаща. На онези, които не разбират, не на националистите. Но и на националистите също. След това се изключват онези, които не служат на националните интереси, тоест – на интересите на националистите. След това се изключват ония, които не са баш истински българи. А че не са баш истински българи, може да се познае по това, че не са националисти, разбира се. И така се изключват, изключват разни хора и каквото остане – това е нацията. Ако нещо остане.
„Сбръкан по сичката глава“
Но нека сега се занимаем с въпроса кога е била създадена българската нация. Такъв въпрос всъщност няма. Или поне не би трябвало да има. Има обаче такъв отговор. Българската нация възниква, когато Аспарух забива меча си в земите на днешна България и ревва: „Тук ще бъде България!”, както го показват в едноименния тъпанарски филм.
А иначе такъв въпрос „Кога е създадена българската нация” просто няма. Няма, защото такава все още не е създадена. Иначе според определението в Уикипедия – „еднакъв език и еднакви обичаи”, българска нация винаги е имало. Българо-северозападна нация е имало даже. Защото на Северозапад всички думат: „Мани го тоя е сбръкан по сичката глава, ше зема да маана да го прибиа”. Един език значи споделят. И „летоска коги е голема жегата одим понекогиж за вода или на барата да се умием”. Един език, еднакви обичаи – значи нация. Северозападна. Според определенията в читанките.
Първата българска конституция е заемка от чуждия свят, от вече създадени нации. Тя е подражание, а не е вътрешна необходимост. И цялото българско случване (история) до идването на комунистите представлява постепенно, но сигурно отхвърляне на тази конституция. Всъщност тя е суспендирана две години, след като е приета. Така че нацията някак не ни се е получила дори преди да дойдат комунистите. Комунизмът пък връща племето хилядолетия назад – в неолита: с жреците, кастите, обезземлените селяни, робите и съсловията.
Тези, които смятат, че Бойко Борисов има право да нарушава законите, защото строи магистрали, са част от старото, преднационално българско минало. Те са като ония, които смятат, че Тодор Живков не може да бъде съден за лагерите в Ловеч, защото е бил държавен глава и защото е раздавал безплатни профсъюзни карти за море. Като ония, които смятат за съвсем естествено един кмет да асфалтира селската улица до къщата си – та нали затова е станал кмет. Те са като ония, които смятат, че е съвсем естествено да назначават калинки, сикаджии, висаджии и одиози на високи държавни длъжности, защото са калинки, висаджии, сикаджии и одиози на нашата родА, на нашия клан, на нашата орда, на нашата прослойка. Защото и партията им всъщност е прикритие. Прикритие на ордата, родАта, прослойката, кастата, клана, шайката, мафията, олигархията…
Някога, но не сега
А сега е време за най-важните въпроси: Ще се появи ли някога българска нация? Кога ще стане това? Кой ще я създаде?
Ще се появи все някога. Ще я създадат хората, които сега са по площадите. Така наречените протестиращи. Или по-скоро: те ще започнат да я създават. А кога наистина ще стане, не се знае. Тези неща отнемат време. И не само време, за съжаление.
Хората, които сега протестират, вече сключват, повече или по-малко осъзнато, онзи граждански договор, който след време ще се превърне в истински Учредителен устав на новата българска нация. Учредителен устав, конституция тоест, която ще бъде уважавана и спазвана. И по това ще се отличава от сегашния, написания на хартия устав, който никой не чете и никой не спазва, най-малкото пък водещите български политици. Те не го спазват, защото правят магистрали. И защото никой не иска от тях да го спазват.
Протестите няма да спрат – и един ден именно те ще родят българската нация
Измежду хората на протестите има всякакви – леви, десни, сини, зелени, че дори и грозни. Обединява ги тъкмо негласното им споразумение да живеят по законите на развития свят и на правовите държави. Затова те са зародишът на българската нация. Зародиш, който ще израсте след време. Не сега. Сега протестите са обречени на неуспех – защото мнозинството българи хич не искат да се превръщат в нация. И хич не напират да се превръщат в граждани. Част от тях живеят в преднационалните средновековни времена, когато добрият цар мисли за народа, прави му магистрали и затова стои над закона. Тези хора ще гласуват за Бойко Борисов.
Друга част живеят в тоталитарните преднационални времена, когато нашата прослойка властва и прави каквото си ще, защото управлява в името на народа и раздава безплатни профсъюзни карти за море. Тези хора ще гласуват за БСП.
Трета част пък живеят в преднационалните времена, когато племето се различава от другите племена по това, че се кланя на Гордия орел, а не на Великата мечка или Свирепия вълк. Тези хора ще гласуват за ДПС.
Четвърти пък живеят в отвратителните времена, когато една нация се самоутвърждава чрез избиването на всички други нации. Тези хора ще гласуват за Волен Сидеров или за някое негово подобие.
Реформаторският блок – най-точното политическо отражение на гражданските вълнения, може дори да не влезе в парламента. Управляващите най-вероятно ще намерят цаката на сегашните протести. Я с насилие, я с безразличие, я като ги тласнат в изгодна за тях посока. Но това не означава, че протестите ще спрат. Те ще продължат и през зимата. След това и през лятото. След това и през следващата зима. И така година след година, докато най-накрая не се пръкне оная пущина – нацията, за която все още никой не знае какво точно означава.