Както всяка година по това време, вчера руският президент Путин прекара няколко часа в телевизионното студио, откъдето беседва на живо с народа си. Този ритуал става все по-абсурден.
В Путинова Русия това вече е традиция: един път в годината, в продължение на няколко часа, президентът отговаря на живо по телевизията на въпроси, които му задават в студиото, по телефона и в интернет, както и със СМС-и и по видеоконферентни връзки. На пръв поглед този вид комуникация с народа изглежда съвременна и демократична. Но ако човек се вгледа по-внимателно, бързо осъзнава, че не гражданите разговарят с избрания от тях най-висш политически представител, а владетелят говори със своите поданици.
Всичко е под контрол?
И този път шоуто следваше строг сценарий. Първо президентът направи оценка на социално-икономическата ситуация в страната, като същността на преценката му може да се сведе до следното изречение: Времената са тежки, но той, Путин, държи всичко под контрол. След това думата бе дадена на бившия министър на финансите Алексей Кудрин, който направи разбор на руската икономика. С умни, но предпазливо поднесени аргументи той посочи недостатъците на руската икономическа политика. Путин парира критиката със забележката, че Кудрин бил едва ли не безсърдечен, защото апелирал за прекомерни съкращения в социалната сфера.
В следващите часове от телевизионното шоу Путин се показа на няколко пъти истински загрижен за тревогите на своя народ и обеща помощ за всички – за селяните, за работниците в авиационната промишленост, за строителите на космодрума, за ветераните, пенсионерите, болните, туристите в Крим и така нататък. И на Запад политиците обичат да раздават обещания на избирателите. Но в комуникацията между управляващи и управлявани в Русия изпъкват особеностите на руската политическа система. В тази страна говори не самоувереният суверен, който в качеството си на избирател иска обяснения от избрания от него представител, а говори руският поданик, който като един безропотен просител моли за помощ загрижения за народа си цар. А Путин, с типичния си патерналистичен маниер, раздава щедри обещания и гръмки уверения.
Руснаците всъщност нямат друг избор: такива постижения на демокрацията като партиите, изборите и парламентите са в Русия точно толкова изпразнени от съдържание, колкото и правната система. Всички тези институции са лишени от възможността да изпълняват основната си демократична задача – да отразяват интересите на гражданите в политиката. В резултат президентът управлява като национален властелин, на когото е подчинен огромен бюрократичен апарат. Затова и телевизионната беседа с Путин е просто едно кафкианско шоу, което служи за замитане на истината. А тя гласи, че руснаците де факто нямат възможност да влияят върху политиката.
Думи и дела
По време на телевизионната дискусия стана дума, естествено, и за Украйна и отношенията на Русия със Запада. Не е никаква изненада, че по същество Путин оправда водената от него външна политика. При по-внимателно вслушване обаче човек може да остане с впечатлението, че руският президент е склонен да смекчи тона към Украйна и Запада. Така например Путин заяви, че Русия не възприема Запада като враг. По неговите думи Кремъл бил заинтересован от политическо решение на конфликта в Донбас.
В Украйна и на Запад обаче имиджът на Путин пострада сериозно, а доверието в него силно намаля. Да не забравяме как навремето той уверяваше, че суверенитетът на Украйна е ненакърним и че Русия не възнамерява да присъединява Крим. А фактът, че въпреки мнобройните доказателства Путин отново отрича присъствието на руски войски в Украйна, разклаща още по-силно доверието в него. Междувременно Западът оценява руския президент само по делата му. На фона на сегашните му щедри обещания същото би трябвало да сторят и руснаците.