Защо България винаги пада в руския капан
Провокациите на Москва всеки път постигат целта си – да разделят и объркват българското общество. Отговорността за това обаче си е изцяло наша, коментира Иван Бедров по актуален повод.
Путин не дойде за честванията на 140-годишнината от Освобождението на България, но изпрати руския патриарх. И затова за всички беше ясно, че патриархът на Москва и цяла Русия Кирил не е просто глава на Руската православна църква, а пратеник на президента Владимир Путин. Този контекст е важен, защото обяснява и детайлите от посещението, и реакциите по-късно.
Патриарх Кирил се скара на президента Румен Радев, защото България признавала ролята не само на загиналите руски войници, но и на сражавалите се под знамето на руската империя финландци, поляци, литовци и украинци. Думите бяха подсилени от езика на тялото – укорителен поглед и нетърпящо възражение тропане по масата. Точно това трябваше да видят българите – неслучайно Московската патриаршия публикува видео запис от изказването на Кирил, а не се задоволи само с текст.
Руските медии разчетоха случая така: Патриарх Кирил унизи/смачка/се накара на българския президент. А в самата България капанът щракна точно така, както се случва винаги – първоначална парализа на институциите и липса на адекватен отговор. Полярни и остри политически коментари – скандал. Усещането отново е за разделение, а Русия отново изглежда да е в средата на всичко.
Трите дни в България
Посещението на руския патриарх продължи три дни, като всеки от тях донесе по нещо скандално. В петък МВР кара граждани да подписват предупредителни протоколи, защото се заканвали да изразят негативното си отношение към патриарха. В събота полицаите не допускат до паметника на Шипка хора със знамена, които не са български или руски. Това обаче не пречи да се видят знамена на „Нощните вълци“ и на сепаратистите в Донецк. „Рокерите на Путин“ дори се появяват на молебена в храм-паметника „Рождество Христово“ в подножието на върха. На третия ден патриарх Кирил се среща с президента Румен Радев и размахва пръст с думите: „Още веднъж искам да ви кажа, и то много ясно, че България я освободи Русия. Нито Полша, нито Литва, нито други страни. Русия!“. По-късно на летището повтаря част от думите си пред медиите. И за да няма неразбрали, ден по-късно идва и видеото.
Най-важният детайл от тази история е, че не знаем как е отговорил българският президент. Руската страна има запис, но не публикува думите на Радев. Българската страна обаче нямала запис… По-късно администрацията на президента неофициално подаде на част от медиите разказа как Радев казал, че е впечатлен от тезата за „силата на мълчанието“ в писанията на патриарх Кирил и тогава той спрял с упреците. И след като нито една институция не реагира официално, вицепремиерът Валери Симеонов зае празната сцена: „Второразрядно съветско ченге да ми казва какво е вярно и какво не – няма да стане“. Така разговорът се завъртя около Симеонов, а не около реакцията на президента. БСП разпространи безпрецедентно кратка позиция: „БСП осъжда изказването на Валери Симеонов по адрес на руския патриарх. Правителството да се разграничи от вицепремиера“. Другите „обединени патриоти“ се разграничиха от Валери Симеонов, а Волен Сидеров дори го призова да се извини. За да не остане неразбран в плонжа си в полза на Москва, Сидеров добави и думите: „Това, че се възраждаме като народ, като нация, се дължи на Русия“. Накрая ГЕРБ поиска стенограмата от срещата да бъде разсекретена. Стенограма обаче нямало…
Тролене на високо равнище
Тази случка няма как да не напомни за други подобни. През ноември говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че „благодарение на нашите воини (на Съветската армия – б.а.) стана възможно да се предотврати депортацията на евреите от България„. На миналия 24 май пък Путин заяви, че славянската писменост е „дошла при нас от македонската земя“. Преди това беше Пьотр Толстой със заканата му Русия да изкупи и другата половина от българското Черноморие. Защо се случва всичко това?
Отговорите се делят най-общо на две „категории“ – става дума или за невъздържани изблици на руското имперско самозабравяне, или за строен план от провокации. На пръв поглед всички тези провокации (ако това е отговорът) само скандализират и ерозират традиционно силните симпатии на българите към Русия. Но пък няма логика Москва умишлено да го прави. По-логичното обяснение е, че наблюдаваме тролене на най-високо равнище. Популярното определение за интернет трол е следното: участник във форумите или социалните мрежи, който предизвиква конфликти, отклонява дискусията, обърква другите участници и експлоатира съществуващите вече разделения между тях. Троловете успяват, защото използват хаоса в онлайн средата. А когато в една държава липсва последователност и принципност в поведението на нейните лидери, когато има страх от отстояване на позиция и достатъчно много прокремълски партии, тогава и тя започва да прилича на хаос. И няма никакъв смисъл някой да ограничава троленето си само в интернет, след като може да постигне много по-голям ефект в т.нар. мейнстрийм. Разделенията стават видими, напрежението се изостря, а цяла България отново се занимава с Русия – все едно не може да направи една крачка без „братска помощ“. Всеки трол би бил доволен от тази работа.