След Хитрино: какво (не) научаваме
Три дни след трагедията в Хитрино още не знаем какво точно се е случило. За сметка на това научаваме подозрително много неща за чувствата на безпомощни хора, загубили в рамките на броени минути целия си досегашен свят.
След Хитрино социалните мрежи се напълниха с обвинения към журналистите. Твърди се, че медиите са се държали без грам респект към ранените и са задавали на едва оцелели хора безумния въпрос “как се чувствате”. Вярно е, така беше. Само за едно няма да се разберем: че всички медии са еднакви.
Пред белия лист
За начало да видим проблема. Товарен влак дерайлира в селището, през което минава, предизвиква взрив на веществата, които пренася, и изпепелява половината село. Загиват седем човека, ранени са десетки, 26 къщи са разрушени, над 1000 души са евакуирани. Какво точно се е случило, какво е причинило взрива, кой е виновен – всичко това остава загадка в първия ден от националния шок. Но минават още две денонощия и ето ни все така пред белия лист: не е ясно какво е станало. А малкото, което институциите казват, не е обяснено, нито проблематизирано.
За сметка на това научаваме подозрително много неща за чувствата на безпомощни хора, загубили в рамките на броени минути целия си досегашен свят. Двете големи частни телевизии се състезават в този странен спорт, в който интимното е превърнато в зрелище. Настава хипертрофия от образи на страданието, без да можем да го оправдаем с нуждата от повече информация.
Жана Попова, която преподава радио и телевизионна журналистика в Софийския университет, напомня, че при кризи и катастрофи влизат в сила ред професионални правила, които в случая с трагедията в Хитрино не се спазват. Например: според добрите стандарти, можеш да излъчваш разговори с хора, намиращи се в ситуация на силен шок, само при едно положение: ако си сигурен, че те могат да съобщят нова или различна информация. В изтеклите три дни обаче наблюдаваме нещо друго: “натрупване на образи на страдащи хора, които се повтарят и повтарят, а това изземва времето за въпроси към хората, които са били отговорни за влаковия превоз, времето за въпроси към експерти, които да не гадаят, а да кажат защо на изрядна фирма ѝ се случва това”
„Фалшив интерес„
Но нещата опират и до професионална етика, казва на свой ред преподавателят по пресжурналистика Марин Бодаков. Репортер, който се обръща към тежко ранен и изпаднал в шок човек с въпроса “как се чувствате”, всъщност не се интересува от отговора, смята Бодаков. “Този въпрос показва фалшив етикет, фалшив интерес, фалшива проба на канала за комуникация”, казва преподавателят. И добавя, че задаването на този въпрос е просто начин да паразитираш над едва оцелелия.
“Всеки път, когато се случва някаква трагедия, обясняваме на репортерите, че се интересуваме от причините за проблема, а не от личните чувства на пострадалите”, отбелязва Мариета Фидосиева, директор на новините на БНТ-2. Тя самата е усвоила това правило – още като репортер в “По света и у нас” на Нери Терзиева. Оттогава е убедена, че журналистическата работа се състои в това “да търсиш отговорните и така да не позволиш да се повтарят трагедиите. А не в умението да накараш максимален брой зрители, които вече и бездруго са на ръба, да скочат от прозорците”.
Всичко това, разбира се, не е някаква тайна, която познават само малцина. Напротив: учи се в университета, обсъжда се в редакциите, а освен това е въпрос на човешки усет. Така че нещата не опират до това дали познаваш стандартите, а дали имаш желанието да ги спазваш. Според Мариета Фидосиева, първият проблем в тази професия е гоненето на рейтинг: подозираш, че етичният подход няма да ти донесе много зрители, но не можеш без зрители, защото в такъв случай не би могъл да се пребориш за реклами.
Марин Бодаков има и друга хипотеза: пълното изкривяване на реалността сред работещите в някои медии. Преподавателят допуска, че съществуват журналисти, за които е въпрос на човещина да покажат именно пострадалите. “Може би това е тяхната буквализирана представа, че така правят ориентирана към човека журналистика”
Десетки въпроси
Докато говорим, информационният поток подрежда по съвсем друг начин новините, които са реално ориентирани към човека: фирмата Булмаркет ДМ, която е превозвала взривилата се композиция, е с предимно офшорна собственост; следователите не знаят дали има нарушение с броя на цистерните, нито дали е разрешено превозването на пропан-бутан и пропилен едновременно; взривът може да е задействан от досег на пренасяното вещество с искра или с кислород; флашпаметта на единия локомотив показва, че влакът се е движил с превишена скорост, но не е ясно дали това е причинило трагедията. Десетки въпроси стоят зад всяка информация по случая. Само да има кой да търси верните отговори.