Това ли иска Русия – да заличи и малкото останали добри чувства към нея?
Москва си приписа заслугата за спасяването на българските евреи. Самозабравянето на Кремъл и все по-дръзките провокации към българското общество рискуват да изтрият доброто отношение на мнозина към Русия.
Говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова е понякога скандална и непремерена – тя може да си позволи да каже онова, което не върви да бъде произнесено чак от руския първи дипломат Сергей Лавров. Тази седмица тя скандализира българите с твърдението, че „благодарение на нашите воини (на Съветската армия – б.а.), стана възможно да се предотврати депортацията на евреите от България„.
Думите скандализират, защото докосват един от стълбовете в представата на българите за себе си. „Ние спасихме евреите си“ – това учим в училище, това отбелязваме на всяка годишнина, това е етикетът на България пред света, за което и държавата Израел полага усилия.
Провокации безчет
В последната година официална Русия няколко пъти провокира толкова директно българите. На 24 май Владимир Путин посрещна македонския си колега Георге Иванов в Москва с откритието, че славянската писменост е „дошла при нас от македонската земя“. Това също уцели българите точно там, където да ги заболи. Няколко месеца по-рано новоизбраният депутат в Държавната дума Пьотр Толстой коментира пред БНТ добрите си намерения към България: „Разбира се, просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме“. Към това добавяме програмната статия на любимия философ на Путин и стратег на евразийството Александър Дугин, която бе озаглавена простичко: „България е наша“.
Исторически неистини, бабаитски закани, нахалство – няма по-добър лек от имперското самозабравяне срещу сляпото русофилство. Братството, славянството, широката руска душа, любовта от векове за векове, превъзходството на Православието, отбраната срещу агресивния Запад – бъркотията от всичко това все още е в главите на мнозина българи. Незачитането на историческите факти и сляпата вяра в правотата на всеки господар на Кремъл също са там. Агресивните атаки на Москва точно срещу българското достойнство обаче рискуват да поразклатят тази смес в главите и да провокират въпроси. Като например: „Защо така правят? Нали много ни обичат?“
Съветската армия и евреите
Спасяването на българските евреи е през пролетта на 1943 г., когато Съветската армия е на хиляди километри и до пристигането ѝ в България остава година и половина. Казаното от Захарова просто не е вярно. Спасяването е дело на българския народ, българската църква и български политици, начело със зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. Това ѝ бе напомнено в официална позиция на българското Външно министерство. Министър Екатерина Захариева припомни също, че след идването на Съветската армия Народният съд осъжда 39 от депутатите, които са подкрепили декларацията на Пешев – част от тях на смърт, а Пешев – на 15 години затвор. „Наглост кремълска“, коментира кратко евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев.
Повод за думите на Захарова стана поредният надпис, появил се посред нощ върху Паметника на Съветската армия в София. Той гласеше „100 години ционистка окупация“ и бе веднага премахнат от Столичната община. Появата му е твърде необичайна, защото на паметника редовно има надписи, но те са срещу престъпленията на комунизма, зависимостта от Русия и агресията на Москва в Украйна. Антисемитските графити обикновено са по стената на Синагогата. Няма данни за дълбока конспирация в този акт, но след него Москва започна да обяснява как всеки, който изрази протест по един или друг начин срещу съществуването на паметника, е антисемит, т.е. нацист, фашист и т.н. Това съвпада изцяло с пропагандното клише на Кремъл, че всеки опонент на официалната политика на Русия е фашист. Скоростта на реакцията на Захарова също налива масло в огъня на конспиративното мислене – друг път на Москва ѝ трябва седмица, за да реагира. Този път бяха нужни само часове.
Какво постига Москва?
Ако приемем, че няма случайни думи, когато са произнесени от такава висока трибуна, то провокацията на Захарова може да постигне и други цели – не само да легитимира употребата на думата „фашисти“. Например, да разпали отново споровете за това спасила ли е България своите евреи или ги е изпратила в концлагерите. Организацията на евреите „Шалом“ припомни своя стара позиция, която отчита както спасяването на българските евреи, така и „депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, по времето, в което тези територии са били под българска администрация в годините на Втората световна война“. Събуждането и усилването на съществуващи напрежения и разделения е позната тактика на Русия – точно това правеха нейните тролове в САЩ и Великобритания, където вече излизат първите данни от разследванията.
Разбира се, не всяка дума е задължително премерена и не всичко е конспирация. Напълно възможно е Мария Захарова просто да е припомнила за характера си – тя така си говори. Не веднъж е изричала неистини със спокойно лице. Била кандидат на историческите науки, не може да не знае, казват някои. Е, може и да не знае – все пак темата на дисертацията ѝ е „Трансформация в осмислянето на символиката на празнуването на традиционната Нова година в съвременен Китай“. Каквото и да стои зад последното изказване на Захарова – умишлена провокация или агресивно невежество, резултатът не е в полза на Русия. Началничката на кабинета на премиера Румяна Бъчварова го написа във Фейсбук: „Ако Русия иска да заличи и малкото останали добри чувства към нея, така трябва да постъпва“.