Това иска Ердоган: османски Балкани
Настъпление по всички фронтове – в икономиката, образованието и религията. Турция не пести средства за разширяване на влиянието си на Балканите. Албания играе ключова роля в „неоосманската външна политика” на Ердоган.
В средата на октомври Европейският съюз (ЕС) блокира започването на преговори за членство с Албания и Северна Македония. Според анализатори, ветото на френския президент Еманюел Макрон ще създаде вакуум в Тирана и Скопие, който държави като Русия, Китай и Турция ще се опитат да запълнят. Борбата за влияние в страните от Западните Балкани не е от вчера, но напоследък се забелязва една нова динамика, която решението на ЕС може само да подсили.
В края на октомври Сърбия подписа Споразумение за свободна търговия с водения от Русия Евразийски икономически съюз. През 2018 година пък стана ясно, че заемът в размер на 1,3 милиарда, който Черна гора взе от Китай за изграждане на магистрала в страната, може да доведе страната до финансов колапс, а публично-частното партньорство с китайска компания, което Подгорица обмисля за завършването ѝ, би означавало нови задължения. Предстои да видим какви ходове ще предприемат Скопие и Тирана сега. Една държава вече инвестира сериозно не само в икономическото, но и в културното си влияние в двете държави.
“Паркът на демокрацията”
Паркът се намира в Тирана и беше завършен на 15 юли 2019 година. На този ден стотици жители на албанската столица отидоха на тържественото откриване, развявайки албански и турски флагове. На възпоменателна плоча от черен гранит са изписани имената на 251 души, загубили живота си по време на опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 година. До нея се стига по алея от 251 дънери на дървета, докарани специално от Турция.
„Паркът на демокрацията” е финансиран от Турската агенция за сътрудничество и координация (TİKA). Тя е създадена през 1992 година. Целта на агенцията е да осигурява подкрепа за развиващите се страни. Първоначалният фокус е върху държавите с тюркско население в Централна Азия. В периода 2002-2012 година обаче координационните офиси на агенцията нарастват от 12 на 33, а дейността се разширява в Близкия изток, Африка и на Балканите. Нови офиси са отворени в Тирана, Скопие, Прищина, Подгорица, Сараево и Белград.
Културна агресия или солидарност?
Според албанския политолог Енри Хиде, Албания играе ключова роля в „неоосманската външна политика” на Турция. По повод масовото изкупуване на учебни заведения в страната от турски фондации, едно албанско частно училище излезе с прессъобщение, в което определи това поведение на Анкара като “културна агресия”.
Нараства и турското участие в различни културни и религиозни проекти. Един от тях е най-голямата джамия на Балканите, която се изгражда в центъра на Тирана. Тя е финансирана изцяло от „Дианет” – Турската дирекция по религиозните въпроси.
Присъствието на Турция в образованието е видимо и не е от вчера. През 2018 година турската държавна фондация „Маариф“ закупи Нюйоркския университет в Тирана и дъщерните му училище и детска градина. В тях се обучават общо над 1000 деца и младежи. Тази година церемонията на абсолвентите в университета включваше специално послание от президента Ердоган. През тази година фондацията откри училище в град Елбасан и огромна детска градина в Тирана с 2 000 квадратни метра площ.
Войната срещу Гюлен
Както медиите в Турция отбелязват, фондацията „Маариф“ е създадена с цел да замени „свързаните с тероризъм училища в чужбина“, с което се визират учебните заведения, свързани с живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Училищата, финансирани от неговото движение, датират още от деветдесетте години на миналия век. Сред тях е и първият частен колеж в Тирана, основаван през 1993 година по време на президента Тургут Йозал.
Албанският елит праща децата си да учат там заради качественото образование, казва журналистът Ермир Ходжа пред „Балкан Инсайт“. Сега Ердоган обяви война на тези институции. Според председателя на „Маариф“, към февруари 2019 година 191 от училищата, свързани с Гюлен, вече са под контрола на фондацията, която е подчинена на турското Министерство на образованието. Затова Ермир Ходжа смята, че дейността на „Маариф” не е само образователна, но и политическа.
Турският президент настоява Албания да закрие училищата, които те смятат за свързани с Гюлен. Отговорът от албанска страна е, че не виждат основание да затварят лицензирани учебни заведения, които работят от години в Албания, и за които няма никакви данни, че представляват заплаха за страната. Не е ясно обаче, докога правителството в Тирана ще игнорира исканията на Анкара и дали няма скоро и тези учебни заведения да бъдат заменени от такива, финансирани от “Маариф”.