Когато уж разпускат ДС, управниците просто хвърлят прах в очите на българите. Службите си остават, ченгета, агенти и доносници само сменят табелките си, а част от тях се настаняват „под прикритие“ в държавните фирми.
Новият сборник на Комисията по досиетата в София съдържа удивителни документи за победата на Държавна сигурност в битката й срещу крехката българска демокрация през периода 1989-1990 година.
Свалянето на Тодор Живков на 10-ти ноември 1989 г. не прави почти никакво впечатление на ръководствата в централата и управленията на ДС. Те несъмнено са знаели предварително за ходовете на близкото обкръжение на диктатора. „Досега е открит един-единствен, при това доста скучен агентурен документ за този иначе паметен за историята ден”, свидетелства Момчил Методиев, един от авторите на новия документален сборник на Комисията по досиетата. Момчил Методиев е прегледал ведомствени книги с по триста страници, всяка от които е разграфена с четири колони. Те съдържат единствено номерата на стотиците хиляди унищожени доноси, справки, анализи и други следи за дейността на ДС.
ДС цинично мимикрира
По време на срещите си с новото ръководство на БКП начело с Петър Младенов, генералитетът на тайната милиция декларира своята вярност пред „класовия идеал” и получава насрещни уверения, че в ДС ще бъдат направени само „козметични промени”. Така и става. На мястото на Шесто главно управление (политическата полиция) се създава „Служба за защита на конституцията”, припомня Мария Дерменджиева, която е съавтор на сборника.
Къде ли са днес хората на ДС?
В онзи преходен период служителите на Държавна сигурност се чудят какво точно се случва, те не разбират действията на Комунистическата/Социалистическата партия и се гневят, защото са свикнали да държат в страх цяла България. Отличен пример за недоумението и объркването им в онези месеци дава въпросът на офицера Наков по време на проведения на 20.01.1990 г. Колегиум на ДС: „Ама кой точно конституционен строй ще пазим?!”.
Другари-агенти, да навлезем в икономиката!
По време на същия Колегиум друг офицер, който слухти под прикритие на Софийското летище, дава спасителен акъл на обърканото си началство. Този Асен Танев обяснява, че на аерогарата получава заплата от 500 лева месечно, а ДС му доплаща още 70 лева, за да се изравнят доходите му с тези на хората в централата. „Защо трябва да се правят драстични съкращения в подслушвателния апарат, след като е достатъчно в държавните фирми да се настанят на работа колкото може повече офицери на ДС?”, излага спасителната си идея Танев. Хем ще бъде запазен апаратът, хем ще се симулират съкращения и ще се направят икономиите, които изисква политиката.
Авторите на документалния сборник прозорливо установяват, че планът на Танев има двойно дъно и очевидно много се е харесал на тогавашното комунистическо ръководство на МВР и службите. Включително и на вътрешния министър Атанас Семерджиев, който тогава нареди да се унищожат досиетата. Чрез на пръв поглед идиотското преместване на многобройни ДС-служители в държавни фирми (където пак ще получават държавни заплати) се постигат едновременно две неща: хвърля се прах в очите на обществото, че зловещата машина за следене се разпуска, и същевременно се овладява управлението на държавната икономика.
Лъжите на ДС
Останките от комунистическата пропаганда и от ДС до ден-днешен се опитват да убедят общественото мнение, че по времето на Държавна сигурност България е била сигурно и надеждно място. Да, казват те, може българите да се страдали от недоимък, дефицит и бедност, но пък им е било сигурно в дома, на улицата и в работата. Крадяло се е малко и то главно от скука. Документите в новия сборник на Комисията по досиетата категорично опровергават тази лъжа – по онова време просто беше забранено да се говори и пише за престъпност.
Няма ли я в медиите, престъпността не съществува
През 1988 и 1989 година именно Държавна сигурност е принудена да отчете стремглаво нарастване на престъпността. В анализ на криминалната обстановка в България от 24 януари 1989 г. експертите на ДС посочват, че само през 1988 г. в сравнение с предходната 1987 година убийствата в България са се увеличили с една трета, което е потресаващо признание на фона на дългите години на манипулации. „Само за година с над една четвърт са нараснали кражбите и взломовете в апартаменти. С 30 на сто пък са се увеличили противозаконните отнемания на автомобили. С десет на сто е нараснала детската и юношеската престъпност. През 1988 г. по пътищата са загинали близо 1200 души. За сравнение: през миналата година при 10 пъти повече моторни превозни средства спрямо 1988 г. в България при пътни инциденти са загинали по-малко от 900 души”, изброява фактите Момчил Методиев.
Според него фантасмагорична е и натрапваната представа, че ако ДС беше оцеляла и след 1990 година, в България нямало да има организирана престъпност. „Въпреки огромната си мощ и многобройния си персонал, до срива на комунизма ДС се е задоволявала единствено да констатира, че в страната съществува организирана престъпност, без да предприема някакви конкретни действия за нейното неутрализиране”, заключава Методиев. А нека не забравяме, че част от българската организирана престъпност – например прочутите контрабандни канали – произхожда именно от ДС.